Почти всеки знае за известните статуи на Великденския остров, но има и други артефакти, свързани с това място, чиято мистерия все още не е разгадана. Открити са 24 дървени резбовани плочи, които съдържат система от символи. Тези символи се наричат ронгоронго“, и те се считат за древна протописмена форма. Към днешна дата не са успели да разгадаят.
Великденският остров (Рапануи – на местния език) в Тихия океан е известен като най-изолираната обитавана земя на света, намираща се на 3510 км западно от крайбрежието на Чили, както и на 2075 км от най-близкия обитаван остров – Питкерн. От момента, в който е бил открит за света през 1722 г. обаче, Рапануи се сдобива и със славата на вечен източник на загадки.
Първите европейци забелязали на острова следи от развита древна цивилизация, включително много големи каменни статуи, наричани от местните „моаи”. В същото време населението на острова било раздирано от конфликти и очевидно не можело да създава и издига големи статуи. Това противоречие създало мита за внезапно изчезнала велика цивилизация на Великденския остров, който разпалил въображението на човечеството през следващите столетия. Историята на последната загадка на Великденския остров започва през 1864 г. В едно свое писмо първият европейски заселник на Рапануи, френският мисионер Йожен Ейро, съобщава, че във всяка къща на острова има дървени плочки и други предмети, които били изписани с необичайно тайнствени йероглифи. Това допълнително подкрепи мита за загубената цивилизация на Рапануи и предизвика интерес и интрига сред много изследователи и археолози.
Епископът, след като получи информацията за откритата табличка с йероглифи, реши да изпрати запитване до отец Иполит Русел, който беше на Великденския остров. Той молеше Русел да намери всички налични йероглифни надписи и да намери местни хора, които да ги разчетат.
Въпреки усилията си, Русел успя да открие само пет йероглифни надписа и местните хора не бяха сигурни как да ги разчетат. Разпитан от епископа, мъдрецът Орупано Хинапоте обяснил, че на острова вече няма хора, които могат да четат ронгоронго – местния език на Рапануи, защото последните от тях са умрели по време на набезите на перуански робовладелци през 1862 година.
Днес е известно, че последният писмовен човек, обучен на ронгоронго, е бил последният арики – върховният вожд на Рапануи, крал Нга’ара, който е починал около 1860 година. Това означава, че със смъртта на крал Нга’ара, знанието за разчета на йероглифите изчезнало и загадката около тях продължава да вълнува ума на хората.