В много текстове, и то авторитетни, напоследък срещаме твърдението, че светът ни е вид холограма, а хората в голямата си част спят. Животът е сън – този извод се избистря пред нас. Така ли е наистина?
Вече за никого не е тайна твърдението, че живеем в различни реалности. Има твърде много сериозни научни изследвания, дългогодишни трудове, опити и експерименти от стотици научни екипи, които работят на тази тема и предоставят удивителни данни. Странно защо обаче конвенционалната наука се държи доста фригидно и праволинейно – сякаш удобно затваряйки си очите пред неоспорими факти. Обидно е да бъде спиран по този начин прогресът и еволюцията. Но отдавна думата “наука” не носи вече тази тежест и категоричност, и хората са склонни да отидат много по-далеч в търсенията си. И слава Богу!
Чували ли сте за онези експерименти, на учени позволили си да отидат отвъд конвенционалните схващания на познатата наука? Например за онези, при които се доказва, че огромен процент деца болни отхидроцефалия (болест при която има пълна или частична липса на мозъчно вещество, а черепната кухина е пълна с течност), не само че се държат съвсем адекватно, но и се отличават с добри постижения, чудесни резултати в училище и университета, абсолютно нормални хора са.. с тази разлика, че на практика нямат мозък.
Откъде ли черпят те тогава своите познания, опитности, как се справят с живота? Безспорен факт е, че има сила, по-голяма и стигаща по-далече от мозъка. Съзнание, което живее извън физическата телесна обвивка. Съзнание, което не комуникира по електромагнитен път, но пък борави умело с електромагнитната енергия.
А чували ли сте за онези експерименти пък, при които д-р Пьотър Гаряев стига до изумителните изводи, че ДНК, поставена в стъкленица, моментално започва да акумулира около себе си фотони – светлина. Когато си говорим за светлина в езотериката и духовната литература, често оставаме с едно много приятно чувство, малко абстрактно и не съвсем разбрано. Не осъзнаваме колко буквално е всичко, отнасящо се до светлината. Светлината и Любовта се оказват не абстрактни понятия, ами съвсем видимо измерими научно доказуеми сили.
Та да се върна на експеримента на доктор Гаряев. Фактът, че ДНК привлича фотони (откъде ли???), и те се увиват в спирала около генетичния материал е удивителен. Но още по-удивителен е фактът, че дори когато д-р Гаряев премахва този генетичен материaл, нишката светлина продължава да си стои там. И дори обстрелвана с течен азот, тя продължава да стои там в продължение на 30 дена.
Ами за онзи експеримент, повторен от стотици независими изследователски екипи по цял свят, в който частичка от скъсано листо, обект на кирлиянова фотография (при нея се заснема енергийното поле – аурата на обекта), показва на снимката цялостната форма на листото, въпреки че то е скъсано и физически присъства само връхчето му да речем. На после образа се вижда идеална, цялостна форма на листо. Какъв чудесен холографски образ! А къде ли се пази информацията за неговата цялостност?
Защо ви казвам всичко това ли? Ами защото тези наглед различни и несвързани факти, говорят за едно – светът на материята е само една част от пъзела. И тя се явява следствие, или отсянка на сили, които действат в едни други, по-фини измерения. Очевидно физическият мозък има един вид холографски енергиен двойник, който извършва всички съзнателни функции вместо него. Очевидно липсата на генетичен материал не пречи на съществуването на фантом на ДНК, който продължава да привлича, съхранява, и на всичкото отгоре – да отдава светлина. Ако продължа с научните изследвания, ще видите, че тази светлина не си стои просто ей така. Тя носи информация. Която има силата да трансформира и препрограмира ДНК структурата на всяко живо творение на този свят. Отзад напред, от финото към плътното ние можем да препрограмираме здраве, болест, живот, смърт, младост – всичко.
Но до тук с доказателствата – Други, паралелни свeтове и реалности, които са неразривно свързани с това, което изживяваме (уж) наяве са категоричен ФАКТ.
А сега да ви запитам: коя от тези реалности е истинската? Коя е първа? Аз ли сънувам, че съм пеперуда, или пеперудата сънува, че е човек?
Случвало ли ви се е да се сепнете по време на сън и да ви осени ясната мисъл: “Това не е наистина. Това е сън!”. Ако сте успели да постигнете това осъзнато сънуване, то много по-лесно и ясно виждате закачките и предизвикателствата от различните реалности и “наяве”. Тогава сънят се превръща в една безкрайна приказка, която вие сами пишете. Можете с намерение да променяте сценки, герои, развръзки, завръзки, да разигравате ситуации и да наблюдавате как се променя реалността в която сте потопени. Много хубаво е разиграна тази идея във филма “Генезис” – гледайте го, ако още не сте. Толкова много послания има в този филм, че току виж ви събудят. Ако още не сте успели да постигнете осъзнато сънуване, лягайте си вечер с ясното и твърдо намерение “Искам следващия път когато сънувам, да позная, че това е сън”. Ако се събудите посред нощ, или пък сутрин, повторете си го отново. Дори можете да се унесете отново в полудрямка, да разиграете отново съня, и да промените нещо в него.
И колкото повече пребивавате в състояние на осъзнат сън, толкова повече ще разбирате интуитивно онези фини реалности в които съществуват и холографският мозък, и фантома на ДНК, и цялата структура на скъсаното листенце. И колкото повече добивате опитност в осъзнато сънуване, толкова повече ще забелязвате приликите с “реалността” в която живеем, докато сме в “будно” състояние.
