Култът към Великата богиня – майка

[ad_1]

Развитие на изображенията и орнаментите-символи свързани с  култа към Великата богиня, отглас на древни вярвания и обреди в различни изкуства

Автор: д-р Ирена Янчева, етнолог

ВЕЛИКАТА МАЙКА НА БОГОВЕТЕ олицетворява природата, универсалният вечно съществуващ Космос. Тя е Майка на Вселената, която задвижва всички стихии и управлява времето, владетелка на всичко духовно. Именно вярата в нея още от дълбока древност вдъхновява най-старите обредни практики на изчистване и посвещение към тайните пътища за достигане на истинно познание и безсмъртие. Великата богиня е превъплъщение на всички съществуващи богове и богини, чието действие управлява небето, ветровете и долната земя. Богинята майка е почитана в различни аспекти, позната е под множество имена, нейната любяща закрила, сила и покровителство са търсени в редица форми.

Тя е първообразът на женствеността, изворът на живота в многообразните му проявления. Неизменно се свързва с първичните митични води при сътворението на света, всесъдържащият принцип – извора на живота. Оттук идват и представите за „живата вода“, като метафора на раждане-растеж-възкресение, съхранени във фолклора. Тя отмива стария живот и освещава новия, възражда живота и влива нови сили. „Живата вода“ разтваря, премахва, очиства, отстранява преходното, носи обновление и се отъждествява с непрекъснатия поток на видимия живот. Според древните вярвания, водите, олицетворяващи Извора на живота, извират от корените на Дървото на живота, което расте в средата на Рая.

Богинята майка символизира всички фази на космическия живот, като свързва всички елементи – небесни и хтонични, в една цялост, хармония и баланс. Успоредно с това разкрива пътя на развитие като пазителка на родилните процеси и плодовитостта, към смъртта и прераждането.

Същевременно Великата богиня притежава и лунарен аспект – състояние на цикличност и вечно възраждане, специфичен кръговрат и приемственост. Вестителка е на всяко едно от четирите годишни времена. На нея са подвластни животворните води и растежа от оплодената земя, както и възкръсването на живота. Луната е носител на женското начало, в противовест на слънцето, което разкрива мъжкото начало. Луната се отъждествява регулярно с цикличния ритъм на времето и вселенското възраждане. Фазите на луната – раждане, смърт и повторно изгряване, символизират безсмъртието и вечността, непрекъсваемото обновление и просветление. В изявата си на луна тя отмерва времето, както на всекидневните човешки дейности, така и  ритъма на сакралния календар. Времето от своя страна,  остава неразриво свързано с пространството във всички негови координати – светски и сакрални, частни и публични, личностни и общностни. Именно като време Богинята майка е тъкачка на житейската съдба, откъдето са свързани вярванията и символите за Великата богиня като предачка и тъкачка, като създателка и повелителка, даваща първоначалния тласък на нещата – умение да впримчва и обвързва, да развързва и освобождава.

Най-позитивните характеристики на Великата богиня разкриват нейната дълбоко креативна същност на съзидателка и хранителка, любяща и грижовна закрилница, която носи топлина и подслон.

Още от древни митични времена, свързани със скално-мегалитните светилища, вяра и обредност, тя е Майка девица, Майка на боговете, която самозачева, износва плода, ражда мъжко дете (сина-слънце), всъпва в хиерогамен-свещен брак с него, вследствие на което се появява чедото на сина (синът на сина – олицетворяващ фигурата на царя-жрец). Тези четири фази на покой/самозачеване/износване/раждане изграждат първоосновата от възгледа за десетстепенния строеж на космоса и социума, създаден и изповядван от нашите древни предци трако-пелазгите (част от тайното учение тракийски орфизъм). Тя е наречена „тетрада“. Тетрадата по своята същност се изявява и посредством символа на числото четири, както и чрез геометричната форма квадрат. Четворката може да бъде смислова отпратка и към четирите посоки на света, и към четирите космогонични първични стихии. В традиционните народни представи Великата богиня е и Божия майка, и Божия съпруга, и тази, която оплаква смъртта на своя син. Тя съхранява безусловно своите родствени връзки. Позициите на майката и сина се изравняват по значение и почитания. В духовен план тя представлява първообраз на цялостта, напълно себедостатъчна, девицата, която дава живот на сина на светлината, майка на мъдростта, постъпателното развитие към усъвършенствуване, стремежът и достигането на пречистване посредством промяна и просветление.

