Е102
Тартразин – синтетичен азоколор, разрешен в Европейската общност, но забранен в Австрия и Норвегия. Може да причини хиперактивност, по-нисък IQ (с пет точки по-нисък от средния), дефицит на внимание при децата (ADHD), алергични реакции и мигрена. Противопоказен е за алергичните към ацетиласилова киселина (аспирин) и за тези, които имат астма. Може да се открие в газираните напитки, плодовите бонбони, пудингите, пакетираните супи, сладоледите, дъвките, марципани, конфитюри, желета, горчица, кисело мляко и много други храни. Тартразинът може дори да се намери в капсулите на лекарствата. От 2010 г., след влизането в сила на европейския регламент 1333/2008 г., всички продукти, които съдържат това вещество, трябва да носят следния надпис: „Може да повлияе неблагоприятно върху активността и вниманието на децата“. Следващия регламент (ЕС) 232/2012г. препоръчва намаляване на DGA в оцветителите от 10/кг.кг за телесно тегло/ на ден на 0,5 мг/кг за телесно тегло/на ден.
Е104
Хинолиново жълто – синтетично багрило, забранено в САЩ, Австралия, Япония и Норвегия, но е прието в Европа. Лесно откриваем в следните продукти: бонбони, безалкохолни напитки, ликьори, сладоледи, яйца и пушена треска. Генотоксичен оцветител, който изобщо не трябва да припарва в детските храни, тъй като може да причини дефицит на внимание, хиперактивност, по-нисък от средния (IQ) и кожни обриви. Хинолиновото жълто се използва и като пигмент за татуировки. Продуктите, в които наайчесто може да бъде открит, са напитките: Powerade mango green, Fitness drink Carrefour, балсамовите бонбони: Valda, M&M’s, Aero orange, Galaxy Minstrels, Bassett’s Sherbet Lemons. От 2010 г., с влизането в сила на Европейската наредба 333/2008 г., всички хранителни продукти, в които се намира, трябва да съдържат следния надпис: „Може да повлияе неблагоприятно върху активността и вниманието на децата“.
Е110
Оранжево-жълто (или жълт слънчев залез FCF) – забранен в Норвегия, Швеция и Финландия, разрешен в Европейската общност. Оцветител от въглероден катран от изкопаеми и ароматни въглеводороди. Не се препоръчва за деца, тъй като води до детски невологични заболявания (ADHD), по-нисък от средния IQ, стомашни проблеми и оток на кожата. Често срещан в следните храни: напитки, сиропи, готови супи, сладкиши, сладоледи. Противопоказен при хора, алергични към ацетилсалицилова киселина (аспирин), и асматици. Може да причини кожни обриви. От 2010 г. всички продукти, които го съдържат, трябва да имат следния надпис: „Може да повлияе неблагоприятно върху активността и вниманието на децата“. Европейският регламент 232/2012 г. препоръчва поницаване на DGA (допустими дози) на оцветителя от 10 мг/кг за телесно тегло/на ден на 0,5 мг/кг за телесно тегло/на ден.
Е120
Кохинил (карминова киселина, различни видове кармин) – естествен оцветител, извличан от яйчен жълтък или от директното изсушаване на женските насекоми от вида Dactylopius coccus, които съдържат до 10% карминова киселина – основен оцветител за много аперитиви. Други използвани насекоми са: Porphyrophora hamelii, Kermes ilicis, Margarodes polonicus и Laccifer lacca. Въобще не се препоръчва за деца и най-вече за хора с астма и алергии. Среща се в следните продукти: лекарства под формата на сиропи и хапчета, бонбони, желатин, сухи колбаси и печени продукти. Открит е в някои хамбургери: Amadori и Fileni, във Fruttolo, в Campari и в шоколадовите бонбони Lindt Passion.
E122
Азорубин (кармоизин) – синтетичен азоколор, забранен в САЩ, Япония, Норвегия и Швеция, но разрешен в Европа. Свързан е с хиперактивност, дефицит на внимание при децата (ADHD) и задържане на течности при алергичните към аспирин. Често се среща в следните продукти: сиропи, напитки, сладоледи, марципан и желатин. От 2010 г. насам, с влизането в сила на европейски Регламент 1333/2008 г., всички хранителни продукти, в които се намира, трябва да съдържат следния надпис: „Може да повлияе неблагоприятно върху активността и вниманието на децата.“
Е123
Амарант – потенциално канцерогенен, забранен в САЩ, Австрия, Русия и Норвегия, разрешен в ЕС. Във висока концентрация е силно генотоксичен и цитотоксичен. Свързан е с увреждане на ДНК, стомаха и дебелото черво.
