Всичко, на което сме учени за произхода ни, е лъжа …

Всичко, на което сме учени за произхода ни, е лъжа …

През юни 1936 г., Макс Хан бил на разходка до водопад близо до Лондон, Тексас, когато забелязал скала с дърво, стърчащо от сърцевината й.

Решил да отнесе находката у дома си, а по-късно я отворил с чук и длето. Това, което открива вътре, шокира археологическата и научна общност. Вграденото в скалата е някакъв вид древен чук. Екип от археолози го анализира и датира.

Скалата е датирана на повече от 400 милиона години, а самият чук на повече от 500 милиона години.

Освен това, част от дървената дръжка е започнала метаморфозата във въглища. Главата на чука, изработена от над 96 % желязо, е много по-чиста от всичко, което природата би могла да създаде без помощта на относително модерни методи за топене.

През 1889 г., близо до Нампа, Айдахо, работници пробиващи артезиански кладенец, извличат от дълбочина 97 метра малка фигурка от печена глина. За да достигнат тази дълбочина, работниците трябва да преминат през 5 метра базалтова лава и много други пластове под нея.

Това само по себе си не изглежда забележително, но когато човек разбере, че най-горният слой лава е датиран на поне 15 милиона години, тогава всичко това става удивително!

В момента, науката и геологията приемат, че въглищата са страничен продукт от разлагащата се растителност. Растителността се натрупва с времето и се покрива с утайка. Тази утайка се вкаменява и се превръща в скала. Извършването на този естествен процес на образуване на въглища отнема до 400 милиона години.

Всичко, което се намира в бучките въглища или във въглищните пластове по време на копаене, е трябвало да се намира в растителността, преди да бъде заровено в утайката.

През 1944 г., десетгодишното момче Нютон Андерсън изпуска буца въглища, и когато тя се удря в пода се чупи наполовина. Това, което Нютон открива вътре, се противопоставя на обяснението, основано на съвременната научна ортодоксалност.

В парчето има ръчно изработена камбана от месингова сплав с желязна скоба и изваяна дръжка.

Когато е извършен анализ се установява, че камбаната е направена от необичайна смес от метали, различна от всяка известна смес в съвременното производство на сплави, включително мед, цинк, калай, арсен, йод и селен.

Находището, от което е добита тази буца въглища, се оценява на 300 000 000 години!

Тези необикновени открития не са уникални или необичайни. Има буквално хиляди от тях, които събират прах, заключени от обществения контрол в трезорите на музеите по целия свят. Съществуват много други необичайни находки.

В The Morrisonville, Illinois Times, от 11 юни 1891 г., се съобщава как г-жа С. У. Кълп е открила кръгла 8-каратова златна верига, дълга около 25 сантиметра, в бучка въглища, след като я е разчупила. Веригата е описана като „антична“ и „със старомодна изработка“.

В музей в Глен Роуз, Тексас, е изложен чугунен съд, намерен в голяма буца въглища през 1912 г. от работник, подаващ въглища в пещта на електроцентралата. Работникът разказал, че когато разцепил въглищата гърнето паднало, оставяйки отпечатъка си в тях.

В Epoch Times има публикация, която разказва за животновъд от Колорадо, който през 1800 г. копае в находище на около 90 метра под повърхността. Когато разчупва голяма буца въглища, той открива „странен на вид железен напръстник“.

Кубът на Залцбург е друга древна загадка. Той е намерен през 1885 г. от Рейдл – работник в австрийска леярна. Подобно на останалите, този човек разчупва блок въглища и открива вграден вътре метален куб. Неотдавнашен анализ установява, че обектът е от ковано желязо и е ръчно изработен. Въглищата, в които е открит, са на милиони години.

Списъкът с такива артефакти продължава и продължава, и продължава …

Неудобните артефакти (или още неуместни, неподходящи, Ooparts – Out of place artefacts) са наречени така, защото конвенционалната научна мъдрост гласи, че тези артефакти не трябва да съществуват въз основа на общоприетите вярвания относно нашия произход и история. Тези открития не са на мястото си в ортодоксалната хронология на човешката история.

Обичайните методи на конформистката научна общност, когато се сблъскват с подобни „аномалии“, е да се опитат да развенчаят датираната им възраст или да се опитат да дискредитират източника на доклада. Ако този подход се провали, обикновено самите артефакти биват скривани и заключвани в музеите и складовете, за да не се видят повече.