Великата богиня се проявява с характерни имена в Източното Средиземноморие като Кибела, Хипта, Рея/Ре, Диндюмене (планина, скала, скален къс, камък, най-древните светилища посветени на нея се намират в свещена дъбова гора със скален къс/скала, III-I хил. пр.н.е.), Ма/Матер/Майка (всички неща са родени от нея), Да, Изида, Хатор, Деметра, Артемида, Бендида (конна или конска богиня), Ге/Гая/Гея (земя), Хера, София, Мария. Археолози и лингвисти откриват при някои от назоваванията на божеството, като паролна дума в обредните практики (и на произведени от тях антропо- и топоними),  удвояване на първата сричка от основното име: дада-, диди-, деде-, дадо-, додо-, дидо-, диду- и др. („дадалеме“ – четири надписа върху съдове от Башова могила/“пази/дръж“, „закриляй“, „защити ме“). Според една от тезите (проф. Ал. Фол) двойното назоваване носи мистериално орфически характер и то се дължи на представата за двойната орфическа Велика богина като Космос, който е образуван от горната-Аполонова/слънчева и долната-Дионисова/хтонична полусфера.

Главните нейни символи могат да бъдат разпознати чрез следните изображения:

– полумесец; така напр. Изида, Великата майка на боговете на древните египтяни, носи като символ на своята върховна власт слънчев диск и лунни рога, същевременно държи сина си Озирис в позиция, идентична на по-късно възникналата християнска Св. Богородица с младенеца. Лунният сърп/рогата на кравата, е главен атрибут на Изида като небесна царица, както и на Хатор.

– корона от звезди, назъбена корона като крепостна стена

– синьо наметало

– рога на крава

– спирала/меандър/лабиринт (творческа сила, растеж и разрастване, кръговрат)

– концентричи кръгове

– ромб (подчертани детеродни функции)

– изображения на води/извори/кладенци/фонтани/кратери/басейни, от които блика вода, подчертаващи процеса на създаване и движение

– мотиви, които наподобяват подслон, защита, заграждение – формата на квадрата,  която олицетворява и земята в нейната статичност, постоянство и стабилност, хармония и цялост; пещера, стена, могила, къща, врата, храм, град

– съдове за храна, както и женските гърди, символизиращи храната, блюда на изобилието преизпълнени с плодове

– предмети, които са обичайно кухи, вдлъбнати и се употребяват за вместилище – чаша, котел, кошница, рог на изобилието, ваза, кратер, кана, стомна; често те носят сакрално значение, като играят роля на свещени предмети-посредници при обредните практики; всички те символизрат космическите води, утробата, женското приемащо начало, благосклонност и плодовитост; вазата с цветя или напъпили клонки, извиращи от нея, разкрива плодовитостта на водите; наклонената кана олоцетворява Великата богиня, която излива водите на живота, благодат и плодовитост върху света

– същества, които идват от водата – миди, перли, риби, делфини.

Великата богиня майка притежава характерни атрибути сред птици (гълъб, лястовица, яребица, ястреб, сокол, водоплаващи птици и др.), растения (лилия-лотос, роза, божур, по-късно карамфил и лале; розета – 4, 8-ъгълна), плодоносни дървета и бозайници. Често тя е фланкирана от лъвове пазители. Главните входове на нейните храмове се охраняват също от двойка лъвове. Кибела управлява колесница теглена от лъвове.

