Ядрото на Земята добавя повече нов материал от едната си страна, отколкото от другата. Ядрото остава центрирано от гравитацията, но защо се случва това? Според учените загубата на топлина под Индонезия вероятно обяснява неравномерния растеж.
Имаме много скорошни доказателства, които предполагат, че Земята е странна – наистина странна. Нашата планета, например, загадъчно пулсира на всеки 26 секунди, има скрит слой, бързо се охлажда (но само от едната страна).
Сега учените се опитват да разберат поредния неизяснен феномен на Земята: Защо ядрото на планетата расте по-бързо в едната посока, отколкото в другата?
Нека започнем с дефиниране на нашите донякъде произволни термини. Ядрото на Земята е основно без посока, тъй като се намира в центъра на планетата, но за това изследване сеизмолозите от Калифорнийския университет в Бъркли наричат западната страна под Бразилия, а източната – под Индонезия. Именно тази източна страна расте по-бързо от тази на запад, добавяйки много повече железни кристали и много по-голям обем материал.
Тъй като ядрото на Земята непрекъснато се оформя в математически правилна сфера от постоянното въртене и силите на гравитацията, всяка допълнителна материя, опакована от страната на Индонезия, се завърта и формира с останалата част от ядрото. Но, разбира се, все още остава въпросът защо това се случва изобщо.
Учени от Бъркли се опитват да обяснят точно това в новото си изследване, което се появява в новия брой на Nature Geoscience. Те се фокусират върху една част от наблюдаемите данни за ядрото на Земята: По някаква причина сеизмичните вълни се движат много по-бързо „от север“ на „юг“ през ядрото, отколкото от едната страна на другата. По някакъв начин те предполагат, че това трябва да е свързано с това как масата се натрупва и в ядрото.
Учените казват, че разсейването на топлината вероятно обяснява защо източната част на Индонезия добавя повече железни кристали много по-бързо от западната. Тези кристали се образуват и бързо се преместват в и към останалата част на ядрото, създавайки хоризонтално натъпкани структури, които обясняват по-бавните сеизмични вълни от изток на запад в сравнение с по-бързите сеизмични вълни от север на юг. Опаковани кристали чакат в линиите на опашка изток-запад, които оставят малко място за преминаване на сеизмична активност.
Разсейващата се топлина вероятно се дължи на това, че Индонезия е покрита от огромна комбинация от острови и обширно морско дъно, което е ключово място, където разтопените материали отделят топлина от вътрешността на Земята. В западния край Бразилия е част от гигантската земна маса на Южна Америка, оставяйки малко място за бързия охлаждащ ефект на морското дъно.
Тези открития създават няколко последствия, които ще се харесат на бъдещите изследователи. Първо, учените от Бъркли датират асиметричното ядро от самото му начало – смятат те преди между 0,5 и 1,5 милиарда години. Това означава, че раздвоеността на разсейването на топлината е толкова старо, че дори може да е част от причината за раждането на вътрешното ядро на Земята.
И второ, магнитното поле на Земята, което се генерира от вътрешното ядро на въртящото се желязо, може да има характеристики, които отразяват по-силно усещаната сеизмична активност север-юг например или неравномерно разпръснатата кристална структура във вътрешното ядро. Това може да означава обяснения за съществуващите аномалии или просто по-добро разбиране за това как и защо нашето магнитно поле работи така, както работи.
Засега знаем само, че ядрото на Земята винаги е било малко … разцентровано.