[ad_1]
Въпреки че огромно количество материали бяха публикувани през последните години, съдържащи датата на маите 2012, до тази книга, светът като цяло не е запознат с връзката между тази година и Държавния печат по отношение на дохождането на Аполон/Озирис/Нимрод и последния Нов световен ред.
Това включва пророчествата на Сибила от Куме – чието пророчество за завръщането на Аполон е закодирано върху масонски проектирания Държавен печат на Съединените щати – която била (и е) високо ценена като истинска пророчица сред окултната йерархия, както и е на свято уважение в светите места на Ватикана, включително Систинската капела. Редно е следователно да повторим тук тревогите на няколко църковни отци по отношение на великата заблуда от последните дни и какво те казват за масонското участие в религиозната институция, постилайки в основата си пътя за идването на Лъжепророка и Антихриста.
Като начало, сред изследователите на последствията от годината 2012, немалко от тях посочват съвременното пророчество на св. Малахий, като имащо нещо общо с „последния Папа”. Пророчеството, взето от „Пророчество за Папите” на св. Малахий, е сред списък от стихове, предричащи всеки римокатолически папа от Папа Селестин II до последния папа – „Петър Римлянинът”, чието царуване ще завърши с разрушаването на Рим. Публикувани за пръв път през 1595 г., пророчествата били приписани на св. Малахий от един бенедиктински историк на име Арнолд де Вион, който ги записал в книгата си “Lignum Vitae”. Преданието разказва, че Малахий е бил извикан в Рим от Папа Инокентий II и докато бил там, имал видение за бъдещите папи, включително последния, което записал в редица загадъчни фрази. Според пророчеството, следващият папа, (след Бенедикт XVI), трябва да е последният понтиф – Petrus Romanus, или Петър Римлянинът.
Пророчеството:
In persecutione extrema S. R. E. sedebit Petrus Romanus, qui pascet oues in multis tribulationibus: quibus transactis ciuitas septicollis diruetur, et Iudex tremendus iudicabit populum. Finis.
Превод:
„В голямо преследване на престола на Римокатолическата църква ще седне Петър Римлянинът, който ще пасе овците в много скърби; и които като преминат, градът на седемте хълма ще бъде разрушен, и страшен Съдник ще съди людете. Край”.
Някои от вярващите в това пророчество, казват че титлата Petrus Romanus (Петър Римлянинът) е символична за понтификата и че последният папа би могъл да има вариация на християнско име, което е задоволително за това значение. В този ред, човекът който през 2002 г. правилно предсказа, че папата, който ще наследи Йоан Павел II, ще бъде наименуван Бенедикт XVI – Роналд Л. Конт Мл. вярва, че следващият папа ще приеме името Пий XIII и че „Петър Римлянинът” означава, че този папа „ще затвърди властта на римския Понтиф над църквата; тази власт се основава на мястото му като наследник на Петър” и „ще подчертае превъзходството на Римокатолическата вяра и Римокатолическата църква над всички други религии и вероизповедания, и властта му над всички християни и всички народи по света”. Към това Конт добавя, „По време на царуването на Папа Петър Римлянинът започва великото отстъпление” и този папа ще отбележи „първата част от скръбта по време на нашето поколение”.
Идеята на някои католици, че последният папа от списъка на св. Малахий възвестява началото на „великото отстъпление”, последвано от „велика скръб” – и че това е или сегашният папа, или следващият (съществува някакъв дебат върху това) – подрежда сцената за предстоящото развитие на апокалиптични събития – нещо, с което много не-католици биха се съгласили. Това би могло да издигне лъжепророк, който според книга Откровение води световните религиозни общности да приемат един политически водач, познат като Антихриста. Този брак между църквата и светско правителство би дал безпрецедентно глобално влияние на Човека на Греха по време на периода, известен като Великата скръб.
В скорошната история няколко католически свещеника – някои вече покойници – бяха изненадващо прями върху това, което са видели като неизбежната опасност от това Лъжепророкът да се издигне от редиците на католицизма в резултат от тайни сатанински „Илюминатско-Масонски” влияния. Тези свещеници – както и ние правим в тази поредица – използват термина „Илюминати” не стриктно като препратка към баварското движение, основано на 1 май 1776 г. от обучения от йезуити Адам Вайсхаупт, а като показателен за съвременния мултинационален властен елит – окултната йерархия, действаща зад настоящите надестествени и глобални политически машинации. Според католически свещеници, като отец Джон Ф. О’Конър, отец Алфред Кунц, отец Малахи Мартин и др., сред това тайно общество има зли, лъжливи католически къртици, които разбират, че тъй като Римокатолическата църква представлява една шеста от световното население и над половината от всички християни, е необходимо да се контролират бъдещите глобални елементи по отношение на църквата и държавата.