Хиляди и хиляди от тези неудобни артефакти са откривани и съобщавани през годините, което налага да се преразгледа приемането на целостта на основната археология и наука.

Понякога, някои от археолозите се опитват да разкрият пред обществеността истинската възраст и произход на такива обекти. Твърденията им веднага се поставят под съмнение от техните колеги, и тези осмелили се учени, обикновено откриват, че кариерата им е приключила доста внезапно.

За съжаление, много хора просто приемат това, на което ги учат в училище и университета, без съмнение. Така е проектирана нашата образователна система. Не насърчава индивидуалността и оригиналността. Тя индоктринира хората с утвърдени вярвания и догми.

Дори съвременната психиатрия се стреми да демонизира и обяви за психично болен всеки, който се отклонява от това, което се счита за „норма“. Например, специалисти по психично здраве са измислили ново психично разстройство, наречено „опозиционно предизвикателно разстройство“  или ОПР … (!).

От едната страна на полето са дарвинистите и тяхната теория за еволюцията, опитвайки се да ни убедят, че по някакъв начин сме се превърнали във високо интелигентни разумни същества от изконно „петно“, поразено по чудо от електрическа буря преди милиарди години. Може би някой от тези дарвинисти би могъл да ни обясни кога еволюира съзнанието и да предостави доказателство …

От другата страна са креационистите с вярата, че някакво всемогъщо невидимо същество, което живее в облаците, е развяло магическата си пръчка и е създало земята и всичко на нея. Отново, привържениците на тази теория не разчитат на нищо повече от книга, наречена Библия, за доказателство на тази концепция.

Фактът, че тази книга е била променяна многократно по време на превода й, многократно е била пренаписвана с личните предпочитания на определени лица, изключвани са или са добавяни цели глави, е без значение за нейните последователи. Доказателствата не са предпоставка!

Има и друга теория, свързана с Космоса и извънземни цивилизации, на която лично аз съм привърженик. Въпреки, че и тази теза не е основава на фактически или твърди доказателства, мисля, че е по-правдоподобна от описаните две по-горе.

Реалността е, че произходът на човешката раса е пълна загадка. Всъщност, никой не знае на колко години е човечеството или как и къде е възникнало. И все пак, от раждането човек е индоктриниран в една или друга от двете фракции – дарвинизъм или креационизъм, без да се задават въпроси или да се приемат алтернативни мнения.

Проблемът, който мейнстриймът има с неудобните артефакти е, че те поставят под въпрос установено мнение, относно нашето минало.

Изглежда, че навсякъде, където погледнем, откриваме неща, които противоречат на голяма част от днешната научна ортодоксалност. Официалната наука никога няма да признае, че тези артефакти са автентични. Това би означавало да признае, че през цялото време ни е заблуждавала по отношение на произхода ни и следователно се обезсилят всички учебници, използвани за налагането на фундаментални положения.

Откритието на неудобни артефакти напълно унищожава теорията за еволюцията. Тази хипотеза ни уверява, че съвременните хора са еволюирали около преди 200 000 години. Тогава как биха могли да бъдат обяснени артефакти, открити в субстрати, произхождащи преди милиони години?

Четете още: Неудобният артефакт: Храмът на Юпитер в Баалбек

Като алтернатива, защитниците на креационизма имат много странен начин да признаят съществуването на неудобните артефакти и вярват, че те обосновават техния мироглед.

Креационистите напълно пренебрегват установените методи за датиране и обявяват всеки признат археологически и геоложки процес за „нищожен“. Например, че образуването на въглищните и скалните пластове, вкаменелостите, минералите, скъпоценните камъни и всеки друг допотопен елемент е отнело не повече от няколко хиляди години.

Няма съмнение, че има читатели, които, подобно на предсказуемите консервативни археолози и вероятно поради тяхната индоктринирана система от вярвания, също ще отхвърлят неудобните артефакти като измама или фалшификация.

Но, бих искал да помислят и да предложат обяснение за по-долу написаното. Прието е убеждението, че хората и динозаврите не са съществували едновременно. Според конвенционалните академични среди динозаврите са бродили по земята преди 65 и 225 милиона години, докато най-ранният изправен двуног хуманоид – Хомо еректус, се е появил едва преди около 1,8 милиона години.

