Каменни плочи, изписани на Кирилица от времето на траките

Започвам публикуването на материали за произхода на българската писменост отзад-напред: в тази статия ще покажа седем плочи, намерени в Родопите и изписани на кирилица, най-вероятно от времето на ‘траките’; в следващата ще представя голям брой праисторически надписи от българските земи, където се крият корените на писменостите, използвани днес от голяма част от човечеството.

От дълги години в българската наука битува мнението, че преди св. Кирил Философ да създаде нашата писменост, българите са пишели с гръцки букви или по думите на Черноризец Храбър ‘чрътами и резками’. За траките, които официалната историография считаше за незначителен компонент при ‘формирането на българската народност’, историците бяха единодушни, че не са имали собствени букви, а в редки случаи са използвали гръцката азбука. Тези твърдения бяха затвърждавани от поколения български историци и се превърнаха в изключително консервативна догма, която потиска слабия глас на всеки, който дръзне да я оспорва. Независимо от откриването преди десетилетия на Ситовския, Надарския, Кьолменския и други надписи, официалната версия на историята не само, че не беше променяна, но и биваше ‘подсилвана’ от учени, които заявяваха авторитетно, че Ситовският надпис е игра на природата. Подобни неистини имаха за цел да пресекат в зародиш всяка наченка на ревизионизъм по въпроса за писмеността и да увековечат политически правилната теза, че предците ни не са познали високата култура, присъща на народите със собствена писменост. Важно е също да се отбележи, че писмената, които публикувам по-долу, са известни на отделни български учени, които през годините са пазили гузно мълчание за съществуването им. Нека всички последици от това принизяване на българската култура лежат на тяхната съвест и на тази на съучастниците им.

През всичките години на отрицание и омаловажаване постиженията на нашия народ в изолирани райони родолюбиви българи са пазили ревностно от нечисти ръце няколко плочи-скрижали, изписани на чиста Кирилица и все пак напълно неразбираеми за днешния българин. Пръв за тези плочи споменава писателят и най-голям изследовател на Орфей Никола Гигов. Всички те са били открити преди столетия в разрушени древни храмове и светилища и са били съхранявани грижливо от будни родопчани, които по този начин са отдавали чест и са защитавали делото на предците си, създали древните писмена. След като научих за съществуването на тези плочи, заедно с неколцина съмишленици, се заех да ги открия и заснема, за да станат всеобщо достояние. В хода на проучването се оказа, че освен плочите от Централните Родопи, споменати от Гигов, има и други – една от ‘тракийската’ Петелова могила край с. Драгойново, Първомайско и една от с. Горно Луково, Ивайловградско. За мен е извън съмнение, че са оцелели и други плочи, пръснати из различни краища на Родината.

От 30-те години на 19-и век султанско разрешение дава началото на строителство на православни храмове в Родопите. За родолюбивите българи това са били времена на надежда, упование и силна вяра. Жив е споменът за широколъшката църква, построена със задружните усилия на цялото село само за 38 дни. В селата се строят църкви, а на древните свети места, неизличими от хилядолетията в народната памет, родопчани градят малки параклиси. Това е бил моментът, когато древните плочи могат отново да заемат полагащото им се място, да бъдат извадени от потайните скривалища (плочата от с. Гела е крита във варница и затова на снимките е изцапана в бяло, нужно е професионално почистване и реставрация), осветени и положени като безценни светини не къде да е, а именно в олтарите на параклисите и църквите. Всичките плочи, които ще публикуваме за пръв път по-долу, са намерени скрити в олтарите, а някои от тях дори служат за олтар (‘светата трапеза’)! Този факт е блестящо доказателство за историческия усет на възрожденските българи от Гела, Широка лъка, Солища и околни села, за дълбокото им преклонение пред светините, които дори не са можели да прочетат. Родопчани са чувствали непреходната сила на тези ‘езически’ паметници, знаели са, че те са не просто останки от незапомнени времена, а ключ към миналото, но и бъдното величие на българския дух. Като такива тяхното място е било едно-единствено – в Светая Светих, където достъп има само свещенослужителят. Те са били полагани в олтара след освещаване и издълбаването на кръст или надписване най-отгоре името на храма и най-отдолу датата на полагане в олтара.

Удивление буди фактът, че буквите по повечето плочи имат напълно съвременен вид и начин на изписване. По тази причина всеки, докоснал се до тези плочи, в първия момент изпада в голямо объркване. Надписите изглеждат познати и човек има усещането, че всеки момент ще ги прочете. За древността на надписите обаче свидетелстват:

Т. нар. scripta continua- слятото писане без разстояния между думите, което е характерно за всички древни писмености;
Невъзможността текстът да бъде разчетен, независимо, че почти всички знаци са познати за един грамотен българин;
Много малкото букви, означаващи гласни звуци, също присъщо на древните писмени системи;
Разликата в изписването между надписите при освещаването от 19-и век и останалата част от всяка плоча;
Липсата на някои букви от съвременната ни азбука;
Силното износване на някои от надписите в сравнение с по-късните издълбавания.

Гореспоменатите недвусмислено показват, че плочите не са от 19-и век. Вероятността да са писани в по-ранен период от османското владичество изглежда също толкова невероятна. Всички сме виждали текстове на старобългарски и веднага можем да заявим, че графичният им вид е коренно различен и следователно няма как родопските скрижали да са, да речем, от 13-и век. Азбуката, която Кирил и Методий ‘създават’, има различно изписване от писмената пред очите ни. Какво остава?

Налага се да приемем, че каменните надписи са създадени в един много по-ранен исторически период, далеч преди светите братя да извършат делото си. По всичко личи, че именно тези родопски букви са били основата, върху която те са изградили нашата азбука. Или се оказва, че Кирил и Методий не са измислили буквите, а са ги събрали и систематизирали на базата на отдавна съществуващи по нашите земи писмени знаци (нещо, което надали е изненада за непредубедените любители на българската история).

Изненадите за българина обаче не свършват дотук. След като бяхме заставени от неумолимата логика да приемем, че ‘Създателите’ на азбуката ни са само компилатори /разбира се при всичкото ни уважение и преклонение пред труда им/, древните скрижали поставят нова главоблъсканица пред тревожните ни умове. Как е възможно букви, писани преди повече от хиляда и триста години, да приличат много повече на съвременните, отколкото тези, използвани от българите в доста по-късния период X-XIV в.?

Отговорът на този въпрос ще дадат лингвистите, езиковедите и историците, които се захванат с изучаването и разчитането на скрижалите. За нас засега остава обяснението, че писмеността ни е претърпяла дълга еволюция обратно към първоначалния си вид. Днешната ни кирилица се е завърнала към корена си, а всички развития и реформи в писмеността несъзнателно са я водили към нейната изначална простота и съвършенство.

Aвтор:Мартин Константинов

Плочата от тракийското светилище, а днес параклис Св. Илия над с. Гела

Плоча, Ивайловградско

Венетски надпис с аналогично изписване, открит в близост до Падова, 4-5 в. пр. Хр. (http://www.maknews.com/html/articles/ambrozic/ambrozic.html). С благодарности към Павел Серафимов (Спароток).