Е124
Червен кохинил А (Ponceau 4 R) – забранен в САЩ и в Норвегия, но разрешен в ЕС. Свързан е с развитието на неврологични проблеми при децата (ADHD) и е опасен за страдащите от астма. Особено противопоказен е за алергичните към ацетилсализилова киселина (аспирин). Често срещан в следните продукти: бонбони, пасти, бисквити, сиропи, безалкохолни напитки, сладки, сладоледи, марципани и желатин. От 2010 г. насам, с влизането в сила на европейски Регламент 1333/2008 г., всички хранителни продукти, в които се намира, трябва да съдържат следния надпис: „Може да повлияе неблагоприятно върху активността на децата.“
Е127
Еритрозин – оцветител със синтетичен произход, използван в хранителната и козметичната промишленост. Забранен в САЩ, но разрешен в Европейската общност, Намира се основно в бонбоните, сиропираните плодове, сладоледите, бисквитите, захаросаните череши, и в ягодите. През 1990 г. неговата токсичност е оценена от Съвместния експертен комитет на FAO/OMS и експертите на JECFA, а преди това и от Научния комитет по храните на ЕС (SCF). Всички установяват приемлива дневна доза (DGA) от 0,1 мг/кг телесно тегло. Дозата лесно може да се достигне с консумацията на около 30 г. коктейлни череши. Установената приемлива дневна доза не включва никакво разграничение между възрастни и деца, независимо че децата са по-чувствителни към третираните храни и показват нежелани реакции, непосредствено след поглъщането ѝ. Токсичните ефекти са свързани с количеството на погълнатата добавка и телесното тегло. Следователно, в сравнение с един възрастен децата поглъщат много по-голямо количество от добавката поради по-малкото си тегло. Оцветителят е генотоксичен, може да повлияе върху възстановяването на ДНК и да доведе до увеличаване на нивата на тиреоидните хормони, докато се превърне в хипертиреоидизъм (базедова болест).
Е129
Алура червено АС – синтетичен оцветител, забранен в Австрия и Норвегия, но разрешен в ЕС. Свързан е с увреждане на ДНК, развитие на неврологични нарушения в детска възраст и алергични реакции. Използва се при безалкохолните напитки, бонбоните, снакс, хлебни продукти и сладкиши. От 2010 г., с влизането в сила на европейски Регламент 1333/2008 г., всички хранителни продукти, в които се намира, трябва да съдържат следния надпис: „Може да повлияе неблагоприятно върху активността и вниманието на децата“. Следващият европейски Регламент – 232/2012 г., препоръчва намаляване на DGA в оцветителите от 10 мг/кг за телесно тегло/на ден на 0,5 мг/кг за телесно тегло/на ден.
Е131
Син патент – синтетичен оцветител, забранен в САЩ, Нова Зеландия, Австралия, Япония и Норвегия, разрешен в Европа. Когато проникне в кръвта, взаимодейства с клетъчния метаболизъм, свързва се с алергични реакции, кожни реакции, астма, хиперактивност и неврологични нарушения при децата (ADHD). Често се среща в бонбоните, захарните близалки (особено в известните Lillipop), сиропи, ликьори, напитки, глазурата на сладкишите и сладоледи.
Е132
Индиготин – синтетичен оцветител със син цвят, използван в хранително-вкусовата промишленост за оцветяване на бонбони, сиропи, захарни плодове, бисквити и сладкарски изделия. Подозиран в канцерогенност, забранен в Норвегия, и може да причини хиперактивност при децата. Намира се в сладоледите, бонбоните (M&M’s); в комбинация с други оцветители се използва в боядисване на ликьори.
Е 133
Брилянтно синьо FCF – в комбинация с тартразин (E102) се получават различни нюанси на зелено. Често го намираме в сладоледи, бонбони, консервиран грах, млечни продукти, сладкиши и напитки. Бил е забранен в Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Италия, Норвегия, Испания, Швеция и Швейцария, впоследствие е реабилитиран като безвреден от експертите на ЕС. Когато навлезе в кръвообращението, взаимодейства с клетъчния метаболизъм и се свързва с патологии, като алергии, астма, хиперактивност и неврологични разстройства при децата (ADHD).
Е150 (амониев сулфид карамел, клас III, и Е150d (амониев сулфит карамел, клас IV)
Карамеловите оцветители са сложни смеси от съединения, получени в резултат от термична обработка на въглехидрати (захари) и в зависимост от реагента, използван за производството им (амоняк и/или сулфит или реагент), са подразделени в 4 класа с буквено-цифрени кодове: E150a, E150b, E150c и E150d. Оцветителят карамел сулфит-амоняк (E150d) се намира в много напитки (бира, сайдер, коняк и уиски). Според проучване, публикувано през април 2011 г. в престижното списание The Lancet Oncology, се касае за добавка, свързана с развитието на тумори.