През 1968 г., палеонтологът Стан Тейлър започва разкопки на вкаменени отпечатъци от динозаври, открити в коритото на река Палукси близо до Глен Роуз, Тексас. Откритото от него шокира научната общност. Заедно с динозавърските следи, в същите фосилизирани слоеве има добре запазени човешки отпечатъци.

Непосредствената реакция на еволюционистите, археолозите и науката като цяло, е да обявят находката като измама. Най-често изказваните аргументи са: „Те са изсечени в скалата от измамници.“ или „Това не са човешки отпечатъци, а от динозаври, които са ерозирали и изглеждат човешки.“.

Разсъжденията им обаче стават нелепи, когато човек се запита: защо само човешките отпечатъци са ерозирани, а не и отпечатъците с трите пръста на динозавъра? Ако човешките отпечатъци са били издълбани за измама, как фалшификаторите са успели да издълбаят човешките следи, които продължават под скална основа, която по-късно е отстранена от коритото на реката?

Открити са стотици човешки отпечатъци, както в Палукси, така и на много други места по света. Съмнявам се, че тези хора разполагат с неограничено време и бюджет за измамата си.

Друга находка, открита в 100-милионен годишен варовик – вкаменен човешки пръст, който е открит заедно с детски зъб и човешка коса. Този пръст е бил подложен на множество научни тестове и анализи. Разрезът му разкрива типичната пореста костна структура, очаквана в човешкия организъм.

Освен това, чрез сканиране и ядрено-магнитен резонанс са идентифицирани ставите и са проследени сухожилията по цялата дължина на вкаменелостта. Това е откритие, което науката не може да набеди като измама.

Друга находка „взривява“ всички останали по отношение на възрастта. През последните няколко десетилетия, миньори работещи в близост до Отосдал в Западен Трансваал, Южна Африка, изравят стотици загадъчни метални сфери. Те са с диаметър между 25 и 100 мм, а някои от тях са  гравирани с три успоредни канала. Открити са два вида сфери: едните са от плътен синкав метал с бели петна, а другите са издълбани и изпълнени с гъбесто бяло вещество.

Съобщава се, че тези сфери са толкова деликатно балансирани, че със съвременните технологии в среда с нулева гравитация, могат да се постигнат тези характеристики. Тези артефакти стават известни като Сферите Клерксдорп.

Геолозите се опитват да развенчаят тези артефакти, като естествени образувания или лимонитни конкременти. Но, те не успяват да обяснят как тези образувания са възникнали естествено с идеално прави и перфектно разположени жлебове около центровете.

Може би истинската причина за такъв пламенен опит за развенчаване е, че скалата, в която тези сфери са намерени, е докамбрийска и е датирана на 2,8 милиарда години … !

Дали тези неудобни артефакти се приемат като истински или не, предполагам, е до лични вярвания.

Еволюционистите отказват да ги приемат, тъй като това би означавало преоценка на цялата им система. Те дори се опитват да дискредитират тези открития. Ако това не успее – правят всичко възможно да ги отрекат и те да изчезнат.

Креационистите от друга страна охотно ги приемат като някакъв странен вид доказателство, че Вселената е само на около 7000 години, и напълно игнорират всякакви доказателства, които посочват противното. Те продължават да се придържат към средновековна система от вярвания, основана само на сляпа вяра.

Лично аз, поддържам отворен ум по отношение на произхода ни. Нямам някаква конкретна философия по въпроса, а по-скоро предпочитам да адаптирам разбирането си, когато се появят нови доказателства. На този етап … предполагам, че връзката ни с Космоса е най-вероятна.

Убеждението ми, основано на всички налични факти към днешна дата е, че човешката раса е населявала тази планета в продължение на милиони години, много по-дълго, отколкото се приема в момента.

Осъзнавам, че всичко, за което сме учили в нашите училища и университети относно нашия произход и история, не се основава на нищо повече от спекулации и хипотези. Няма нито един доказан факт, който да отговори категорично на въпроса: Откъде идваме?

Това, което ще продължа да правя е да мисля, а не просто да приемам сляпо някаква основна гледна точка, защото „това е модерно“ или „така трябва“.

Ако това означава, че един ден на вратата ми ще почукат мъже в бели дрехи, държащи риза с дълги ръкави …, така да е ….