Александра Давид-Неел е един от най-легендарните пътешественици. Родена през 1868г във Франция, още като дете тя избягва от родителите си и тръгва да пътешества из Франция и Испания на велосипед. По-късно заминава за Лондон, за да учи музика, но се запознава с основателя на теософтското общество Елена Блаватска, която запалва интереса й с разказите си за Тибет. На 20 години е приета в Международния смесен масонски орден на истинския човек, а две по-години по-късно заминава за Индия. на 21 години тя започва да се интересува от приключенските романи на Жул Верн и слуша разказите на географа Елизе Реклю за страните, които е посещавал. Прави изключително опасни пътешествия до Виетнам, Япония и Тибет. Дегизира се като просякиня и преминава планински проход на височина почти 6км през зимата, за да достигне до Лхаса. По пътя става свидетел на убийства и битки, води преговори с военачалници, за да премине свободно, минава през Монголия и пустинята Гоби, разболява се и й се налага да вари ботушите си, за да не умре от глад. В Сиким живее в пещера и изучава духовенство. През 1912г. става доктор по философия и получава първият докторат, връчен на жена в Европа. Написва повече от 30 книги за източната религия, философията и пътешествията си. Александра Давид-Неел умира малко преди да навърши 101 години.