В двучасова презентация отец О’Конър дава проповед, озаглавена „Царуването на Антихриста”, в която описва как промените в обществото и институцията вече са задействани за идването на Антихриста. В тази проповед и другаде О’Конър очертава катализатора за тази схема, откриващ се като резултат от „масонски конспиратори” в организацията, чийто план, наречен “Alta Vendetta”, в основата си би поел контрола върху папството и би помогнал на Лъжепророка да заблуди вярващите миряни (включително католиците) да се поклонят на Антихриста.
О’Конър не е единственият, който бие алармата за огромната масонска конспирация в редиците на Ватикана, тайно работеща за един анти-християнски Нов световен ред. Пенсионираният професор от Папския библейски институт, знаменит католически богослов и бивш йезуитски свещеник, Малахи Мартин, бил близък приятел с Папа Павел VI и работил в Светия престол, правейки изследване върху Кумранските ръкописи, публикувайки статии върху Семитската палеография и преподавайки арамейски, иврит и Светото писание. През 1965 г. Павел VI освобождава Мартин от йезуитските и свещеническите му отговорности и Мартин се премества в Ню Йорк, където се посвещава да пише – а понякога и да говори – за най-различни проблеми, започващи от Втория ватикански събор, до подробни разкази от кухнята на папската история, католическата догма и геополитиката. Като член на ватиканския Консултативен съвет и личен секретар на знаменития йезуит Кардинал Августин Беа, Марин имал привилегирована информация, отнасяща се до тайни църковни и светски въпроси, включително Третата тайна на Фатима, за която Мартин загатва, че обяснява части от плана официално да бъде ръкоположен страшният Лъжепророк по време на един „Последен конклав”. По това Мартин твърди, че илюминатско-масонска група, съставена от Западни плутократи, наречена „Събранието” или „Свръх-силата”, била инфилтрирала най-висшите нива на ватиканската администрация и работела за настъпването на Нов световен ред, което може да е довело до участието на тайни агенти от същата група по отношение на преждевременната му, някои казват „подозрителна” смърт през 1999 г.
Десет години по-рано, преди „нещо да го бутне”, и Малахи Мартин да падне, и след това да умре, бил станал все по-прям за това, което казвал, че е педофилски сатанизъм сред определени кардинали и други духовници в съюз с таен масонски дяволски кръг, който запознал след „възцаряването на падналия архангел Луцифер” в Римокатолическата цитадела на 29 юни 1963 г.
В „Ключовете на тази кръв” Мартин пише: „Най-плашещо за Йоан Павел – той се бе изправил срещу несменяемото присъствие на зла сила в собствения му Ватикан и в канцелариите на определени епископи. То бе това, което запознати църковници наричат „свръх-силата”. Слуховете, винаги трудни за доказване, свързваха поставянето ѝ с началото на царуването на Папа Павел VI през 1963 г. Всъщност, Павел мрачно беше намекнал за „дима на Сатана, влязъл в Светилището” – прикрита препратка към церемониите на възцаряване, провеждани от сатанисти във Ватикана”.
Мартин бил скрил много повече подробности за тази луциферска „церемония по възцаряване, проведена от сатанисти във Ватикана” в романа си „Ветровитата къща: Възцаряването на падналия архангел Луцифер бе извършено в Римокатолическата Цитадела на 29 юни 1963 г”; подходяща дата за изпълняване на историческото обещание. Както главните деятели на този Церемониал добре знаели, сатанинското предание отдавна било предсказало, че Времето на Княза ще започне в момента, когато някой Папа щял да приеме името на апостол Павел [Папа Павел VI].
Това изискване – сигналът, че Времето на Ползата било започнало – било изпълнено само осем дни преди избирането на последния от „Петровците на опашката”. Мартин заявява публично неколкократно, че възцаряването на Луцифер в Рим се основавало на факт, а за да се подпомогне черната магия, била проведена паралелна церемония едновременно в Съединените щати в Чарлстън, Южна Каролина. Причината за избора на това местоположение остава неясна за мнозина, но като се има предвид какво казва Малахи за масонската връзка, е обяснимо защо е била избрана Южна Каролина: Тя е мястото на Първия върховен съвет на Шотландския фримасонски орден в Съединените щати, наричана „Ложата-Майка на Света”, където през 1859 г. защитникът на луциферианската догма за масоно-илюминатите, Албърт Пайк, става Велик командир на Върховния съвет, където служил в ордена на Търсенето до смъртта си във Вашингтон на 2 април 1892 г.
