[ad_1]
Най-лесно да се обрисува този руски монарх е като се използва клишето “противоречив”. Но това е най-грешният подход да се говори за царя, когото не без основание наричат Петър I Велики.
На 9 юни 1672 година се ражда най-малкият син на цар Алексей Романов от втората съпруга на царя — Наталия Наришкина. Кръщават го Петър. Алексей Романов има от първата си съпруга 13 деца, като само двама от синовете му го надживяват, но и те са със сериозни здравни и дори ментални проблеми.
Когато Алексей Романов почива, тронът е зает от сина му Фьодор III (който също е роден на 9 юни (30 май по стар стил). Цар Фьодор остава на трона до 1682 година, а след смъртта му се разгаря истинска дворцова война за наследяването на трона. В крайна сметка за цар е определен Иван V, но Сенатът решава, че умствено недоразвития Иван не е способен да управлява и за цар е провъзгласен десетгодишният тогава Петър Алексеевич. В този момент в спора се намесва по-голямата сестра на двамата – София Алексеевна. След предизвиканият от нея бунт на стрелците – редовната руска армия – на трона са утвърдени и двамата – ИванV и Петър I, като на Иван се отдават царските почести като по-възрастен.
Малкият Петър Алексеевич прекарва детските си години в имение край Москва, обграден от грижите на приятелски настроени боляри. Увлечението му още от това време е корабостроенето. До 1696 година Петър формално царува заедно с брат си Иван. След смъртта му, поема еднолично управлението на Русия и започва да осъществява всички онези идеи, които по-късно му носят прозвището Велики.
Ако питате руснаците, какво точно им е дал Петър I, ще ви се стори, че той едва ли не е въвел всичко модерно и европейско в тромавата руска действителност – създал флота на империята, въвел празнуването на Нова година, накарал мужиците да бръснат брадите си и т.н.
Истината е, че царят-дърводелец е направил много повече от това.
Когато се заговори за Петър I неминуемо се стига до царският указ, задължаващ болярите и мъжете на държавна служба да бръснат брадите си. Няма филм, посветен на Петър Велики, в който да липсва епизода с треперещият болярин, чиято брада царят собственоръчно отсича с брадва. Но монархът е строг и към дамите от двора. По онова време придворните красавици, въпреки че вече носят френски рокли, все още си почернят зъбите. Традицията е такава – почернели зъби означават, че можеш да си позволиш сладко в неограничени количества, а това е изключителен лукс. Петър I издава специален указ и по този повод, като задължава знатното население и особено жените, да си избелват зъбите с тебешир.
Другата проява в ексцентричността на “проевропейския” руски цар идва след “конфузното” поражение, което руските войски търпят в битката край Нарва. В плен на шведите попадат почти 80% от всички налични руски оръдия. Петър I заповядва да бъдат иззети “излишните” камбани от манастири и църкви и да бъдат претопени, за да се отлеят от метала нови топове. Царят обещава да върне “заетите в труден момент” камбани. И удържа на думата си. Девет години след Нерва идва блестящата победа над шведите край Полтава, когато ролите са разменени и руските войски пленяват голям брой шведски оръдия, които биват претопени, за да се отлеят от тях камбани. Е, истината е, че са иззети камбани с тегло над 90 хиляди пуда, а от пленените шведски оръдия едва ли са върнати и хиляда пуда, но е факт, че Петър удържал на думата си и възстановява поне някои от конфискуваните камбани.
А знаете ли, че парадите са също нововъведение на Петър Велики? Именно той с царски указ нарежда всяка година да се отбелязва с военен парад победата в Полтавската битка. На 27 юни царят се обличал в униформата, с която участва в битката и така отивал на тържествения молебен. В края на молитвата, когато се пее “Многая лета”, царят давал знак за началото на празничните салюти, а след това следвал военен парад.
След парада идвало време за пир, на който присъствали знатните придворни и част от ветераните. Всички останали в империята получавали три почивни дни за празници и веселие.
Императорът се оказва и автор на едно от първите “трудови” законодателства. По изрична заповед на Петър I се въвежда регламентирана продължителност на трудовия ден, като се определят и съответните глоби. Императорът нарежда всеки да се труди по 14 часа на ден, като му се полагат три часа почивка. Който закъснявал с 1 час за работа, се лишавал от дневната надница. Ако цял ден липсваш – взема ти се седмичното възнаграждение.
Между другото, някои от царските укази на Петър Велики не са загубили актуалността си и до днес. Негова заповед гласи: Указую господам сенаторам речь держать в присутствии не по написанному, а своими словами, дабы дурь каждого всякому видна была. На български това звучи така: Нареждам господа сенаторите да държат речи, не с написани, а със свои думи, за да се види глупостта на всеки. И още: С государственными доходами поступать надлежит осторожно – об них я должен отдать отчет Богу. “С парите на държавата следва да се постъпва внимателно – за тях ще трябва да давам отчет на Бога.”
––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
[ad_2]
Source link