И толкова повече в състояние на сън, ще черпите идеи, вдъхновение, творчески проекти, важни отговори и гениални прозрения от това всеобхватно енергийно поле в което сте включени. Но преди това трябва да се преборите с демоните в съня. Отдавна е известно, че кошмарите, грозните и страшни образи и сценки включващи всевъзможни герои, всъщност отразяват някаква част от нас самите. Нещо, с което още се борим, не го приемаме, осъждаме, страхуваме се. В мига в който осъзнаете, че сънувате и сте изправени срещу някой грозен, отблъскващ агресор, пристъпващ към вас, или преследващ ви по стълбите – спрете се. Овладейте страха, ужаса, отвращението. Кажете си “това е сън”. И се концентрирайте върху чувството си на любов, което извира дълбоко в сърцето. Дайте му воля, нека порасте и се разшири. Приемете грозния и страшен образ отсреща. Облейте го с любов. По подобен начин, както правим в медитацията за отработване на страха. И ще видите как този образ ще изчезне и ще се слее с вас.
А не се ли случват подобни неща и в будната реалност? Нима чрез промяна на гледната точка, с методи като медитация, изпращане на любов и прочие, и прочие, ние не променяме реалността която преживяваме? Не се ли държи този свят доста като сън?
Всеизвестен е и експеримента, при който еди-колко си хиляди медитиращи в един и същ момент допринасят за това нивото на престъпност в еди кой си град, или дори щат да спадне драстично. Значи можем да изменяме реалността си, използвайки точно светлината, любовта, добре насочените и структурирани вълни на съзнанието. Май така се случваше и в съня.
Проблемът обаче с тези медитации за мир и любов е, че след като приключат, нивата на престъпността отново скачат. Значи това не е крайното решение, макар да е една чудесна стъпка в правилната посока. А по-трайното и дългосрочно решение е просто да не излизаме от състоянието на медитация. Да пребиваваме постоянно в хармонично състояние, където любовта, светлината и радостта извират от нас във всеки един момент.
И тъй като вече знаем, че уродливите образи в съня ни са огледало на самите нас, и също така знаем, че будният ни свят се държи подозрително подобно на ярък сън, или холограма, ще стигна и по-далече: Всички онези кривини които наблюдаваме в момента в света ни – всички лични неразбории, несполуки, провали и спънки, всички колективни язви – подкупни политици, корупция, социални сблъсъци, войни, размирици, замърсена природа, природни катаклизми – всичко това е огледален образ на онова, което носим в себе си. Ако преди съм ви го казвала и е звучало метафорично, то сега замислете се колко е буквално, и то научно проследимо. Затова и сега, 2013-та – годината след голямата крачка напред – точно в периода, разгръщащият се процес на прецесията на равноденствията, когато цялата Вселена навлиза в нов галактически цикъл – точно сега е важно да работим върху себе си. Само така можем да спасим света – само и единствено изцелявайки личните си вътрешни рани, само и единствено намирайки своето лично призвание. Затова и моята работа тази година е фокусирана върху индивидуалността, бидейки свързана частичка от цялото. Затова семинарът ми на 23 ноември отприщва полето на неограничените възможности в нулевата точка – за да могат колкото се може повече пробуждащи се души да стъпят здраво на личния си път и тяхната затвърждаваща се трансформация да промени всичко останало, свързано с тях. В крайна сметка – всички черпим от едно колективно съзнание. Всички споделяме едно общо съзнание!
Животът е сън – така се оказва наистина. Но и сънят е реалност. Също така жива и истинска. Добрата новина е, че можем да се събудим в съня си, и познали съня да започнем да го претворяваме по желан от нас начин.
И тъй като бидейки свързани в колективното съзнание, днес изключително силно резониращо на тази тема ми дойде споделеното от Анастасия, го цитирам дословно тук: “Напоследък върви едно вайкане за състоянието на екосистемата в Рила. Нека преди да се вайкаме, да осъзнаваме какво се случва. Първо, в тази високоенергийна зона в България, която има планетарно значение за Светлината, тече повишаване на честотите на енергия. Това привлича хората, защото всички хора на интуитивно ниво знаят къде е истината и я търсят. Особено сега, когато започна преход в нови измерения. Затова да се сърдим, че много хора са започнали да посещават това място, е меко казано късогледо. Не можем да спрем хората да отиват в планитата. Духът ги вика тези хора и планината е на всички. Казват, че ходели некултурни и необразовани хора, затова замърсявали околната среда. Така ли? А ако ви кажа, че замърсяването навън е огледало на замърсяването вътре? Това е второто. Членовете на земното Бяло братство за потънали в такава духовна горделивост, фанатизам, неприемане на другите и различните, такава липса на любов. Сърдят се, че някакви недуховни хора посещават свещените места, но разбират ли как работи Духа? Духът няма избраници, няма ограничения /каквито хора, претендиращи, че са много духовни, поставят всеки ден на пътя си/. Духът няма съдене, а е пълен с любов. Вместо да се търсят телетата под вола, да се захванем с мръсотията в душите си, защото тя ще ни задуши. И такава пошлост, лъжи, безобразия и лицемерие, каквото сега излиза на повърхността, не е имало. В “най-духовните”. Оставете Рила на мира. Има кой да се грижи за нейната екосистема, слава Богу.”
Затова: Опитвайте да сте “събудени”, когато не спите! Пробуждайте се по-често докато мислите, говорите и действате. Различавайте съня в сънищата. Работете усилено върху приемане и трансформиране на собствените си демони. Ако сте много загрижени за България, за планините, за екологията, за правителството – работете върху себе си, вместо да храните озъбените криви образи във вътрешното си огледало с противопоставяне и агресия. Животът е сън. И той може да бъде чудесен. Особено когато го сънуваш пробуден.
Ако Ви харесват публикациите ни моля помогнете ни да ги популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!