Юлий Цезар е убит на 15 март 44 г. пр.н.е. след което последвала кървава гражданска война. Това слага край на Римската република и я замени с монархия, ръководена от племенника на Цезар, Октавиан, който през 27 г. пр. н. е. става император Август. Група учени и историци предполагат, че масивно вулканично изригване в Аляска изиграва роля в този преход, като в същото време спомага и за края на управлението на Клеопатра в Египет.
Изследването, ръководено от Джоузеф Р Макконъл от Института за пустинни изследвания в Невада, показва как внимателното научно изследване на древния климат може да добави контекст към традиционната наука. В същото време изследването повдига предизвикателни въпроси, как да се интегрират данни в исторически разкази, без да се опростява историята.
Убийството на Цезар става по време на размирици в Средиземноморието. Бъркотията в региона се задълбочава от странни атмосферни явления и необичайно студено, влажно време, което причинява загуби на реколтата, недостиг на храна, болести и дори провал на ежегодния разлив на Нил, на който разчитало египетското земеделие. През 1988 г. Филис Форсайт предполага, че изригването на планината Етна в Сицилия през 44 г. пр. Хр. е отговорно за тези проблеми, тъй като аерозолните частици, изпускани в атмосферата отразяват слънчевата светлина обратно в космоса и охлаждат климата.
В новото изследване екипът на Макконъл се съгласява, че изригването на Етна може да доведе до някои от тези смущения, но твърди, че по-късното масирано изригване на вулкана Окмок в Аляска е главната причина да се промени климатът и за отслабване на римската и египетската държави. Те изтъкват три направления от доказателства в подкрепа на твърдението си.
Първите доказателства са от ледени проби, взети дълбоко в арктическите ледени покривки, които са задържали въздух, тъй като те се образуват в продължение на стотици хиляди години, осигурявайки данни, които могат да регистрират атмосферните условия. Тези ледени ядра показват, че има скок в твърди частици, прах и пепел от вулканично изригване в началото на 43 година преди н.е. След това изследователите показват геохимичните свойства на тези частици, съчетани с проби от вулкана Окмок.
Като второ доказателство за древния климат учените разгледали дървесни пръстени и спелеотими (сталактити и сталагмити) от различни части на северното полукълбо, включително Китай, Европа и Северна Америка. Те предполагат, че 43 г. до 34 г. пр. н.е. е четвъртото най-студено десетилетие през последните 2500 години, а 43 и 42 г.г. са втората и осмата най-студена година в историята.
Накрая данните от изследването са подадени в компютърно базирана система за моделиране на климата, наречена Model Earth System (CESM), която създава климатична симулация. Тя показва, че изригването на Окмок може да доведе до охлаждане от 0,7 ° C до 7,4 ° C в Южното Средиземноморие и Северна Африка през 43-42 г. пр. н.е., което охлаждане се запазва през 30-те години пр. н. е.
Промяната също би могла да доведе до увеличаване на летни и есенни валежи, които да повредят посевите. В същото време по-сухите условия в горното течение на Нил може да са довели до неговото пропадане в 43 и 42 г.г. пр. н.е.
По този начин екипът на Макконъл обяснява потенциалното влияние на Окмок върху температурата, валежите и произтичащата от това промяна в селскостопанското производство през 43 г. пр. н.е. и след това. Но изводите, които правят, за неговото въздействие върху по-голямата историческа картина са по-малко категорични.
Един от основните проблеми на научните трудове, в които климатичните събития са обвинени за големи исторически промени е, че те не са в състояние да се впишат в много анализи на историческите проблеми. Те са склонни да се свеждат до явни събития или проблеми, които след това могат лесно да бъдат обяснени или „решени“ от науката.
Преходът на Рим от република към монархия – през период на управление от конкуриращия се триумвират на Октавиан, Марк Антоний и Лепид, е дълъг и сложен процес. В него участват много хора и партии с различни мотиви и планове. Целият период представлява предизвикателство за историците и книги и трудове се стремят да го опишат и обяснят.
Но тази гражданска война е само последната от поредица от ескалиращи конфликти в късния период на Римската република, в която поведението на различни фигури, като Сула, например, която завзема контрола над Рим десетилетия по-рано, се превръщат в прецеденти за това, което може да стане по-късно.
Резултатът от войната и установяването на монархия не е бил неизбежен. Вместо като разказ за криза, упадък и падение, периодът може да се разглежда и като един от политическите експерименти при формирането на държавата, като опит за решаване на проблемите, които настигат републиката.
Този период на война разчита на работната сила и способността на държавния апарат да извлича и пренасочва ресурси, храна и пари в обществото. Въпреки древните източници, които съобщават за трудности с този процес, трябва да помним, че той е работил. Без него армиите нямаше да бъдат хранени и гражданските войни не биха могли да се случат.
И докато провалът на разлива на Нил в 43 и 42г.г. пр.н.е. със сигурност е лошо обстоятелство за Египет, реката започва да „работи“ отново скоро след това и да подсигурява богати реколти. Антоний и Клеопатра успяват да издигнат и поддържат армии, да се бият и най-накрая са победени едва през 31 г. пр.н.е. в морската битка при Актиум.
Ефектите от изригването на Окмок в 43 г. пр.н.е. може да са сериозни, както твърди екипът на Макконъл. Но също така е много ясно, че личните, политическите и военните решения – и случайността – са били преките фактори определящи как историята се е разгръщала в Рим и Египет. През 44 г. пр.н.е. имало много фактори, които са повлияли развитието при какъвто и да е климат.