Феноменът биолокация (радиестезия, рабдомантия) е познат на човечеството още от най-дълбока древност и най-общо се изразява в способността на отделни хора да улавят от разстояние излъчванията на субстанции, предмети или живи организми чрез използване на специална палка, наречена багета, или на махало
Твърди се, че явлението е добре известно в Египет, Китай, Гърция и Рим, за което свидетелстват древни папируси и други хилядолетни документи, както и някои от трудовете на древноримския учен Плиний Стари и на швейцарския учен Теофраст Парацелз. В древността в качеството на измервателен уред се използват клони от ива, клен, орех, люляк или бряст, оформяни във вид на латинската буква V и с ъгъл от 50 градуса, а демонстрацията на тези способности е приемана за мистично изкуство или за магьосничество. През XV век биолокацията се споменава в немски научни трудове, посветени на минералогията, но още няколко века тя е причислявана към окултните сили и е подминавана от конвенционалната наука с подчертано пренебрежение.
Самият принцип на действие на необикновената биолокация се заключава в задвижването на използвания инструментариум (рамка или махало) под влиянието на някакви външни фактори. Причината за този интересен феномен все още не е изяснена от науката, но съществуват редица хипотези, опитващи се да го обяснят. Сред тях се нареждат: самовнушение и внушение, електричество, магнетизъм, гравитация, ядреномагнитен и парамагнитен резонанс, необичайно пси-поле и идеомоторика, без обаче нито една от посочените хипотези да го обясняват напълно.
Самите техники за биолокация могат успешно да бъдат практикувани практически от всекиго, но тяхната успеваемост в много голяма степен зависи от личните качества на конкретния индивид (рабдомант), тъй като са от сферата на паранормалното и са свързани с определени екстрасензорни способности, които все още не могат да бъдат регистрирани от съвременната наука. Чрез биолокация се търсят: подземни водни източници, нефтени находища, полезни изкопаеми, изгубени предмети и хора, аномални и геопатогенни зони, като това може да бъде постигнато както на конкретно място, така също и чрез карта. Последният метод е и най-критично приеманият от учените, по-голямата част от които все още не могат да повярват, че промяната в амплитудата и посоката на трептенията на едно махало над географска карта могат да доведат до откриването на субстанция, скрит предмет, човек или животно. Не липсват обаче и сериозни изследователи, които са на мнение, че феноменът заслужава своето по-задълбочено проучване, тъй като не е изключено да става въпрос за процеси и сили, все още неизвестни на съвременната наука.
Ако ви хареса побликацията подкрепете ни като я споделите с бутончетата отдолу.
Благодарим Ви!