В гора близо до село Ликавка в Жилинския край на Словакия, стадо глигани, ровейки земята, са разкопали голямо количество старинни монети. Семейна двойка, която се разхождала в гората, забелязва няколко монети, оказали се на повърхността след „археологическата“ дейност на животните. По телефона съпрузите се свързват с археолози и изчакват около 3 часа на място, докато пристигнат експертите.
След насочването от „съвместните“ усилия на глиганите и туристите, археолозите провеждат професионални разкопки. Благодарение на тяхната бърза реакция, те успяват да разкрият заровеното съкровище, като не е нарушен археологическия контекст на находката; това прави откритието още по-значимо за учените.
На площ от около два квадратни метра експертите откриват над 1600 сребърни и две златни унгарски монети от края на XV и началото на XVI век. Освен това са открити фрагменти от глинено гърне с останки от тъкан и залепнали за нея монети, както и металния капак на глинения съд. Предполага се, че човекът, заровил съкровището е бързал, защото изкопаната дупка е сравнително плитка: само тънък слой почва е покривал гърнето с монетите.
Учените изказват хипотезата, че съкровището вероятно е заровено през 1527 година, когато в земите на Унгарското кралство се води борба за властта. Една година по-рано в битката с османските армии при Мохач унгарската войска е разбита. Крал Лайош II се опитва да се спаси с бягство, но затъва в блато и загива. Претенции за негов наследник заявява съпругът на по-голямата му сестра – Фердинанд I Хабсбург, но унгарската върхушка подкрепя за трона свой кандидат – трансилванският воевода и княз Янош I Заполски. Преди поражението при Мохач и гибелта на краля, Ян Заполя е регент на младия Лайош II.
През 1527 – 1528 година между Фердинанд Хабсбург и Ян Заполя тече война за наследяване на короната на св. Стефан. В крайна сметка трансилванският воевода губи борбата и е принуден да бяга в Полша.
На следващата година, когато Сюлейман I Великолепни поема на поход към сърцето на Европа, Ян Заполя сключва договор със султана, благодарение на което си връща властта над източната част на Унгария. Основава свое кралство със столица град Буда и се признава за васал на Османската империя.
Откритото съкровище, по времето когато е заровено, е представлявало солидна сума. Според експертите, в периода на гражданската война и нашествието на османлиите, дневната надница на работник е между 6 и 10 сребърни монети; обикновеният човек е можел да изживее живота си без изобщо някога да държи в ръка златна монета.
В момента монетите са пренесени в лаборатория, където тече почистването им. Когато всички находки бъдат каталогизирани, съкровището ще бъде предадено в Музея на град Ружомберок.
Според словашкото законодателство, семейната двойка, която съобщава на властите за съкровището, ще получи възнаграждение в размер на 50% от стойността на находката.
В България не се полага никакво възнаграждение при предаване на антика. Ако откривателя не съобщи за намереното в регионалния музей или в полицията го грози до 10 години затвор.