Най-добрият начин да скрепите постигнато споразумение е да подпишете договор. Това не ви гарантира непременно изпълнение на договореното, но по някакъв начин, написаното върху хартия споразумение, кара страните в договора да се чувстват задължени да спазват условията.
В историята на цивилизацията ни има хиляди договори – от мирните споразумения между враждуващи страни, с които се слага край на война, до най-обикновени търговски договорености. Но има и договори, с които силните на деня са се опитвали да узаконят превъзходството си. Един от тези договори е сключен на 7 юни 1494 година.
На този ден в град Тордесиляс, Кастилия, между Кралство Испания и Кралство Португалия е сключено споразумение, с което двете държави, владеещи морските пространства по онова време, се договарят за разпределението на света помежду им. Договорът определя линията Inter caetera, установена година по-рано с папска була от Александър VI. В буквален смисъл двете морски сили разделят света на две части, във всяка от която господстващо положение има една от страните.
Там, където днес минава меридианът с координати 49°32’56″ западна дължина, е определен папския меридиан. На запад от тази граница владенията са изцяло под влиянието на Испания, а на изток – за Португалия.
Поделянето на моретата между двете държави започва още в средата на XV век. Първо папа Николай V, а след него и Калист III дават правото на Португалия да владее земите на юг и изток от нос Бохадор. През 1481 година папа Сикст IV потвърждава това право, като добавя и всички земи на юг от Канарските острови. След завръщането на Христофор Колумб от първата му експедиция, която открива съществуването на “Западните Индии”, Португалия се чувства застрашена. Възниква спор, за чието решаване арбитър може да е само главата на Църквата.
Така се стига до подписването на договора от Тордесиляс. Последвалите през следващите няколко години Велики географски открития обаче поставят под въпрос изпълнението на клаузите в договора. След като Фернандо Магелан открива безбрежната шир на Тихия океан, се налага договорът да бъде осъвременен. Така през 1529 година е добавена и демаркационна линия “на 257,5 лиги източно от Молуските острови.” Светът отново е поделен между двете сили, доминиращи по море в началото на XVI век.
Другите три зараждащи се европейски “морски империи” – Холандия, Англия и Франция, се чувстват с право ощетени от създадената ситуация. Недоволството им приема формата на открито непризнаване на договора от Тордесиляс и насърчаване на пиратските действия, дори с тайната подкрепа на управляващите монархически династии.
Договорът от Тордесиляс е в сила до 1777 година, когато е денонсиран и вместо него е подписан договорът от Сан Илдефонсо. Двете кралства от Иберийския полуостров отново преразпределят владенията си, този път в Новия свят, но и този договор не успява да изглади докрай напреженията помежду им.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>