Пихте ли си витамините днес? Защо изобщо са ни нужни витамините и от кога човечеството подозира за тяхното съществуване?
Терминът “витамин” навлиза в употреба преди малко повече от век. На 1 юли 1911 година, в научно съобщение, полският биохимик Казимир Функ за пръв път използва думата “витамин” в описанието на определени химически съединения, използвани в оздравителна диета. Първоначално кристалният препарат, който Функ успява да синтезира, а с помощта на малки дози от него да лекува успешно болестта бери-бери, получава названието “Витамайн” – съчетание от латинското vita – живот, и английското наименование amine – вещества, съдържащи азотна група.
Казимир Функ успява да извлече от люспите на ориза витаминът В1, с малки дози от който успешно се лекува авитаминозата на този витамин – т.нар. болест бери-бери (името й идва от синхалски език, и буквално означава “не мога, не мога”, тъй като болните се оплакват от обща отпадналост и невъзможност да извършват и елементарни дейности). След много упорит труд по проблема с лечението на тази болест, ученият забелязал, че кокошки, които се хранят само с белен ориз, развиват авитаминозата, докато другите, които не били подлагани на това “мъчение” не проявявали признаци. Това насочва учения в търсенията му и го довежда до решението с изнамирането на веществото, чийто недостиг е причина за болестта бери-бери.
Всъщност, човечеството отдавна е подозирало, че съществуват особени вещества, които са необходими на организма ни за правилното му функциониране. В древен Египет били наясно, че консумирането на животински черен дроб помага срещу кокошата слепота. Днес сме наясно, че кокошата слепота се предизвиква от недостатъчни нива на витамин А. През 1330 година в Пекин Ху Съ Хуей публикува тритомен труд, наречен “Важни принципи за храните и напитките”, в който систематизира известните до тогава терапевтични свойства на храните. В книгите на китайския мъдрец за пръв път е документирано разбирането, че за добро здраве е нужно да се комбинират разнообразни продукти и напитки.
След синтезирането на витамин В1 следват нови разработки в посока търсене на “жизнено необходимите амини”. След откриването на витамин С, през 1920 година, Джак Сесил Драмонд предлага от термина да отпадне последната буква “е”, защото се изяснява, че витамините не е задължително да съдържат азотна група (т.е. – не всички са “амини”). Така се появява окончателно терминът витамин, който използваме и днес.
Витамините са органични съединения, разнообразни по химическата си същност. Основната им функция е на катализатор на важни биохимични и физиологични функции в организма на човек (както и е другите живи организми). Както всички катализатори в химическите процеси, витамините също са с висока активност и затова са ни нужни в сравнително малки количества, но за сметка на това – постоянно.
Заради своята специфичност в химическо отношение, витамините са високо активни съединения и лесно влизат в химически реакции. Под въздействие на външни фактори – като температура, кислород, слънчева светлина, киселини или основни разтвори, бързо губят активността си и се разрушават. Съдбата на молекулата витамин от появата й – било то по естествен или изкуствен начин, до попадането й в човешки или животински организъм, до голяма степен зависи от начина на съхранение и преработката на естествените храни, например, чрез които си набавяме нужните ни витамини.
Съществуват и вещества, наречени антивитамини. Подобни по строеж на витамините, тези съединения имат обратно действие и основната им задача е да намалят активността на витамините в организма, като влизат в биохимичните реакции, замествайки витамините. Съвременната фармокология е разработила и комплекси от витамини – поливитаминозни препарати, чиято задача е да компенсират едновременно недостига на множество от нужните ни “катализатори”. Единственият естествен поливитаминозен хранителен продукт е майчиното мляко. Само то по естествен начин доставя на малките деца целият комплекс от витамините, които са нужни за малките човечета.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>