В допълнение, Чарлстън, на тридесет и третия паралел, бил идеален за такова събитие, според логиката на бивш адвокат на Сирхан Сирхан, Дей Уилямс, понеже, „Ако се отнеме живот в близост до 33-я паралел, това съвпада с демоничната митология на масоните, с което те демонстрират светската си власт чрез проливането на човешка кръв на предварително определено място”.
Мартин предоставя допълнителна причина за местоположението на Южна Каролина: Такива неочебийни елементи, като Пентаграмът и черните свещи и подходящите завеси биха могли да са част от Церемониала в Рим. Но други акцесоари – Купата на Костите, Ритуалната глъч, например, жертвените животни и жертвата – би било прекалено. Трябвало е да има Паралелно Възцаряване. Успоредно честване би могло да се постигне със същия ефект от Братята в Оторизирания целеви параклис. Ако всички участници и на двете места „нацелвали” всеки елемент от Събитието в римския параклис, то Събитието щяло да бъде изпълнено в пълнотата си в целевата площ. Всичко би било въпрос на единодушие на сърцата, идентичност на намерението и съвършен синхрон на думи и действия между Целевия параклис и Целевия параклис. Живата воля на мислещите умове на Участниците, концентрирана върху специфичната Цел на Княза, щяла да прехвърли всяко разстояние.
Когато Джон Ф. МакМанъс, за „Ню Америкън”, на 9 юни 1997 г. пита отец Мартин, дали Черната меса в Южна Каролина действително се е случила, това довежда до просвещаващи въпроси и отговори:
МакМанъс: Книгата Ви започва с живо описание на светотатствена „Черна меса”, проведена през 1963 г. в Чарлстън, Южна Каролина. Това наистина ли се е случило?
Мартин: Да. А участието по телефона на някои високопоставени лица на църквата във Ватикана също е факт. Младата жена, която е била принудена да бъде част от този сатанински ритуал, си е напълно жива и, за щастие, е успяла да се омъжи и да води нормален живот. Тя предостави подробности за събитието…
Макманъс: В допълнение… Вие описвате множество кардинали е епископи в много лоша светлина. Тези охарактеризирания на факти ли се базират?
Мартин: Да, сред кардиналите и йерархията има сатанисти, хомосексуалисти, анти-паписти и сътрудници на движенията за световно господство.
Дали Мартин е бил убит и смъртта му прикрита затова, че е разкрил масонско-илюминатската схема да използват Католическата църква като пускова площадка за един луциферски novus ordo seclorum, може никога да не узнаем. Една година преди да умре обаче, много близкият приятел на Мартин – отец Алфред Кунц бил брутално убит в църквата си в Дейн, Уисконсин. Кунц бил разследвал същия сатанизъм сред „свещениците”, за които Мартин бил предупреждавал, и бил казал на Мартин в седмиците преди убийството си, че се страхува за живота си.
Когато Кунц бил намерен с прерязано гърло, Мартин публично заявява, че „луциферианците” са го били убили, понеже се е подготвял да разкрие конспирацията им. Също като О’Конър, Кунц и Мартин вярвали, че Католическата църква е била специално нарочена за инфилтрация от членове на илюминатско-масонската „Свръх-сила”, заради геополитическото влияние на църквата в света. Във „Въпроси и Отговори с МакМанъс” Мартин дори допълва, че част от причините за този избор била: Католическата църква има собствени корпуси от посланици, поставени във високоиндустриализираните нации на света. Има 180 нации, които са пратили свои посланици във Ватикана. Никоя друга църква не получава такова внимание. Тези, които работят за Новия световен ред трябвало да поемат контрола върху тази уникална организация.
И най-накрая от интервюто:
Макманъс: Книгата Ви твърди, че подмолни влияния в най-високите свещенически позиции на Църквата работят, за да я въведат в Новия световен ред. Какво имате предвид с „Нов световен ред”?
Мартин: В напълно плановата му форма… световните правителства ще бъдат насочвани от тези, които са се изкачили до връхния камък.
МакМанъс: Какво имате предвид с „връхния камък”?
Мартин: Скритата сила, за която пиша във „Ветровитата къща” , е структурирана подобно на пирамида. Тя е широка на дъното, където много индивиди работят за целите ѝ и се надяват да се издигнат по-нагоре. Има все по-малко и по-малко жители във всяко от изкачващите се стъпала на структурата. Едва малцина оформят най-високата ѝ дирекция – връхният камък на пирамидата.
