Съкровищата, посочени в Медния свитък все още не са открити

[ad_1]

Съкровищата, посочени в Медния свитък все още не са открити …

През 1952 г., археологът Анри де Контенсън (Henri de Contenson) открива два загадъчни свитъка в силно окислено състояние, известни като Меден свитък (Copper Scroll). (HiddenTruth.site)

Когато прави това откритие, на 14 март 1952 г., той ръководи екип от десет бедуина в пещера на хълм, на няколко километра от Кумран (Qumran).

Анри де Контенсън

Медният свитък е намерен в пещерата, но счупен на две отделно навити части. Едната, по-голямата част, съдържа два подобни листа, приковани заедно, а другата ролка е единичен лист изчукана мед.

Този свитък е част от свитъците от Мъртво море, но за разлика от другите свитъци, които са литературни произведения и са написани на папирус, Медният съдържа няколко местоположения на скрити съкровища, написани на тънка мед.

Част от Медния свитък

Тъй като свитъкът е последният от 15-те свитъка от Мъртво море, той е наречен 3Q15. Оригиналното състояние на свитъка е с дължина 2,4 м, ширина 0,3 м и дебелина 1 мм.

По това време, никой не смее да отвори свитъка, без риск да повреди текста върху него.

Няколко години по-късно, през 1955 г., с голямо внимание, едната част от Медния свитък е отворена от Х. Райт Бейкър (H. Wright Baker), професор в Манчестърския колеж по наука и технологии (UMIST, Manchester College of Science and Technology). Другата част се отваря година по-късно – през 1956 година.

Х. Райт Бейкър

Тъй като корозиралият метал не може лесно да се развие, професор Бейкър разряза свитъка на 23 части.

Самият език на надписите е голям пъзел за учените. Написано е със скрипт в квадратна форма (ранна форма на еврейската писменост), докато другите свитъци от Мъртво море са написани в квадратна форма на арамейски или Палео-иврит (Paleo-Hebrew).

Стилът на правописа в Медния свитък е много различен от другите текстове по онова време. Но, все пак, почти единодушно е класифициран като един от свитъците на Мъртво море.

Джон Алегро (John Allegro) е първият човек, превел Медния свитък на английски.

Той осъзнава, че свитъкът е списък на около 64 местоположения на скрити съкровища, включително огромни количества бижута, скъпоценни камъни, други свитъци, злато и сребро.

Четете още: Какви тайни крие Изумрудената таблетка …?

Обаче, екипът от Йерусалим го съветва да не публикува откритията си публично, защото това може да привлече търсачи на съкровища от целия свят, които да разрушат мястото.

В края на 1959 г. и през март 1960 г., Алегро решава да ръководи две археологически експедиции в търсене на съкровищата от Медния свитък. В продължение на няколко месеца, той и групата му се скитат из пустинята, но не намират нищо.

Няколко месеца по-късно, Алегро решава да публикува английския превод на свитъка – „Съкровището на медния свитък“ (The Treasure of the Copper Scroll).

След като прочитат превода на Алегро, учените реагират различно. Отец Джоузеф Милик (Father Joseph Milik), един от членовете на оригиналния екип за превод на свитъците от Мъртво море и отец Пере дьо Во (Father P’ere de Vaux), ръководител на френско академично учреждение École Biblique et Archéologique Française de Jerusalem в Йерусалим, го обявяват за погрешен. Дори поставят под съмнение автентичността на медта.

Други не са толкова сигурни … А днес, общоприетата гледна точка за Медния свитък е, че съдържа истински списък с истински съкровища.

През 1962 г., екипът на Йерусалим публикува официалния превод на Медния свитък със заглавие „Les Petites Grottes de Qumran“, в поредицата Открития в Юдейската пустиня (Discoveries in the Judaean Desert). В конвенционалните преводи на Медния свитък, теглото на златото, споменато на различни места е 26 тона, а среброто – 65 тона.

Теглото на предметите от съкровищата в Медния свитък е: злато (1285 таланта), сребро (666 таланта), златни и сребърни съдове (600 таланта), смесени благородни метали (2088 таланта). Елементите с неуточнени тегла, по бройки са: златни слитъци (165), сребърни кюлчета (7), златни и сребърни съдове (609).

Един талант се изчислява на около 76 фунта или 34,47 кг. Това означава, че по текущи цени, съкровищата от Медения свитък са на стойност около 2 милиарда долара.

Произходът на съкровищата, изброени в Медния свитък, също води до противоречия и досега това не е изяснено.

Различни учени изказват разнообразни хипотези.

Според някои, съкровищата, изброени в свитъка, вероятно обхващат историята на Израел от Изхода до вавилонския плен. Благородните метали и скъпоценните камъни може би са излишни материали, изисани от Мойсей (Moses) и Аарон (Aaron) за изграждането на Скинията (The Tabernacle).

Други мислят, че това са запаси, съхранявани от цар Давид (King David) за построяване храм. Но, може и да са от десятък или дарения. Също, биха могли да бъдат от храма, построен от цар Соломон (King Solomon), съхранявани в отдалечена съкровищница в Кумран, за ремонт и поддръжка на Божия дом.

Има и изследователи, които смятат, че хазната, описана в документа, е дълго търсената съкровищница на Хакоз (Hakkoz), известна от векове в района на Кумран.

По-важен е фактът, че никоя от конвенционалните теории не е довела до откриването на нито едно от съкровищата, изброени в Медния свитък.

Досега, съкровището на Медния свитък все още е скрито някъде, докато самият Меден свитък се съхранява в музей в Аман, Йордания (Amman, Jordan).

Там очаква своите откриватели …

[ad_2]

Source link

Visited 349 times, 1 visit(s) today

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *