Има много легенди за една от най-великите християнски реликви-Копието, с което е бил прободен Иисус Христос. То има невероятна, приказна, дори неземна сила и с течение на хилядолетията продължава да се слави със своето могъщество. Наричано е с много имена–Копие на съдбата, Копие на властта, Копие на Лонгин, Копие на Св. Маврикий, но така или иначе и обикновени християни, и велики владетели са се опитвали да го притежават, заради вярата, че то ще им донесе безсмъртие и вечна власт. В тази многовековна гонка съдбата на Копието се е превърнала в притча. Днес никой не може да каже със сигурност дали го е виждал.
Една от най-разпространените легенди, свързани с Копието на съдбата, разказва за римския легионер Гай Касий Лонгин, който страдал от катаракта и на двете очи.
Синедриона, и първосвещеникът Кайяфа възнамерявали да осакатят тялото на Христос, за да докажат на обикновените хора, че Исус не е никакъв месия, а най-обикновен еретик и потенциален узурпатор на собствената им власт.Часовете минавали и това им дало повода, от който се нуждаели. Двамата с Кайяфа незабавно се обърнали към Пилат Понтийски с молбата да им позволи да строшат крайниците на разпнатите мъже, за да могат те да издъхнат преди падането на мрака още в петък следобед (5 април, 33 г. сл.Хр.), защото според Еврейския закон никой не можел да бъде екзекутиран в събота. За целта група пазители на храма били изпратени на хълма Голгота, което ще рече Мястото на черепа (лобно място). Водачът на групата носел копието на Ирод Антипа, цар на юдеите, като знак, че е упълномощен да изпълни поставената задача, защото в противен случай римските войници нямало да му позволят и с пръст да докосне мъжете, когато пристигнел на мястото на екзекуцията.
Древният пророк Финеес разпоредил да изковат това копие като символ на магическите сили, присъщи на кръвта на Богоизбрания народ. Копието било вече прочуто като талисман на властта, когато Исус Навин го вдигнал в ръка и заповядал на бойците си да нададат прочутия рев, който сринал стените на Йерихон. Същото това копие цар Саул, обзет от завист, запратил по младия Давид. Ирод Велики държал този символ на властта над живота и смъртта, когато разпоредил избиването на невинните младенци в цяла Юдея, за да убие и невръстния Христос, който според предсказанието щял да стане “цар на юдеите”. Сега войниците носели копието от името на сина на Ирод Велики, в знак на правото си да изпочупят костите на разпнатия Исус Христос. Когато групата пазители на храма пристигнала на мястото на екзекуцията, римските войници отвратени им обърнали гръб.
Единствен Гай Касий станал свидетел как вандалите обсипват с удари и трошат черепите и крайниците на двамата разбойници, разпнати от двете страни на Исус Христос. Римският центурион останал поразен и отвратен от ужасяващото осакатяване на телата на двамата крадци. Същевременно бил толкова запленен от покорството и безстрашието, с които Христос приел жестокото приковаване на кръста, че решил да предпази тялото на Назарянина. Стотникът пришпорил коня си към високия кръст в средата и забил копието си отдясно в гърдите на Исус Христос, пронизвайки гръдния му кош между четвъртото и петото ребро.
Подобно ритуално пронизване римските воини извършвали по традиция на бойното поле, когато искали да докажат, че раненият враг е мъртъв, защото от мъртвото тяло не тече кръв. Но ето, че от тялото на Христос „веднага изтекли кръв и вода” и в мига, когато чудодейно рукнала изкупителната кръв на Спасителя,опръскала очите на римлянина и гаснещото зрение на Гай Касий било напълно възстановено. Не е известно дали този офицер ветеран грабнал от ръцете на израилтянския капитан талисмана на властта, за да изпълни своето дело, или е извършил спонтанния си акт на милосърдие със собственото си копие. Но след това Лонгин приел християнството, което го обрекло на мъченичество, и след безброй страдания стигнал до святост.