Вирусът ебола е сред най-обсъжданите теми през последните месеци, предизвиквайки паника по целия свят, след като епидемията излезе извън пределите на Африка. Какво трябва да знаем за един от най-опасните и смъртоносни вируси, познати на човека?
1. РНК вирус
Ебола е РНК вирус, който заразява диви животни (плодови прилепи, маймуни, горили, шимпанзета), както и хора. Смята се, че първоизточникът на епидемията е контакт с кръвта на заразено животно.
2. Името му
Името на вируса ебола идва от географския район, където за първи път е открит той. Кръстен е на река Ебола, която се намира в Демократична република Конго.
3. Епидемия
Първата епидемия от ебола е регистрирана през 1975г в Демократична република Конго (тогава Заир). Там с вируса са се заразили 318 души, като от тях 280 са починали. През същата година вирусът заразява 284 души в Судан, убивайки 151.
Сегашната епидемия е много по-голяма. В Гвинея, Сиера Леоне и Либерия до 15 октомври 2014г са регистрирани 8973 случая на заразени с ебола. Още 24 случая са регистрирани пък в Нигерия, Сенегал, Испания и САЩ, както и 68 в Демократична република Конго. Хората изложени на най-голям риск са онези, които са били в близък физически контакт със заразен.
4. Симптомите
Първите симптоми на еболата са висока температура, главоболие, кашлица, болки в стомаха, повръщане и диария. Понеже това са симптомите на редица други заболявания, от настинка до грип, ранното диагностициране на ебола е изключително трудно.
Инкубационният период на заразените с ебола е между 2 и 21 дни. Повечето заразени проявяват първите симптоми на заболяването 8-9 дни след излагане на вируса.
Няколко дни след първите симптоми на ебола се проявяват и по-сериозни такива. Поради вътрешни и външни кръвоизливи, очите на пациента стават червени, човек започва да повръща кръв, сърдечносъдовата система се срива и това води до смърт.
5. Изключително висока смъртност
Ебола има много висока смъртност – от 50% до 90%. Около половината от заразените в Западна Африка са починали. Това означава, че шансовете за оцеляване са доста малки, а късното откриване на заболяването почти винаги е с фатален край.
6. Няма ваксина срещу ебола
Разработваните в момента ваксини срещу ебола се тестват върху животни и са се оказали малко или много ефективни. Тестовете върху маймуни обаче са посрещани от много съпротива, защото популациите на маймуните намаляват и много видове са на ръба на изчезването. Изпробването на ваксина върху хора е доста по-трудно, но вече се правят усилия в тази насока.
7. Нови лекарства
Все още няма одобрено лекарство за ебола и не се правят тестове с такива върху хора. Двама американски лекари, които са се заразили с ебола в Либерия, обаче са получили експериментално лечение с лекарство, което все още е в ранен стадий на изследване.
8. Заразяване
Разпространяването на вируса ебола от един човек на друг може да стане по няколко начина, но винаги чрез директен контакт. Болният отделя вируса от всичките си телесни секрети и кожата, като заразяването може да стане при допир.
Не можете да се заразите с ебола по въздуха или от водата, нито пък от храната. Епидемията в Африка обаче може да е избухнала в резултат на обработването на дивечово месо и контакт със заразени прилепи. Няма доказателства комарите или други насекоми да пренасят вируса. Единствено бозайниците могат да се заразят и да разпространяват ебола. Друга причина за разрастването на епидемията в Африка са лошите условия на живот и не добре оборудвания медицински персонал, който лекува болните.
Ако човек преживее и се възстанови от ебола, той спира да бъде заразоносител и развива имунитет, но вирусът остава в мъжката полова система до 3 месеца след това, което означава, че излекувалите се мъже могат да изложат на риск своите сексуални партньори.
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!