Плодоносното дърво символизира и женското начало – Великата майка като хранителка, защитница и помощница; утробата и силата на неизтощимите оплодителни води – непресъхващи, вечно съществуващи, които тя контролира. Плодоносното дърво се изобразява често като стилизирана женска фигура. Така напр. върху египетски стенопис от 16/15/13 в. пр. н. е., разпознаваме Великата богиня  майка, предоставяща храна и вода от клоните на Дървото на живота, от което тя самата е неделима част. Дървото е и проявление на цялото – синтез на небето, земята и водата. То свързва трите основни свята и прави реално общуването между тях. Неговите корени, стъбло и клони разкриват специфични метафори на различни нива от съществуването. Дърветата, които раждат плодове, остават винаги свещени за общностите. Такива са лозата, черницата, ябълката, крушата, финиковата палма, смокинята, нарът и др. Заедно с плодовете, в техните корони могат да бъдат забелязани птици, звезди и различни лунарни животни (напр. заек).

Плодоносните дървета са родствени символи на Дървото на живота и Дървото на познанието, които растат в Рая (космическа ос/оста на света, планина, стълб, стълба).

Успоредно с това, съществуват и два интригуващи, широко разпространени  орнамента през Античността и Ранно-християнската епоха, съхранени и до днес, отглас на вярвания от дълбока древност. Те могат да бъдат открити сред античните мозайки и изкуството на текстила (напр. Кипър, Либия, Египет, Анатолия, Балканите, Апенините). При първата композиция Великата богиня майка е представена като алегория на Майката Земя-Гея. Нейната персонификация в образа на красива млада жена заема централна позиция-медалион от изображението, обградено в рамка, наречено „Четирите сезона“ или „Четирите сезона с Гея-Майката Земя“. Тя е заобиколена от четирите сезона, разпознаваеми по техните елементи и намиращи се на равни разстояния от нея, в равновесие, всички от които са женски фигури с изключение на един мъжки образ -„зима“. Именно в края на декември се ражда „сина-слънце“ – сакралното време на Коледната обредност. Символът разкрива идеята за плодородие, изобилие, богатство, благосъстояние, великолепие, благодат, както и кръговрата на времето. Често свободните пространства в композицията се преизпълнени от вода, флора и фауна.

Срещат се и варианти, при които Гея-Майката Земя има крила или притежава нимб и носи кошница пълна с плодове. Тук намира рефлексия и древната идея за това, че земята е обградена от всички страни с вода. Често от централния медалион на Гея излизат четири вази, симетрично разположени във формата на кръст (четирите основни посоки), от които извират растителни или дървесни видове (понякога стилизирани).

Втората композиция е известна под наименоваието „Кръстосани амфори„, разположена в кръг или квадрат. Възможно е този мотиф да бъде оприличен и на „Четирите реки извиращи от Рая„. Тук четирите антични амфори са групирани под прав ъгъл във формата на равнораменен кръст спрямо централния медалион-розета, симвилизиращ Гея-Майката Земя. Те се съединават по между си в своята горна част, за което допринасят извиращите от тях витиевати лози. Като вариант на този орнамент се срещат и четири свещника, които излизат от централния образ.

Цветовете притежават изключителна сила на въздействие. Те са най-устойчивите, конкретните и достъпните измежду всички символи за възприемателите. Червеният цвят и неговите близки нюанси видимо остават най-важният определител в обредните изкуства през вековете, съхранен и до днес. Неговите позитивни характеристики са свързани със светлината и топлината, земната твърд и Великата богиня. Той е носител на любовта и радостта от живота, на здраве и сила, енергия и пламенност, възраждане и плодородие. Червеният цвят е преизпълнен с живот, пряко обвързан с вида на земята и мирогледа на най-ранните човешки общности от Балкано-Анатолийския регион (напр. ритуали на преход и нов статус, почитания на божества, маркер за висок социален ранг). Червените багри сякаш омайват, очароват, хипнотизират. Те са ярко и бързо забележими за очите, успяват да закрилят и трайно да пропъждат всички зловредни сили.

