Ако се притеснявате, че сме разгадали всички мистерии на природата, недейте. Водопадът Дяволската дупка в Минесота озадачава туристи и геолози от много години. Край северния бряг на Горното езеро, река Брул се раздвоява край скално възвишение. Едната страна на реката се спуска по две скалисти стъпала и продължава като обикновен водопад, а другата изчезва в дълбока дупка и никой не знае къде отива.
На няколко километра от границата с Канада, река Брул преминава през щатския парк Съдия Магни, където се спуска с 240м в продължение на 13км и образува няколко водопада. На 2.5км от северното крайбрежие на Горното езеро, скалите разделят реката на два водопада. Източният е традиционен водопад, който не се отличава с нищо особено. Западният водопад обаче се излива в гигантска дупка, която поглъща половината река и никой няма представа къде отива тази вода.
Смятало се е, че водата вероятно излиза някъде под езерото, но през годините учените са пускали в нея специални бои, пинг-понг топчета, дори дънери, но от тях не са открили и следа. Досега нищо, което е било пуснато във Дяволската дупка, не е било откривано.
Нещата стават още по-странни, когато геолозите се опитат да обяснят дупката. Факт е, че вътре се излива огромно количество вода всяка минута, всеки ден. Дори да приемем, че под земята има канали и тунели с капацитета да поемат огромния дебит на реката (което според учените е невъзможно), остава загадката къде отива водата.
Макар идеята за някаква огромна подземна река да звучи добре във филмите, подобни дълбоки пещери са рядкост и се образуват само в седиментни скали като варовика. Северна Минесота, както могат да потвърдят геолозите, е изградена от доста здрави пластове.
В твърдите скали от риолит и базалт, тектоничната активност понякога натрошава подземните скални слоеве, създавайки място за вода. В този регион обаче не са открити никакви доказателства за съществуването на такова образувание. Още повече, че няма как то да поеме до безкрай водата от водопада. Бурите и ерозията редовно изпращат отломки, понякога огромни клони и дървета, в дупката – ако водата се отича в някаква подземна кухина, тя би се запушила.
Според друга идея, преди милиони години изстиващата лава е образувала голям тунел под водопадите, точно под базалтовите скали. С течение на времето, водата си е направила път и е пробила директно в този тунел, през който е стигнала до Горното езеро. И с тази теория обаче има проблеми. Лава тунелите се образуват в базалт, стичащ се по склоновете на вулкани, но не и в риолит. Дори в геологията на Минесота да има някакво изключение към правилото, подобен лава тунел щеше да бъде забелязан от учените.
Къде отива всичката вода тогава? Никой не знае, но мнозина се опитват да разберат. Учени и туристи продължават да хвърлят разни неща в Дяволската дупка и след това да ги търсят в Горното езеро. Може обаче да има друго обяснение. Един ден, някъде в Азия, някой може да се натъкне на гейзер, около който са разпръснати хиляди пинг-понг топчета, дървета и дори една кола, която според легендата била избутана в дупката.