[ad_1]
Името му е известно на всички, макар че никой не обича да го чува. Става дума за онова грозно, сеещо смърт изобретение, което носи фамилията на изобретателя си.
Хенри Шрапнел. Така кръщават деветото дете в семейството на Захариа и Лидиа Шрапнел. Ражда се на 3 юни 1761 година в Братфорд он Ейвън. Когато пораства, поема по пътя на военната кариера. Докато служи като лейтенант в Кралската артилерия, със собствени средства разработва и предлага на армията нов вид боеприпас. В кухо гюле поставя оловни сачми и барут, който се възпламенява след изстрелване на гюлето. Когато фитилът на гюлето възпламени барута вътре в него, желязната обвивка се пръска и изсипва над противника смъртоносните оловни топчета.
За пръв път край Гибралтар през 1787 година Хенри Шрапнел демонстрира поразяващата мощ на изобретението си. Но минават доста години, докато английската армия приеме на въоръжение новият боеприпас. През 1803 година британската артилерия вече използва само подобрения вариант на изобретението на Шрапнел.
По това време Хенри Шрапнел служи осма година с чин капитан, затова и в много от историческите документи фигурира като капитан Шрапнел. Артилерийските снаряди по негов образец обаче много бързо доказват ефикасността си както срещу пехота, така и срещу кавалерия. За изобретението си още на 1 ноември 1803 година Хенри Шрапнел получава званието майор, а половин година по-късно и лейтенант-полковник (съответства на нашето подполковник).
През 1814 година британското правителство му отпуска годишна рента в размера на 1200 лири (приравнено към днешни пари, това е около 71 000 лири). Произведен е и в генералски чин.
В съвременните условия вече не се използват шрапнелни снаряди. Те са заменени от осколочни и фугасно-осколочни боеприпаси. Но понятието шрапнел се е наложило и все така е синоним на сеещите смърт осколки, получени след взривяването на снаряда.
––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
[ad_2]
Source link