Най-древните естествени ресурси за придобиване на червен цвят от времето на Неолита, са свързани с природните залежи на „ochers and reddish earth pigments“ и корените на  „common madder – rubia tinctorium“-„true red“ (madder-colored textiles have been recovered from Scythian tombs dating from 4 c. BC,  the mummy bandages wrapped around Tutankhamun were dyed red with madder, coptic textiles  and more).

Приложение от ресурси – опис на теренен материал относно развитието на изображенията и  на орнаментите-символи  свързани с темата „Култа към Великата богиня майка и оброците за плодородие“, отглас на древни вярвания и обреди в различни изкуства:

I. Великата богиня-майка в древността, Египет

1) Женски идол – Badari, Badian culture, края на 5-то хил. пр. н. е., Горен Египет; неолит, кост, London, British Museum

2) Керамична ваза с фигурална сцена – Naqada, Първи период, първа половина на 4-то хил. пр. н. е., Горен Египет, неолит, грънчарство, Brussels, Musees Royaux d’Art еt d’Historie

3) Женски идол – Naqada, края на Първи период, средата на 4-то хил. пр. н. е., Горен Египет, неолит, неизпечена глина, Turin, Museo Egizio

4) Рисувани глинени вази/гърнета – Naqada, Втори период, втората половина на 4-то хил. пр. н. е., Горен Египет, неолит, белопръстница/варовита глина, Turin, Museo Egizio

5) Рисувано гърне – Naqada, Втори период, втората половина на 4-то хил.пр. н. е., Горен Египет, неолит, варовита глина, Berlin, Agyptisches Museum

6) Рисувано гърне – Naqada, Втори период, края на 4-то хил. пр. н. е., Горен Египет, неолит, Metropolitаn Museum, New York

7) Женски идол – Naqada, Втори период, втората половина на 4-то хил. пр. н. е., Горен Египет, неолит, печена глина, жена с пищна гръд (mana), The Brooklyn Museum, New York

8) Две женски фигури – Прединастически период, Naqada, Първи период, около 3800 г. пр. н. е./първа половина на 4-то хил. пр. н. е., кост, London, British Museum

9) Астарте, отглас на Богинята майка за общностите от Канаан и Финикия, свързана с плодоридието и любовта – керамична фигура, Gath, 8-7 в. пр. н. е.

 

II. Амулети, наподобяващи кръст „Анкх“, Египет

1) „Кръвта на Изис“ – амулет от саркофаг на мумия, Осемнадесета-Деветнадесета Династия, Ново царство (1550-1185 г. пр. н. е.), Египет, червен яспис, те-образна халка/примка/полукръг – виж: кръст „Анкх“, рисунки от пещера Магура, London, The British Museum

2) Гребен на цар Ваджи (Wadji – 2952-2939 г. пр. н. е.), Архаичен период, Първа Династия, около 2950 г. пр. н. е., кост, Egyptian Museum Cairo (Закодирана/знакова сцена, която предстая връзката между небето и земята, между световете. Бог Хор, посредникът между главното божество и хората, чедото на сина Озирис/Дионис-Загрей-Сабазий, е изобразен най-отгоре върху неговия небесен кораб и отново на върха на правоъгълната форма, която олицетворява фасадата на двореца, където името на фараона е изписано върху нейната втора половина. Небесният и земният Хор представят два отделни свята, обединени от царя, който от своя страна идентифицира себе си с Хор (вписва божеството посредник в името си, което съдържа пет съставни части). Тук присъства и кръст „Анкх“ – Богинята-Майка.)

3) Амулетът на Изис – „Knot Amulet of Isis“ (те-образна халка/примка/полукръг – виж: кръст „Анкх“, рисунки от пещера Магура) – Западна Тиба, Долината на царете, гробницата на Tutankhamun,  Осемнадесета Династия, ок. 1325 г. пр.н. е., позлатено дърво, Egyptian Museum Cairo (Амулетът на Изис – Великата богиня-майка, се редува в ритмична стъпка/две по две с колоната „Джед“, която олицетворява гръбнакът, култовият символ на Озирис. Артефактът е включен във външната част от саркофага с мощите на фараона, промеждутъчната основа между позлатеното дърво е запълнена със син фаянс.)

