Прабългарите и Возненското съкровище

Прабългари

През 1930 г. при археологически разкопки на брега на р. Днепър до с. Вознесенка (днешна Украйна) археологът В. Гринченко открил десетки погребения чрез трупоизгаряне на знатни воини. Едно от тези погребения съдържало сребърен лъв, сребърен орел, златно стреме и други предмети, за които по-късно се установило, че са принадлежали на кан Аспарух. В. Гринченко не успял да проучи и да публикува изследването си за съкровището, защото бил изпратен в сталински концлагер, тъй като бил “украинист” (борец за независима Украйна). Вознесенското съкровище се е смятало за изчезнало или унищожено, след като германски самолети през Втората световна война бомбардирали влакова композиция, с която руснаците пренасяли ценни археологически находки към Москва.

Археологът В. Гринченко е описал подробно в научния си отчет намерените от него предмети. В центъра на укрепен военен лагер с площ 5 000 кв.м той открил 30 погребения на знатни воини, загинали в битка и погребани чрез трупоизгаряне. Общият брой на описаните от Гринченко предмети е около 2 000 – предимно юзди, стремена – железни и инкрустирани със злато, върхове на стрели, метални апликации на колани, позлатени и посребрени копчета, саби с ценни обкови и др. По-голямата част от тези предмети по-късно били унищожени, изгубени или укрити. В един от гробовете са намерени предмети, за които по-късно археолозите доказали, че са принадлежали на българския владетел кан Аспарух. Представяме ви три от тях: сребърен орел, сребърен лъв и инкрустирано със злато стреме.

1. Сребърен орел. Описание: отлят е от сребро, кух отвътре, частично повреден от огъня. Орелът стои на нозете си, опирайки се на плоска опашка от пет пера. Върху повърхността на орела има много едри пера, изработени преди отливането на птицата. Очите и ноздрите имат дупчици с диаметър 2 мм, в които е имало инкрустирани скъпоценни камъни. На гърба на орела една под друга в два реда стърчат 12 издатини с врязани в тях кръстчета. Около нозете на орела е увита змия, която с главата си достига дясната част на гърдите му. Орелът е с леко извита глава. Върху гърдите му има изрязан монограм (1). Върху лявото крило релефно е отпечатан надпис (2). Върху змията са изобразени нечетливи знаци. В края на опашката е отпечатана щампа (3).

Дължината на орела е 21 см, височината 13,2 см, а тежестта е 1,035 кг.
(1) Монограм върху гърдите на орела:

Чете се от дясно наляво (българското руническо писмо също се чете от дясно наляво).

Професор Омелян Прицак от Харвардския университет в САЩ категорично потвърждава разчитането на монограма като ЕСПОР (Аспарух).

(2) Надпис върху лявото крило на орела. Не е добре запазен, тъй като калъпът явно се е разместил при отливането на орела.

Надписът е разчетен от българския историк и филолог Георги Костов и потвърден от проф. Прицак като „ДОКС”. Според Омелян Прицак кан Аспарух се е титулувал и с визатийска благородническа титла. „ДОКС” е форма на „РЕКС”, което означава цар или крал. Бащата на Аспарух – кан Кубрат, също е притежавал византийска благородническа титла “патриций”. Някои съвременни изследователи свързват надписа ДОКС с името на дванайсетия месец или с дванайсетата година от българския календар, които се наричат „докс” (глиган).

(3) Надписът върху опашката на орела е нанесен като щампа. Отпечатъкът е силно пострадал и нечетлив. По мнение на проф. Прицак е написан с български рунически знаци.

2. Сребърен лъв – излят е от сребро, значително пострадал от огън. Оцелели са главата, шията, част от предните лапи и част от тялото. Вътрешността му е куха. Лъвът е с разтворена уста. Тежи 854 г. Сребърният лъв и сребърната лъвица (накрайник на дръжката на сабя) се считат за изчезнали по време на бомбардировката. Запазено е само тяхното описание и рисунки, направени от В. Гринченко.

3. Златно стреме – основната част на стремето е изработена от ковано желязо, което е изкусно инкрустирано със злато. В момента се съхранява в Харковския исторически музей. В същия музей се съхраняват и позлатените коланни апликации и украси.

Сребърният орел, сребърният лъв и лъвица са фигури, свързани с магическите ритуали, които кан Аспарух е изпълнявал като върховен жрец.

Значителен принос за издирването и описването на част от находките от Вознесенското съкровище има българският писател, журналист и изследовател Георги Костов. Повечето от находките на Вознесенското съкровище се намират в хранилищата на Днепропетровския исторически музей в Украйна. На територията да днешна Украйна има стотици хиляди експонати, свързани с историята и културата на българите. Голяма част от тези предмети все още не са проучени и лежат в хранилищата на местните и регионалните музеи. Други са изложени в експозиции, но са описани не като български, а като”номадски”, “чергарски” или “скитски”. В момента сребърният орел се намира в Областния краеведчески музей в град Запорожие, Украйна.

Източник: ТУК

Да го споделим с приятели 🙂

(Visited 38 times, 1 visits today)