Със сигурност сте обърнали внимание на новинарската вакханалия , която още продължава около уж намерените от уралските учени, туристи и местни жители отломки от „Чебаркулския метеорит, взривил се над Челябинск”. Пробутват се откровени лъжи.
Към настоящия момент няма официални доказателства за това, че над Челябинск се е взривил именно метеорит. Официалните източници използват доста обтекаемата формулировка „предполагаемият метеорит”. Ръководителят на Министерството на извънредните ситуации вече два пъти на пресконференции обяви, че не е намерено нито мястото на падането на отломките, нито самите отломки на взривилия се обект.
Също така беше заявено, че нито един от камъните, които се приписват на Челябинския метеорит не се явява такъв, за което говорят резултатите от проведените анализи. Нещо повече, дупката в леда на езерото Чебаркул, която „уралските учени” с маниакална упоритост наричат „ място на падането на Чебаркулския метеорит”, се е образувала по други причини. Изследването на дъното от водолази на министерството на извънредните ситуации и пробите на водата не показват странични примеси, подсказващи за това, че в нея е паднало нещо приличащо на метеорит.
Според изявление на руските хидро-метеорологични служби наземните станции в Свердловска и Челябинска област са регистрирали на 15 февруари 2013 г. от 07.00 до 08.00 ч местно време светещ шлейф от прелитането на неидентифицирани летящи обекти (НЛО). Те са наблюдавани от страната на Ханти-Мансийскиия автономен окръг (в направление от североизток на югозапад) в района на населения пункт Талица (на 80 км. източно от град Екатерининбург), Свобода Туринская (отдалечена на 225 км на североизток от същия град, ( Щелкун -75 км на юг), Асбест (на 80 км на североизток), аерогарата Баландино край Челябинск, а също и в района на летище Колцово край Екатерининбург.
Освен това в 07.15 часа местно време на 15 февруари над челябинското летище са наблюдавани множество въздушни експлозии, съпроводени с остър химически мирис. Според информация от диспечерите, ръководителите на въздушното движение, екипажите на самолети от гражданската авиация през нощта в района на летището край Челябинск са наблюдавани прелитания на непознати обекти. Според съобщението на авиационния метеорологичен център в Екатерининбург през нощта са били наблюдавани прелети на светещи обекти.
По данни от мониторинга на Института за приложна геофизика „Е.К. Фьодоров” хелио-геофизическата обстановка през периода 14-15 февруари е била спокойна. Никакви смущения в космическото време (нахлуване на потоци със заредени частици, йоносферни и магнитни аномалии) на територията на Руската федерация не са били регистрирани чрез националните средства за наблюдение.
Това показват и данните от изкуствените земни спътници „Електро”, „Метеор”, както и мрежата и станциите за йоносферно сондиране. Световната мрежа за мониторинг на космическото време (САЩ, Канада, Япония, Австралия, Европейската космическа агенция) също не е регистрирала каквито и да е смущения в слънчевата атмосфера, междупланетната среда и околоземното космическо пространство.
Във връзка с това е просто смешно да четеш в новините безкрайните измислици за това, че стъклата в Челябинск са били разбити от „отломки на метеорита”, че стената на завода е рухнала заради падане върху нея на голямо парче от метеорит, че над Челябинск е валял метеоритен дъжд, че е паднал болид, взривила се е комета, че е било леден болид, каменен метеорит – хондрит, и т.н.
Това, което се взриви над Челябинск се появи не от космоса, което се потвърждава от отсъствието на данни от обсерваториите и спътниците за приближаване или навлизане в атмосферата на Земята на обект с размери, които по данни на НАСА са били не по-малко от 17 метра и с маса до 7 хил. тона. Единственото, което са заснели спътниците са следите в атмосферата след взрива в района на Челябинск.
Стъклата в града са били избити не от отломки, а от ударната звукова вълна, последвала взрива, но интересното е, че в долната част на града е преминала само звукова вълна, а основната взривна вълна е отишла нагоре – в атмосферата, което предизвика образуването на озонова дупка, стояла така незапълнена над Челябинск в продължение на две денонощия. Взривът с мощност 500 килотона не отишъл надолу, а вертикално нагоре, пробивайки дупка в атмосферата. Как е могло това да се случи? Това става в случаите на насочен взрив, но никога по естествени причини. Откъде идва този остър мирис на химикали, главоболието и гаденето, за което писаха челябинци?
Никакви отломки не са избили стъклата и рамките на прозорците – те са разбити от звуковата вълна и само поради факта, че и без взрив тези рамки и стъкла скоро щяха сами да паднат от старост. На заснетите кадри ясно се вижда, че новите пластмасови дограми издържаха на звуковата вълна, затова е смешно да се четат изявленията на „уралските учени” за отломките на „Чебаркулския метеорит”, които разбили стъклата.
Към момента няма никакви данни за това както всъщност се случи над Челябинск, но има информация как е станало и какво се случи след взрива. Бяха мобилизирани 20 000 войници, осем самолета и 4500 единици различна наземна техника за претърсване на местностите с цел намиране на мястото на падането на обекта или негови отломки. И цялата тази маса от сили и средства нищо не намери, което бе официално признато.