4) Кръст „Анкх“, от който израства слънчевия диск, е изобразен върху колоната „Джед“, симвилизираща Озирис/тялото, гръбнака. Композицията е обградена от неговите сестри Изис/съпруга и Нефтис, които са  подготвили тялото за погребение – изображение върху папирус, ок. 1300 г. пр. н. е., Ново царство, Египет. Виж: The Papyrus of Ani, 1275 г. пр. н. е., plate 2 (един от най-обемните, част от Египетската книга на мъртвите).

III. Крилатата богиня, Египет

1) Саркофаг на Хоремхеб – Западна Тиба, Долината на царете, Гробницата на Хоремхеб, Осемнадесета Династия, ок. 1300 г. пр. н. е., рисуван червен гранит.

2) Саркофаг от гробницата на Тутанкамун – Западна Тиба, Долината на царете, Осемнадесета Династия, ок. 1325 г. пр. н. е., рисуван sandstone/пясъчник в жълт цвят, капакът е изработен от червен гранит (Персонификации на Великата богиня-майка – четирите крилати закрилящи богини/Изис, Нефтис, Селкет и Неит).

3) Саркофаг в подземна крипта, гробница на Kom esh-Shugafa – Александрия, времето на Императорски  Рим, 1-2 в., limestone/варовик

4) Изис/богинята майка е изобразявана обичайно като жена седнала на трон, носеща корона и големи широко отворени криле, посредством които закриря Египет и неговия народ – релеф върху саркофаг на Рамсез III, края на Ново царство, 1182-1151 г. пр. н. е., гранит.

5) Божествени оплаквачки и сестри богини, Изис и Нефтис закрилят колоната „Джед“, символът на Озирис, с техните големи и широко разтворени криле.

– Издигането на слънцето/Изгрева/Увеличаване на слънчевия диск – Западна Тиба, Долината на царете, гробницата на Рамзес VI, Деветнадесета Династия, ок. 1135 г.пр. н. е. Стенописи, родствени на Египетската книга на мъртвите, които подчертават ролята на земните богове в нощното пътуване на слънцето. Персонификацията на древните първични води Нун издига нагоре своите ръце  и повдига слънчевия диск.

 

IV. Плодоносното дърво – Богинята-Майка хранилница, Египет, Анатолия

1) Богинята-Майка раздава храна и вода от клоните на Дървото на живота, от които тя самата е неделима част – стенопис от гробницата на Тутмос III, Ново царство, ок. 1504-1450 г. пр. н. е., Изида като Плодоносно дърво-черница (стенописи от 13 в. пр. н. е., Ново царство).

2) Великата богиня персонифицирана като Изис-Плодоносно дърво, предоставящо храна и вода в задгробния живот – надгробна плоча на Niay, жрец на Sakhmet, и неговата съпруга, Сакара, Ново царство, началото на Деветнадесета Династия, ок. 1290 г. пр. н. е., limestone, Хановер, Kestner Museum.

– Статуетка на Артемида (Великата богиня) – Ефес, Анатолия, римско копие  от 1 в., многото гърди символизират изобилната и непресъхваща плодовитост, както и  покровителството на богинята.

 

V. Рогатата богиня – украса за глава, асоциирана с крава или луна-полумесец

1) Глава на култова статуя на рогатата богиня Хатор като крава/Великата богиня – Западна Тиба, Deir el-Bahari, погребален храм на Хатшепсут, Ново царство, Осемнадесета Династия, ок. 1465 г. пр. н. е., Лондон, British Museum.

2) Статуя на богинята Изис/Богинята майка, седяща на трон обградена от двойка лъвове, прегърнала детето Хор в скута си. Те е коронована с рога на крава, носещи слънчевия диск в своя център, поставени върху диадема като основа, обградена от кобра. По-късно този модел изгражда иконографията на Света Дева Мария с малкото дете Исус – късен период, Двадесет и шеста Династия, ок. 600 г. пр. н. е., Виена, Agyptisch-Orientalische Sammlung.