За обвиняем е посочен въпросния продукт на въпросния карамел – 4-MEI (4-метилимидазол), нежелан остатък от процеса на производство на карамели на базата на амоняк. Проучването, което го доказва, е направено директно от IARC – Международната агенция за изследване на рака на OMS, която класифицира 4-MEI сред 249-те вещества, потенциално опасни за хората, добавяйки го в т. нар. група 2B. 4-метилимидазолът е тестван за канцерогенност върху мишки и плъхове и е показал, че увеличава честотата на левкимия и карцином на алвеолите и бронхите. Първото изследване, от което е станала видна опасността от 4-MEI, е публикувано през 2017 г. от Националната програма за токсикология (National Toxicology Program – NTP) на САЩ. Вследствие на това Калифорния поставя това вещество, съдържащо се в карамелите на амонячена основа, в официален черен списък, известен като Proposition 65, изготвен от OEHHA (Служба за оценка на опасностите за здравето на околната среда), а CSPI (Център за наука в обществен интерес) е поискал от FDA да забрани E150d и E150c (клас III) на база амоняк. E150d може да бъде открит дори в популярната напитка Coca-Cola, така че опасността за общественото здраве е съвсем очевидна, но индустрията може да бъде спокойна, защото научната експертна група на EFSA е определила високи и много щедри нива на DGA, които изглеждат специално изчислени за гарантирането на безопасност при средна консумация на продуктите от 300 милиграма на килограм телесно тегло дневно при комбинация от 4-те карамелени багрила (с граница DGA от 100 мг/кг телесно тегло на ден за E150c съгласно световната DGA).
През ноември 2012 г. EFSA излиза с успокояващо изявление, според което средната експозиция на потребителите е значително по-ниска от допустимия дневен прием. В същото време нито един орган не EFSA не е сметнал за необходимо да задължи индустрията да отбелязва на етикета на своите продукти с вредния карамелен оцветител за рисковете за здравето 9по-специално за децата!), произтичащи от употребата им над определени дози. Въпреки това, много хранителни продукти, широко употребявани по време на детството (газирани напитки, сладоледи, сладкарски изделия и т.н.), могат да съдържат 5 грама от този оцветител на килограм продукт. В бонбоните се достигат концентрации от 300 гр. за килограм и за децата (с много по-ниско телесно тегло) доближаването на границата на безопасност (която при E150c е 100 мг/кг) е доста лесно. Едно дете, което тежи 15 кг., не бива да приема повече от 4,5 г карамелен оцветител дневно – праг, който може да достигнат с една обикновена напитка (1,5 г карамел в 300 мл) и 10 г бонбони (3 г карамел).
Очевидно е, че съществува реален риск за здравето на тези които приемат редовно и обилно количество на храни и напитки с тези вещества. Същите тези учени от ESA се съмняват, че E150c, съдържащ 2-ацетил-4-тетрахидроксибутил имидазол (YHI), може да причини увреждане на имунната система.
Е151
Брилянтно черно BN – разрешен в ЕС, но забранен в САЩ, Дания, Швейцария, Австралия и Норвегия. Генотоксичното синтетично багрило, свързано с хиперактивността при децата. Може да бъде открито в бонбони, мармалади, кремове, сладоледи, напитки, горчица, сурими и хайвер.
Е153
Оцветител с естествен произход, добиван от карбонизирането на суровини от растителен произход (растителен въглен). Забранен в САЩ, но разрешен в Европа. Свързан е с развитието на рак, хиперактивност при децата и други патологии. Намира се в сирената, концентрати от плодови сокове, в конфитюрите, мармаладите, желатина и бонбоните ликуириция (черни бонбони).
Е171
Титанов доиксид (бял оцветител) – въпреки че се използва в хранителната промишленост, основното му приложение е в производството на бои, както и в много други продукти, включително козметични (слънчеви протектори) и за лична хигиена (пасти за зъби). Нивото на токсичност зависи от структурата и размера на неговите частици (в диапазона на храните от 40 до 220 нанометра). Присъства в природата под различни кристални форми на минералите рутил, анатаз и брукит. Във формата на анатаз е 100 пъти по-токсичен от рутила, но общият термин Е171 не обяснява на потребителите дали става въпрос за наночастици, или от каква кристална структура е съставен. Титановият диоксид е свързан с нежелани ефекти: възпалителни реакции, клетъчно увреждане, имунни реакции и болестта на Крон. Потенциалната карциногенна роля на титановия диоксид е приписана от Канадския център за здравоскловни и безопасни условия на труда (CCOHS) и от IARC. Децата са много по-изложени на Е171, тъй като консумират големи количества храни с високи нива на титанов диоксид: дъвки, бонбони и сладкиши.
Инфо: https://istinatablog.wordpress.com