Но замислете се – за какво се използват такива огромни средства при търсенето на обикновен метеорит? Може би защото местните жители на Чебаркул говорят за появата над езерото на пурообразен, в сребрист цвят обект, издаващ силен рев, приличащ на работата на двигател и изпускащ пламъци в черно-червено-син цвят. И именно този пурообразен обект без всякакъв взрив, пробивайки леда, се потопява на дъното на езерото. С това може да се обясни този неподправен интерес на военните към търсенето на „мястото на падането или отломки от предполагаемия метеорит”. А след няколко дни, за първи път през последните 20 години, изведнъж се обявяват учения и в Чебаркул се прехвърля цяла въздушно-десантна дивизия , а от Сибир на собствен ход тук пристигат танкове (???…). Ученията неизвестно защо са закрити за медиите, като военните заявиха, че нямат да коментират нищо. Също съвпадение?
За първи път наземните станции са засекли НЛО малко над Байкал, откъдето той със снижение под ъгъл от 45 градуса се насочил към Челябинск, а после станало нещо непонятно. Има видео, на което се различава обект с пурообразна форма, отделящ се от светещото кълбо секунди преди взрива. Това съвпада с разказите на жителите на Чебаркул за пурообразно НЛО. Вариантите на случилото се може да са няколко:
-Обектът е бил свален от друго НЛО
– Обектът е претърпял авария и преди експлозията от него се отделя спасителна капсула
– Обектът е претърпял авария и се е самоунищожил, а екипажът му се е евакуирал чрез спасителна капсула
-Обектът действително е бил метеорит, който ако беше паднал, наистина от Челябинск въобще не би останало нищо, а последиците щяха да бъдат с планетарни размери, но някакъв летателен апарат го унищожава, след което се скрива в района на Чебаркул.
Ето затова военните съсредоточиха такива мощни сили и загубиха толкова много време с надеждата да открият мястото на падането или отломки от НЛО. Съдейки по внезапното организиране на закритите военни учения и предислоцирането на военно-десантната дивизия е възможно да са успели да намерят нещо. Макар че е доста съмнително, отчитайки напредналите извънземни технологии.
А сега главният въпрос: Защо обектът е прелетял именно към езерото Чебаркул? Може би заради това, че според легендите и разказите на местни изследователи има аномални явления около това езеро. Според някои тук от време навреме се отварят портали към други светове”…
Вероятно НЛО е използвал именно такъв портал и затова да се търси обектът в езерото е безсмислено. Дори Министерството на извънредните ситуации призна факта за отсъствието в езерото на нещо приличащо на място на падане на метеорит или отломки, но „уралските учени са до такава степен убедени”, че плюят на това и упорито търсят и уж намират отломки от несъществуващ метеорит, на който дори вече са дали името Чебаркулски.
Малко е да се каже, че лъжат на 100 %. Това е много тънка и хитра лъжа. Метеорит в Чебаркул действително може да бъде намерен и отломки в радиус от 300 км също могат да бъдат открити. Само дето този метеорит е паднал – знаете ли кога?
На 11 юни 1949 в 8,14 часа
На тази дата в околностите на Кушнак (това село е разположено на около 50 км северно от Челябинск) пада каменен метеоритен дъжд. Според разказите на очевидците от онова време падането на дъжда било съпроводено с прелитането по безоблачното небе на ярък болид, след който имало димна следа.
„От него хвърчаха искри, а преди изчезването му той се разпадна на няколко части”, съобщават местните жители.
Болидът летял в посока от север на юг и за 8-10 секунди преодолял някъде около 150 километра. Минута след изчезването се раздава троен гръмовен звук, приличащ на оръдеен гръм.
Най-големите отломки, които успели да открият в областта, тежали от 35 до 50 кг. в дупки с дълбочина до два метра. Но колхозникът Хасин намерил 120-килограмова отломка. Както било установено по-късно от учените възрастта на този „космически пришълец” била около 500 милиона години. Един от намерените късове се пази в Кушнакския историко-краеведски музей.
Местните жители твърдели, че една от най-големите отломки на метеорита паднала в езерото Чебаркул, вдигайки при това воден стълб с височина 20 метра. Но не успели тогава да го намерят. Кушнак е на 80 км. от езерото Чебаркул, където така упорито търсят „метеорита”, а трябва да се отчита фактът, че площта на разпръскването на отломките на падналия през 1949 г. метеорит е била 300 километра.
Огненото кълбо и следата след него били видени на разстояние 700 км. от Челябинска и Курганска област и от Башкирия. Образци от този метеорит се пазят в Москва, но също и в музеи в Челябинск, Екатерининбург, а също и в столицата на Виетнам.
Навярно точно тези образци от каменния метеорит ни показват като нови „уралските учени”. Браво, какво друга да се каже. Кой беше чувал за „уралските учени” преди инцидента от 15 февруари? Никой. А сега техните знания и имена се тиражират пред милиони. А отломките от метеорита, паднал през 1949 г., лесно могат да се продават зад граница срещу внушителна цена.
Край на комедията!