3) Рогатата богиня Хатор, носеща „Анкх“ във формата на Озирис, символът на живота – стенопис, Тиба, Ново царство, Двадесета Династия, 1185-1070г.пр.н.е.

4) Статуя на Озирис поставен върху пиедестал, обграден от Хор и рогатата богиня Изида – злато и лапис лазулит, 9 в. пр. н. е.

5) Статуя на рогатата богиня закрилница Хатор/крава и Псаметикус, висш управител – Сакара, гробницата на Psammetichus, късен период, Двадесет и шеста Династия, ок. 530 г. пр. н. е., Egyptian Museum, Cairo.

6) Хатор, дъщерята на бог Ра, изобразена в нейната обичайна форма на крава, която храни живите с нейното мляко и води починалите до подземния свят – стенопис от храма на Хатшепсут, Египет.

7) Хатор, изобразявана като крава или като жена, носеща корона от рога, между които е прикрепен слънчевия диск – стенопис от храма на Хоремхеб,

Египет.

 

VI. Лотoс-розета-роза

1) Лотoс, символ на раждането, прераждането, възкресението – обичаен декоративен мотив от стенописите при гробниците, Египет. По-късно част от Египетската книга на мъртвите. Роза-розета – при царуването на Рамзес II тя се е отглеждала като културен вид в Египет, 1279-1212 г. пр. н. е./13 в .пр. Хр.

2) Роза от монетосечене на тракийски владетели – от 6 в. пр. н. е. тя е свързана с цар Мидас, бригите и едоните от Югозападните Балкани, област Ематия, розови градини в Едонската земя. От 4 в. пр. н. е. съществуват розови градини при одрисите – цар Аматок (389-356 г. пр. н. е.) сече бронзови монети, върху които над свещения лабрис, тракийска брадва с две остриета, е изобразена роза. Съхранени са монети от царете на о-в Родос, от 188 г. пр. н. Изображения на Хелиос и роза се срещат върху монети на Македонските и Тесалийските царе от 171-170 г.пр. н. е., както и върху монети на царство Кария и о-в Родос, 340-316 г. пр. н. е., Югозападна Анатолия.

 

VII. Великата богиня като предачка

1) Великата богиня преде лилава вълнена нишка, създавайки воал/покривало. До нея се вижда крака на Архангел Гавриил-вестителят – фрагмент от скулптура, многоцветно изoбражение-релеф върху дърво, 5/6 в.,Louvre museum

2) Сцена „Благовещение“, при която Богинята-майла/Св. Дева Мария седи на трон и преде. Тя е заобиколена от Авхангел Гавриил-вестителят (от дясна страна) и четирима старозаветни пророци (Мойсей, Исая, Езекил и Данаил), носещи по един скрол с библейски текст – стенопис от апсида, 8-9 в., Манастир на сирийците, Wadi Natrun/Deir el-Syruani, Египет.

 

VIII. Богинята-майка управляваща повелителка, заедно с нейния син

1) Богинята майка повелителка на трон с нейния син-малкия Исус в скута, обградена от двойка ангел – скулптура, Луксор, 6-7 в., Coptic Museum, Cairo.

2) Богинята майка повелителка на трон с нейния син-малкия Исус, носещ скрол – стенопис, молитвена ниша. Манастир „Св. Аполо“, Бавит, 6-7 в., Coptic Museum, Cairo, Egypt.

