Загадъчният Беланташ

Беланташ е място е със специфична енергия.

Не е за изпускане поне веднъж да се посети това необикновено място. Природата е уникална и неповторима.
Скалното плато Беланташ се намира на 60 км югоизточно от гр. Пловдив и на 34км. от Асеновград, над село Врата. Името означава бял, добър, а също и умен камък на знанието. Размерите на платото са 300м. на 40м., високо е 50м. Изглежда наистина вдъхновяващо. От самия Беланташ се открива спираща дъха панорама на околните местности. До скалния връх се стига по каменни стъпала, отвеждащи до площадката, на която и до ден днешен могат да се видят обредни урни и корита с улеи, на които са се извършвали ритуали. Площадката на платото е доста заравнена е гладка. Отлично запазени са двата резервоара с дълбочина 2,5 метра и диаметър 1,5 и 1,9 метра. Под Беланташ са открити старинни гробове, а на близък склон-тракийско поселище с интересни керамични находки.
Има различни теории за платото.
Една от тях е, че е тракийско светилище на бог Сабазий. Археолозите смятат така, заради откритата сребърна оброчна плочка с лика на бог Сабазий, изобразен като разгневен брадат старец, държащ преплетени змии в ръцете си. Заслугата за издирването и разкриването на учените за въпросната плочка е на асеновградчанина г-н Никола Боев, който е може би най-ревностният изследовател на скалния феномен. Дългогодишен турист, той е автор на две книги за интересното плато и е председател на фондация „Беланташ“.

Има и още една теория или по скоро легенда, свързана с траките. Заради разположението си, Беланташ е естествена астрономическа обсерватория. По време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва над Караджов камък. Изследователите на тайния район са единодушни – Беланташ е било мястото, на което древните хора, най-вече траките са осъществявали своята връзка с Космоса. За пръв път през 1986г. се забелязва небесна карта в знаците на платото. В щерните се виждат прибори за определяне на мястото на звездите. С годините тази теория набира много последователи. В доказателство на тезата са правени опити да се проследи местонахождението на небесните тела преди 6 – 7 000 години. Резултатите са все още на ниво хипотеза. Съществува и трета теория, според която Беланташ е бил център на космическия туризъм. Издълбаните щерни може да са имали чисто техническо значение за приземяването и излитането на космическите кораби. В конфигурацията на скалните дупки учените намират отчетливо съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Слънцето и Луната се отразяват точно в двата кладенеца в определени дати от годината.

Има и легенда свързана с потопа. Твърди се, че там е спрял Ноевия ковчег, а за доказателство се смятат ясно личащите халки, за които са били привързани въжетата на кораба. Истина или не – кръглите отвори са там и до днес.

Привържениците на НЛО от своя страна намират в Беланташ площадка за кацане на космически кораби, като картата върху скалата била координатна мрежа и им служела за ориентир. Затова според тях е изкуствено заравнено.

Освен от туристи, Беланташ се посещава редовно и от екстрасенси, гадатели и медиуми. Наоколо могат да се видят палатки на „зареждащите се с енергия“ хора от невероятно силното според тях енергийно поле на скалата.
http://archaeology.pro15.eu/
източник http://ivandinkov.eu/archaeology/?p=26