Home ЛЮБОПИТНО Злословието дори и без доказателства оставя почти вечни следи. Александър Пушкин

Злословието дори и без доказателства оставя почти вечни следи. Александър Пушкин

by admin


Колосът на руската поезия Александър Сергеевич Пушкин се счита за един от основоположниците на съвременния литературен руски език. Литературното му наследство е толкова разнообразно и мащабно, че може да обедини хора от всяка възраст, вероизповедания, националности… Сред излязлото под перото му всеки може да намери нещо, което да му “докосне душата”. 

Александър Сергеевич Пушкин се ражда на 6 юни 1799 година (26 май стар стил) в Москва, в семейството на дворянин от средна ръка. Семейството се гордее, че е продължител на старинен болярски род. Пушкин отраства в “литературна” среда – от ранни години попада под влиянието на баща си, който като ценител на литературата е създал в дома си солидна библиотека. Чичо му Василий Пушкин е поет от кръга на Николай Карамзин. В дома на семейството гостуват не само Карамзин, но и Жуковски, Дмитриев.

През 1811 година бъдещият руски класик започва да учи в Царскоселския лицей. Това е времето, през което до голяма степен се формира личността на Пушкин. Приятелите му от лицея – Иван Пущин, Вилхелм Кюхелбекер, Антон Делвиг остават завинаги верни и близки приятели на поета. В лицея Пушкин започва да пише първите си стихове, а през 1814 година публикува първото стихотворение “Към приятел стихотворец”




След като завършва лицея през 1817 година Александър Пушкин се мести в Петербург и е зачислен на служба в Колегията на външните работи. Потапя се изцяло в светския живот на столицата, попада в кръга на изтъкнати литератори, канят го на балове и театрални постановки. През 1820 година завършва поемата “Руслан и Людмила” – първото му голямо произведение.

Но заради епиграмите му, които бързо се разпространяват и се ползват с голяма популярност в обществото в Петербург, поетът е изпратен на заточение в южните части на Руската империя. Живее в Екатеринослав, Кишинев, Одеса. През този период са написани романтични поеми “Кавказки пленник”, “Бахчисарайски фонтан”, “Братя разбойници”. През 1823 година Пушкин започва да пише романа “Евгений Онегин”. 

През следващата 1824 година обаче е изпратен на заточение на север, в имението на рода си в селцето Михайловское. Там продължава работата си върху “Евгений Онегин”, пише “Борис Годунов” и безброй стихотворения. Посещават го приятелите му, а той води много оживена кореспонденция. Там го застига новината за въстанието на декабристите, в което участват много от приятелите му. Там научава и за погрома над разбунтувалите се, както и за екзекуциите на някои от приятелите му.

През 1826 година руският цар Николай I вика Пушкин в Москва, като му обещава покровителството си. Но свободата, предоставена му от царя, се оказва краткотрайна. Само две години по-късно излиза постановление на Държавния съвет за надзор спрямо Пушкин. След още две години Пушкин се сгодява за Наталия Гончарова. Преди сватбата обаче заминава за имението си в Болдино, където се налага да остане по-дълго от планираното, защото е въведена карантина и забрана за пътувания. Този период в творчеството му е известен като Болдинската есен, през която под перото му се раждат много произведения от най-различен жанр.

През 1831 година Пушкин се жени и се премества да живее в Петрбург. През тези години работи дълго в архивите, пише произведения  предимно на историческа тематика. Сред тях са “Дубровски”, “Капитанска дъщеря”, “Историята на Пугачов”.

През живота си води активна кореспонденция и често общува с други именити руски литератори като Белински и Гогол. Голям почитател е на изобразителното изкуство и има много приятели сред големите художници на епохата, а самият той рисува доста сносно.

На 8 февруари 1837 година (27 януари стар стил) по време на дуел с Жорж Дантес, когото слуховете в имперската столица сочат за любовник на Наталия Пушкина, е ранен в областта на стомаха. След два дни на агония Александър Сергеевич Пушкин почива в дома си в Петербург.

––––
В ръкописите, дадени от Пушкин за печат през 1829 година, са включени няколко стиха, посветени на Анна Алексеевна Оленина, графиня дьо Ланжерон. През 1828-29 година между двамата пламва страстта и поетът ѝ посвещава стиховете “Ты и вы”, “Её глаза”, “Не пой, красавица, при мне”, както и много от строфите в “Евгений Онегин”. Но шедьовърът сред тях е безименния стих, който мнозина наричат “Я вас любил”

***
Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.


Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.

––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>



Source link

(Visited 2 times, 1 visits today)

Related Articles