Дълго преди популярният автор дан Браун („Шифърът на Леонардо”, „Ангели и Демони”, „Изгубеният символ”) да охарактеризира илюминатски заговор за унищожаване на Ватикана, Малахи Мартин бе посочил към познатата пирамидална символика от Държавния печат на Съединените щати, свързана с Новия световен ред и вярно беше насочил следователите към конспираторите, както и към пророческите препратки на novus ordo seclorum, като настъпващ, когато връхният камък образно се запълни и постави на върха на недовършената пирамида. Дали Мартин е виждал годината, когато конспираторският план е щял да достигне зенита си, не е сигурно, но окултният елит винаги си е имал своята дата, която е хитро закодирана заедно с други детайли на пълния шифър на Държавния печат на Съединените щати, купола на Капитолий и истинският „Изгубен символ”, който съществува в най-голям мащаб в сърцето на най-могъщата нация на земята – Съединените щати.
Към: ПРЕДГОВОР
Към: ПРИЗОВАВАНЕ НА АНГЕЛА ОТ ВИХЪРА
Към: КАКВО СЪОБЩАВАЛИ ПЪРВИТЕ СИМВОЛИ И НА КОГО
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ ДОПОТОПНИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ЕНОХ
Към: ПРИЗНАЦИ ЗА КОНСПИРАЦИИ – МИСТИЧНИ ЧИСЛА, ЗАРАЗИТЕЛНИ ИДЕИ
Към: БУНТОВНИ МЕМОВЕ С КАУЗА – СЛИВАНЕ НА УМОВЕТЕ ЗА ЧОВЕКА НА ГРЕХА
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕРАТА НА ОБАМА
Към: КИМВАНЕ ОТ ОРДЕНА И ОЛТАРЪТ НА ЗЕВС
Към: ДАЛИ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ ГЕНЕРИРАТ АНТИХРИСТА?
Към: ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОСЛЕДНАТА МИСТЕРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ ЗАПОЧВА
Към: ИДВАЩИТЕ БОГОВЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
Към: НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНАТА МИТОЛОГИЯ ЗАПОЧВА В ШУМЕР
Към: ПЪРВИ СЛЕДИ НА ПОКВАРАТА
Към: ВЪЗХОДЪТ НА ОЗИРИС
Към: ОТ ДРЕВЕН ЕГИПЕТ КЪМ ГЪРЦИЯ – ТВОЯТ АПОЛОН ЦАРУВА
Към: ДИОНИС: ПСИХОТИЧНИЯТ АСПЕКТ НА ДЕМОНА АПОЛОН/ОЗИРИС
Към: ЛУЦИФЕРИАНСКАТА НАУКА ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОЖЕСТВО
Към: АЛТЕРНАТИВНА ПРИЧИНА ЗАЩО БДИТЕЛИТЕ СМЕСВАЛИ ДНК
Към: БИБЛЕЙСКИ ПРИМЕР ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА НЕФИЛИМ
Към: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЪВРЕМЕННАТА НАУКА ДА ИМА РОЛЯ В ИДВАНЕТО НА АПОЛОН?
Към: ОТВАРЯНЕ НА КУТИЯТА НА ПАНДОРА
Към: 70-ТЕ ПОКОЛЕНИЯ НА ЕНОХ: ЗЕМЯТА ЛИ Е ТОВА, КОЕТО УСЕЩАМ, ЧЕ БУЧИ?
Към: ДРУГИ ПОЛЕЗНИ БИОТЕХНОЛОГИЧНИ СЕЧИВА ЗА АНТИХРИСТА
Към: СЪВРЕМЕННАТА НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ И БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА
Към: НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ + ТРАНСХУМАНИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ = 11,22,33
Към: КОГА АПОЛОН/ОЗИРИС/НИМРОД, СИН НА ЛУЦИФЕР, ЩЕ ДОЙДЕ?
Към: НА КОГО Е ТОВА ВСЕВИЖДАЩО ОКО, ВСЕ ПАК?
Към: НЕДОВЪРШЕНАТА ПИРАМИДА ПОД ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО
Към: ДАТИ НА ТАБЛОТО: НАЧАЛОТО И ЗАВЪРШЕКЪТ НА ВЕЛИКОТО ДЕЛО
Към: ПОВТОРЕНИЯ НА 2012 И 2016: КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ТЕЗИ ДАТИ?
Към: ТРИНАДЕСЕТИЯТ БАКТУН
Към: ОЩЕ ПО-ДЪЛБОКИ ТАЙНИ – МАИТЕ, БДИТЕЛИТЕ И ЗАВРЪЩАНЕТО ПРЕЗ 2012
Към: ВЕЛИКАТА ЗАБЛУДА 2012 И ПОСЛЕДНИЯТ КОНКЛАВ
[ad_2]
Source link