 

IX. Великата богиня-майка от древността на Балканите, Анатолия и Причерноморието

1) Антропоморфен глинен съд – Пловдив, късен неолит, 3500-3000 г. пр. н. е., РАМ Пловдив

2) Фигура на седяща жена – с. Калековец, Пловдивско, и столче-трон – с. Капитан Димитриево, Пазарджишко, енеолит, 3000-1900 г. пр. н. е., РАМ Пловдив

3) Великата богиня-майка със змиите, фаянсова фигурка, Двореца в Кносос, о-в Крит, ок. 1600 г. пр. н. е. (коронована, носи традиционно облекло и подчертано отворен бюст)

4) Великата богиня-майка със змиите, фаянсова фогурка, Двореца Кносос, о-в Крит, ок. 1600 г. пр. н. е. (коронована, носи традиционно облекло и подчертано отворен бюст) )

5) Минойската Велика майка на боговете с двойна брадва, фалически символ на плодовитостта й, както и характерен царски символ (открит при погребални ритуали на династи-жреци от Балканите) – о-в Крит

6) Великата богиня – керамична култова статуетка, неолит, Маджари, Скопие

7) Великата богиня – керамична фигура с ръце поставени на корема, неолит, Породин, Битоля

8) Великата богиня – керамичен култов предмет, неолит, Говралево, Скопие

9) Богинята-майка – статуетка, неолит, Породин, Битоля

10) Видове орнаменти изразяващи Богинята-майка – керамични съдове, неолит, Маджари, Скопие

11) Богинята-майка – керамични статуетки, енеолит, Долно Ореово, Битоля

12) Съкровище от Рогозен – Сцена върху сребърна каничка No 155 с изображение на Майката на боговете, която е възседнала лъв, прегърнала шията му; в съседство фланкиращ лъв, нападащ елен; средата на 4 в. пр. н. е.

13) Златна пластина с изображение на богинята седнала на трон, пред която коленичи цар. Те са обкръжени от други ритуални сцени, Черноморско крайбрежие/Украйна, Сахновка, паметници на скитската торевтика,5-4в.пр.н.е.

14) Кибела с ястреб в ръка, оброчен паметник, 7-6 в. пр. н. е., Анатолия, Богаскьой, фригийско изкуство

15) Кибела с ястреб в ръка, оброчен паметник, Анатолия, Фригия – Гордион, 7-6 в. пр. н. е.

16) Кибела, полугола до кръста, придружена от двама музиканти, оброчна статуя, Анатолия, Богаскьой, фригийско изкуство, 7-6 в. пр. н. е., фригийската Матар/Майка/Кибела/Кубелия/Кубаба/Реа/Идиа/Диндимена/Сипилена

17) Кибела с корона на трон, обградена от лъвове – статуя от Анатолия, Фригия

18) Сребърен наколенник с глава на Майката на боговете и змейове с грифонски/лъвски глави, украса с бръшлянов венец върху косата, Могиланска могила, Враца, 385-359 г. пр. н. е.

19) Великата богиня майка връчва царски инсигнии- венец на бъдещия тракийски владетел (конник-цар-жрец) – люнет със стенопис, гробницата в Свещари, гр. Исперих, началото на 3 в. пр. н. е.

20) Майката на боговете подпира дръжката на съд-бронзова купа, Черноморско крайбрежие/Украйна, Чертомлик, обредно изкуство на скитите, ок. 4 в. пр.н. е.

21) Златна апликация с изображение на Майката на боговете, Черноморско крайбрежие/Украйна, Кул Оба, обредно изкуство на скитите, ок. 4 в. пр. н. е.

22) Залатна апликация с изображение на Майката на боговете, Черноморско крайбрежие/Украйна, Александропол, изкуство на скитите, ок. 4 в. пр. н. е.

23) Златен нагръдник с четири образа на Майката на боговете, с. Опълченец, Пловдивско, Одриско царство, изображенията са подредени кръстообразно, РАМ Пловдив

23) Бронзова матрица с изображение на Майката на боговете, Тракия, Разград, от 2 в. пр. н. е. до 2 в. от н. е.

24) Бронзова матрица с изображение на Великата богиня, Тракия, Разград, от 2 в. пр. н. е. до 2 в. от н. е.

25) Майка матрица от бронз с изображение на Великата богиня, представена като богинята от Комогена в Мала Азия, Тракия, Разград, от 2 в. пр. н. е. до 2в. от н. е.

