Политик, пълководец, „незаменимият втори“. Марк Випсаний Агрипа

Съдбата му отрежда мястото на “най-добрият втори”, но историята го е признала за човек, наредил се сред първите. Казва се Марк Випсаний Агрипа и е приятел, пълководец и най-важният помощник на първия римски император Октавиан Август.

Един от най-влиятелните хора от зората на Римската империя се ражда през 64 или 63 г. пр.н.е. в богато провинциално семейство. Точната дата, както и мястото, където се появява на бял свят Марк Випсаний Агрипа са неизвестни. Даже и името на баща му само се предполага, че е Луций Випсаний Агрипа. В семейството има по-голям брат, който носи бащиното си име, а най-малкото дете е сестрата Випсания Пола.
Родът на Агрипа не е сред аристократичните римски фамилии. Само се предполага, че родът е някъде от централните райони на Италия. Но Марк Агрипа получава образованието си в Свещения град и благодарение на състоятелността на семейството си, постига значителни успехи в изкачването на стълбата на славата в Рим.

През 46-45 г. пр.н.е. Агрипа служи под командването на Цезар в кампанията срещу Гней Помпей Младши, чиято кулминация е битката при Мунда. По това време съдбата среща Агрипа и Октавиан, който все още не подозира за плановете на чичо си да го осинови, превръщайки го в Гай Октавиан Цезар. След края на кампанията Цезар изпраща Октавиан в Аполония, където трябва да учи, преди да се присъедини към Македонските легиони, които се подготвят за поход на изток на война срещу Партското царство.

Октавиан заминава, придружен от Агрипа. След покушението и смъртта на Цезар през 44 г. пр.н.е. Октавиан взема съдбоносното решение да приеме осиновяването и фамилното име Цезар, което го поставя в центъра на бурните политически и военни битки, течащи в Римската република.

Бюст на Марк Агрипа

Силният човек по това време в Рим е Марк Антоний. Октавий и Антоний повеждат поредната гражданска война, която трябва да реши в крайна сметка съдбата на републиката. Преди да се превърнат в заклети врагове обаче, двамата се налага да се справят с вътрешните и външните противници на Рим. Едва когато Антоний окончателно поема под управлението си източните провинции и на практика отсъства с години от Рим, Октавиан успява да започне възхода си към върха на властта. През цялото време неотлъчно до него е Марк Агрипа.

През 37 г. пр.н.е. Агрипа става консул. Малцина са онези, които на 30-годишна възраст са посочвани да заемат тази длъжност, но времената са такива, че правилото за най-малко навършени 43 години за консулите са останали на заден план. Случаят на Агрипа е още по-уникален, защото той не произхожда от сенаторски род и никога преди това не е изпълнявал функциите от по-ниските стъпала на републиканската йерархия.
Агрипа обаче има едно огромно преимущество – той е най-близкият и доверен човек до бъдещият император.

Звучи като “марионетка”, назначена от могъщия си покровител, но истината е друга. Марк Агрипа е гениален военен. Октавиан е вещ в политиката, но легионите си поверява на командването на най-добрия генерал – Агрипа. По време на консулския мандат на Агрипа Секст Помпей, наследникът на Гней Помпей Велики, използва възобновяването на гражданската война между триумвирите (Октавиан, Антоний и Лепид) и окупира Сицилия. Сицилия е важна за Рим най-малко по две причини – първо, от там идва голяма част от зърното за изхранване на почти милионното население на Свещения град. И второ, Секст Помпей превръща целия остров в огромна база за пиратите от флота, който се намира под негово командване. Пиратските набези на флота му на практика прекратяват доставките на зърно и от второто място, изхранващо Рим – Египет и Северна Африка.

Октавиан трябва да действа бързо и безкомпромисно. Благодарение на далновидността на Агрипа няколко години вече се строи флот, който да мине под командването на Октавиан. Затова през 36 г. пр.н.е., когато Рим е заплашен от пълна блокада за снабдяване по море, Агрипа и Октавиан повеждат новосъздадения си флот срещу Сицилия. Корабите, водени от Агрипа, нанасят две решителни поражения на флота на Секст Помпей и поставят край на амбициите на наследника на Помпей Велики.

