През 1900 година гръцки кораб, занимаващ се с добив на морска гъба в Средиземно море, попада в силна буря северно от остров Крит. Капитан Димитриос Кондос решава да се приюти от лошото време близо до неголемия остров Антикитера.
Когато вълнението спира, той изпраща група водолази да търсят морски гъби в този район. Един от тях, Ликопантис, съобщава, че е видял потънал кораб на морското дъно, а около него – огромно количество останки от коне. Капитанът решава, че водолазът е получил халюцинации от отравяне с въглероден диоксид, но все пак решава самостоятелно да провери получената информация.
Спускайки се на дъното, на дълбочина 43 метра, Кондос вижда фантастична картина. Пред него лежат останките на древен кораб, а около тях – разхвърляни бронзови и мраморни статуи, които едва се виждат под слоя тиня, гъсто осеян с гъби, водорасли, раци и прочие подводни обитатели. Именно тях водолазът взел за останки от коне.
Капитанът решава, че тази древноримска галера може да е превозвала нещо много по-ценно от бронзовите находки. Той изпраща своите водолази да изследват кораба. Резултатът надминава всички очаквания. Плячката се оказва много богата – златни монети, скъпоценни камъни, накити и много други предмети.
Моряците събират всичко, което могат, но много неща остават на дъното. Причината е, че на такава дълбочина гмуркането без специално оборудване е опасно занимание. Докато се опитват да извадят съкровищата от потъналия кораб, двама водолази сериозно увреждат здравето си, а един загива. Работата е прекратена по нареждане на капитана и корабът се завръща в Гърция. Откритите артефакти са предадени на Националния археологически музей на Атина.
Находките веднага стават обект на небивал интерес. Първоначалния оглед кара учените да предположат, че се касае за потънал през I век пр.н.е. кораб, който е пътувал от Родос за Рим. Веднага към мястото са изпратени нови експедиции, които за две години изваждат на повърхността почти всичко ценно от потъналия античен съд.
Все пак, оказва се, че на дъното лежат все още важни за археологията артефакти. През 2016 година например, археолози се натъкват на човешки останки от потъналия кораб. Сред откритите по-рано множество артефакти: бронзови и мраморни статуи, стъклени и керамични съдове, един е особено ценен – сред находките е и малка кутия, в която са намерени десетки бронзови зъбни колела. Едва след доста години обаче, историците разбират какво точно представляват тези зъбни колела.
На 17 май 1902 г. археологът Валериос Стаис, който се занимава с анализ на откритите артефакти, взема бронзово парче, покрито с варовик и раковини. Внезапно тази буца се разчупва, тъй като бронзът е силно пострадал от корозия, и в нея заблестяват предавки. Стаис предполага, че това е фрагмент от древен часовник, и дори пише научна работа по въпроса.
По онова време колегите му от археологическата общественост посрещат тази публикация на нож. Стаис дори е обвинен в измама. Критиците на учения твърдят, че в Античността не може да са съществували такива сложни механични устройства. Направен е извод, че този предмет е попаднал на мястото на корабокрушението в по-късни времена и няма отношение към потъналия кораб. Стаис е принуден да отстъпи под натиска на общественото мнение и за тайнствения предмет е забравено задълго.
Устройството, което условно е наречено механизмът от Антикитера, представлява своеобразен учебник по астрономия, с чиято помощ е можело да се определи местоположението на Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, както и да се предсказват затъмненията. И понеже в представите на древните гърци астрономията е тясно свързана с философията, уредът е онагледявал и обяснявал устройството на космоса (в най-широк смисъл), а заедно с това и мястото на човек във всемира.
Не е много ясно кога точно е потънал древният кораб. Повечето бронзови скулптури, извадени от мястото на корабокрушението, са създадени през IV век пр.н.е. Мраморните обаче са от I век пр.н.е. Радиовъглеродното датиране на дървесината от потъналия кораб показва 220 г. пр.н.е. ± 43 години. Не е ясна и възрастта на механизма. По-рано изследователите смятаха, че устройството е създадено около средата на II век пр.н.е. или през I век пр.н.е. Лансирани са и други датировки. В последно време се говори за края на III век пр.н.е.
Човешките останки, които са открити след изгребване на метър пясъчни наноси, едва ли ще решат окончателно неяснотите около хронологията, но съществено ще помогнат в пресъздаване на по-пълната картина на инцидента. Открити са само няколко кости: ребра, част от черепа със зъби, кости от ръцете и бедрените кости. По всичко изглежда, че са принадлежали на млад мъж, загинал на около 20-годишна възраст. Бил е член на екипажа или пътник на потъналия кораб. Това едва ли може да бъде установено еднозначно, но е напълно ясно, че по време на корабокрушението младежът се е оказал в капан.
И вече повече от век изследванията на загадъчния “компютър” от древността продължават, а резултатите от всяко ново проучване изваждат на бял свят нови и нови интересни подробности.
През 2016 година бяха огласени резултатите от ново изследване, чийто фокус е върху разчитането на текстовете, гравирани върху 82-та фрагмента от древната машина. Използвани са рентгенови снимки и най-новите технологии в заснемането. Много от гравираните древногръцки надписи са невидими за човешкото око, най-вече защото буквите, с които са изписани, са твърде малки – някои са с височина само от 1,2 милиметра. Към това се добавят и стотиците години на употреба на механизма, които са довели до износването му, както и вековете на натрупване на отлагания, докато е лежало на морското дъно.
Досега древният “компютър” беше смятан за чисто научно устройство, насочено към астрономическите познания и далеч от астрологичните. Новото изследване обаче, освен, че потвърждава “научността” на прибора, добавя и известна нотка мистицизъм – древният планетарий е служил и за предсказване цвета на бъдещите затъмнения, които за древните гърци явно са имали силата на пророчества.
Александър Джоунс, професор по история на науката в Университета на Ню Йорк, участник в екипа, извършил новите проучвания, смята, че механизмът от Антикитера “размива границите между чистата наука и свръхестествените вярвания, но въпреки всичко ни дава точен поглед върху начина, по който древните гърци са възприемали света около тях”.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>