Според биографите му, той се ражда в една дъждовна лятна нощ, тъкмо по времето, когато навън бушува гръмотевична буря. Дали това предопределя съдбата му?
В нощта на 9-ти срещу 10-ти юли 1856 година, в село Смилян (тогава в чертите на Австрийската империя, а днес – в Хърватия) се ражда Никола Тесла. Баща му е свещеник, служещ в местната църква. В детските си години малкият Никола е подтикван да поеме по стъпките на бащата, но той упорито отказва да се уповава на Бог и избира пътя на науката.
През 1875 година заминава за Грац, където започва да учи електроинженерство в тамошния Технически университет. Но го подвежда авантюристичният му характер – натрупва дългове от хазартни залагания и е принуден да напусне университета. Преустановява връзките с роднините си, а мнозина от приятелите му смятат, че се е удавил.
След серия непостоянни работни места, през 1880 година Никола Тесла заминава за Будапеща, а две години по-късно се озовава в Париж. Там започва работа за местния клон на Континентъл Едисън Къмпани – позиция, която му позволява да натрупа много опит в електроинженерната сфера. През свободното си време работи по създаването на асинхронен електрически двигател. И през 1888 година успява да получи патенти за няколко от разработките си на устройства, използващи електромагнитни полета.
Привлечен от бурното развитие на електротехниката в САЩ, през 1884 година Никола Тесла се качва на презокеански кораб и заминава в страната на неограничените възможности. В себе си носи препоръчително писмо, написано от Чарлс Бечелър и адресирано до самия Томас Едисън. Препоръките му позволяват да започне работа в лабораторията на именития откривател, но заради финансов спор между двамата възниква конфликт и Тесла напуска.
Така започва самостоятелното развитие на гения на Никола Тесла. Ако потърсите информация за него, ще се натъкнете на хиляди статии, в които се набляга на мистериозните „сили и енергии“, които използва в своите „машини и хрумвания“. Истината е, че изобретенията и откритията му въздействат потресаващо на съвременниците му. При това Тесла се води изключително от интуицията си и не залага на математическите изчисления, а разчита на експерименталното начало. Изобретателят твърди, че информацията за мистериозните си машини и апарати получава „някъде отвън“, без да уточнява какво има предвид. Впрочем, малцина приемат това му твърдение за нещо по-вече от шега.
Заслугите му за развитието на електрическата индустрия са неоспорими. Вероятно мнозина от вас са чували за големия спор, който Тесла и Едисън водят. Противно на схващанията, те не са „непримирими врагове“, а просто конкуриращи се учени и предприемачи. Едисън настоява, че електрическите мрежи трябва да се базират на постояннотокови машини, докато Тесла е привърженик на променливотоковите машини. Ако се чудите кой е победил, достатъчно е да се сетите, че в дома ви електричеството се подава с честота от 50 херца (т.е. – не е постоянен, а променлив ток).
Един от слуховете, които любителите на конспиративни теории разпространяват, гласи, че Тесла изобретил и конструирал в лабораторията си в Махнатан машина за… земетресения. Биографите на Никола Тесла обаче описват нещата такива, каквито реално са. Да, изобретателят построява в лабораторията си машина, която обаче не служи за предизвикване на земетресения. Това, което изкарало акъла на Марк Твен, пред когото Тесла демонстрира изобретението си, всъщност е високочестотен генератор. Под платформата, на която се намирал генератора, работи друга машина, с бутало и цилиндър, която се предполагало, че е поредната крачка в по-ефективното производство на електричество. По време на демонстрацията на генератора пред Марк Твен, въпросното бутало създава такива вибрации, че шашнатият писател изхвърчал от лабораторията на Тесла и… повече никога не стъпил там.
Макар и да изглеждат странни и мистични, твърденията на Тесла всъщност си имат потвърждение, което всеки от нас е наблюдавал много пъти. Вземете например гръмотевиците. Светкавиците не са нищо повече от „разреждане на кондензатор с гигантски заряд“. Известно е, че енергията, отделяна дори при най-нормална гръмотевична буря се равнява на еквивалентната енергия, освобождавана при взрив на атомна бомба с тротилов еквивалент от около 15 килотона. Средно по света за едно денонощие може да се изброят около 44 000 гръмотевици. Което пък прави около 1800 на час или иначе казано, на всеки 2 секунди някъде по земното кълбо блясва по една светкавица. Средно излиза, че в земята всяка секунда се „заземява“ енергията, равняваща се на избухването на 7-8 хиляди тона динамит. Ако трябва да си го представите по-образно, светкавиците освобождават денонощно два пъти повече енергия, отколкото цялото човечество консумира на ден. И цялата тази огромна енергия остава неупотребена. Засега.
Заради огромния му принос в областта на електромагнетизма, единицата, с която измерваме плътността на магнитните потоци (или магнитната индукция) е кръстена на негово име – Тесла.
Последните години от живота на Никола Тесла не са щастлив период. Въпреки блестящите си постижения, не успява да натрупа състояние. Прекарва старините си в нищета и самота, в хотелска стая под наем. Малко преди да почине, първата дама на САЩ Елинор Рузвелт пожелава да се срещне с големия изобретател, за да му помогне по някакъв начин. Но е късно – Никола Тесла почива от сърдечна недостатъчност на 8 януари 1943 година в хотелската си стая в Ню Йорк.
Съвременниците му твърдят, че след смъртта му архивът със записките му е конфискуван от специалните служби. Много от патентите му са иззети и засекретени от правителството на САЩ, а част от документацията му изобщо изчезва. Но все пак, в музея Тесла в Белград се пазят 150 000 документа, излезли из под ръката на великия изобретател, който очакват да бъдат преровени от изследователите. Кой знае, дали някъде из тях не е скрита тайната – по думите на Тесла – за „добиването на енергия от въздуха, а не от петрол“.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>