26) Златна пластинка с изображение на Майката на боговете, Михайлово, Казанлъшко, Тракия, от 2 в. пр. н. е. до 2 в. от н. е.

27) Сребърна позлатена апликация с изображение на Великата богиня, фланкирана от две птици, с. Галиче, Врачанско, Тракия, 2-1 в. пр. н. е., РАМ Враца

28) Мраморна глава на Кибела, Пергама, Анатолия, 2 в.

 

Относно гореизброените артефакти (от I до IX част) виж следната библиография:

– Regine  Schulz, Matthias Seidel. Egypt. The World of the Pharaohs“, The American University in Cairo Press, 2009 (p. 14-19, 186, 226-227, 231-232, 314, 334, 417, 438-439, 444-445, 466, 484),(Naqada I culture 4000-3700, Naqada II culture  3300, Naqada III culture 3200-3100 г. пр. н. е.)

– Robert Adkinson. Sacred symbols, Abrams, New York. 2009 (p. 30, 36-37, 40-41, 56-57, 78-79)

– Anne Varichon. Colors. What they mean and how to make them, Abrams, New York, 2006, p. 85-129

– Sosso Logiadou-Platonos. Crete. Archeological and historical sites, scenery traditional customs. Archeological and historical map of Crete, Athens (неолит – 6000-2600 пр. н. е.; минойски период – 2600-1000 пр. н. е.; виж приложение)

– Иван Венедиков. Раждането на боговете, С. 1992 (с. 88-91, 267, 270-272, 275, 281-282, 288-291, 305-309)

– Джамбов, Хр., Аврамова, В. Археологически музей Пловдив, С., 1975, с. 2

– Македония. Културно наследство, Скопие, 1995, (с. 14-45)

– Мелетинский, Е. М. Мифология, Санкт-Петербург, 1996, с. 366-367

– Жан Приор. Универсалните символи, С., 1993

– Андреева, Д. Казанлък – Осем гиляди години древна история. С., 2009

– Фол, Ал. Тракийският Дионис. Книга Трета: Назоваване и Вяра, С., 2002

– Попов, Д. Гръцките интелектуалци и тракийският свят. С., 2013

– The ultimate encyclopedia of Mythology, Hermes House, 2011 (p. 268, 273, 284, 290, 301, 313, 324)

– Gawdat Gabra, Marianne Eaton-Krauss. The Illustrated Guide to the Coptic Museum and Churches of Old Cairo, A Supreme council of Antiquities Edition, The American University in Cairo Press, Cairo New York, 2007 (p. 62, 94-97, 128-129, 199, 217, 263)

– Christian Cannuyer. Coptic Egypt. The Christians of the Nile, Harry N. Abrams, Inc., New York, 2001 (p. 42-43, 53-55, 72-73)

– John Baldock. The Egyptian Book of the Dead, Arcturus, 2011, plate 2 and 28, p.14-15, 97

– Статуетки на Великата богиня майка от древността – неолит, енеолит – https://bg.wikipedia.org/wiki/Богиня-майка

– Статуетка на Великата богиня – Пазарджик, 5000 г. пр. н. е. – http://www.nasamnatam.com/statia/Velikata_boginia_maika_ot_Pazardjik-2383.html

– Павел Серафимов. Българските имена на тракийската Богиня-майка – http://sparotok.blogspot.com/2014/05/blog-post.html

– Статуетка „Bell idol“, Беотия, ок. 7 в. пр. н. е., архаичен период-геометричен период 900-700 г. пр. н. е., Louvre Museum – https://www.louvre.fr/en/oeuvre-notices/bell-idol?sous_dept=1

– Великата богиня майка обградена от животни – рисунка върху ваза – https://www.alamy.com/stock-photo-greek-art-archaic-period-greek-pithos-decorated-with-the-great-nature-39578474.html

Автор: д-р Ирена Янчева, етнолог

[ad_2]

Source link

Visited 362 times, 1 visit(s) today