Статуя на Марк Агрипа от музея във Венеция

В следващите няколко години се проявява още една от гениалните способности на Марк Агрипа. Той се оказва перфектен в организирането на всякакъв вид строителни работи. Започва с реконструкция на градските водохранилища. Построява три нови акведукта, няколко обществени бани и нарежда мащабни ремонти и изграждане на нови пътни настилки в целия Рим.

Една от забележителните характеристики на Марк Агрипа е, че остава докрай и безусловно лоялен на Октавиан. От своя страна Август му се отплаща с пълно доверие. Това, вероятно е тайната, която прави тандемът им прекрасно работеща машина за победи и градеж. Отношенията между двамата са пример за едно от редките изключения в историята, когато две силни личности сблъскат амбициите си. При Агрипа и Октавиан този сблъсък липсва.

След като през 32 г. пр.н.е. започва войната между Октавиан и Марк Антоний, отново Агрипа поема легионите и ги води до победата. При Акциум модерният и по-маневрен флот на Марк Випсаний печели морската битка, по време на която Клеопатра и Антоний успяват все пак да пробият обкръжението и да се измъкнат. След смъртта на египетската царица и Марк Антоний в Рим едновластно започва да управлява Октавиан. През 28 г. пр.н.е. Агрипа става аз втори път консул, този път заедно с Октавиан. През този консулски мандат Агрипа организира и провежда първото мащабно преброяване на римските граждани. На следващата година Агрипа встъпва в третия си консулски мандат, а Сенатът гласува на Октавиан титлата император. Двамата най-близки до него – Марк Агрипа и Гай Меценат с цената на много увещания успяват да убедят приятеля си, че не бива да унищожава републиканските порядки. Вместо това се осъществява системата на управление, която наричат принципат.

В живота на Агрипа има три съпруги. От първата си съпруга Цецилия Атика, той има дъщеря, Випсания Агрипина, която става по-късно първа съпруга на император Тиберий. Втората съпруга, Клавдия Марцела, ражда на Агрипа дъщеря му Випсания Марцела. Третият брак на Агрипа е най-плодоносен. Жени се за дъщерята на Октавиан – Юлия. В брака им се раждат пет деца: Гай Цезар, Юлия Младша, Луций Цезар, Агрипина Старата (жена на Германик, майка на император Калигула и императрица Агрипина Младата) и Агрипа Постум, който се ражда след смъртта на баща си.

След като Октавиан установява принципата и приема титлата Август, Агрипа продължава да печели военните победи в кампаниите на римските легиони и едновременно с това да строи и възражда Рим. Август обича да казва, че „Намерих Рим от тухли, а ви го оставям от мрамор“, но голямата заслуга за това преобразяване е на Марк Агрипа. През 23 г. пр.н.е. Агрипа е изпратен за управител на провинция Сирия. Завръща се 2 години по-късно и този път е пратен да поеме управлението на Испания и Галия. През 18 г. пр.н.е. се завръща във Вечния град и помага до края на дните си във воденето на военните кампании на Август. През 13 г. пр.н.е. Август изпраща Агрипа начело на военен поход, чиято цел е да се превземат териториите край река Дунав (по-късно това се превръща в провинция Панония). По време на похода Агрипа заболява тежко и се връща в Италия.

Пантеонът

Някъде в първата десетдневка на месец март 12 г. пр.н.е. Марк Випсаний Агрипа почива в Кампания, на път за Рим. Октавиан Август скърби за загубата на верния си приятел цял месец. Организира му пищно погребение и въпреки че още приживе Агрипа е построил своя гробница, Август погребва праха му в собствения си мавзолей.

Между 27 и 25 г. пр.н.е. Марк Випсаний Агрипа построява в Рим храм, посветен на деветте върховни божества на римляните. Пантеонът е като дар за боговете, донесли на Републиката мира и времената на градеж. През 80 година храмът е опожарен, но 46 години по-късно на същото място император Адриан съгражда отново Пантеона и в знак на признателност оставя на фасадата му надписът: M•AGRIPPA•L•F•COS•TERTIVM•FECIT, което означава: „Марк Агрипа, син на Луций, го построи по време на третото си консулство“.

––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>