Александър Велики може да е бил убит от синдрома на Гилен-Баре. Това е рядко неврологично състояние, при което собствената имунна система на човек атакува организма, обясняват медици.
Това състояние на Александър Велики може да е довело до погрешна декларация за смъртта му и може да обясни загадъчното явление, при което тялото му не е имало следи от разлагане в продължение на седем дни след обявяването на смъртта му.
Александър Велики е император на Древна Македония между 336 и 323 г. пр. Хр. През това време той завладява една империя, която се простира от Балканите до днешния Пакистан. През юни 323 г. той живее във Вавилон, когато след кратка болест, причинена от треска и парализа, той умира на 32-годишна възраст. След това неговите главни генерали се борят жестоко помежду си, за да определят кой ще го наследи.
Според разкази, оставени от древните историци, след една нощ на пиене Александър Велики изпитва треска и постепенно става все по-малко способен да се движи, докато стига до етап, в който повече дори не може да говори. Според разказ на Квинт Куртиус Руфъс, който е живял през първия век след Христа, тялото на Александър Велики не се е разпаднало повече от седем дни, след като е бил обявен за мъртъв, а балсамиращите се колебаели дали да работят върху него.
Древните историци съобщават, че много хора са вярвали, че Александър Велики е бил отровен, вероятно от някой, който работи за Антипатър, висш служител на Александър, който бил противник на императора. През 2014 г. изследователски екип откри, че лечебното растение бял кукуряк (албум Veratrum) може да е бил използван за отрова на Александър.
Въз основа на симптомите, отбелязани от древните историци, Катрин Хол, старши преподавател в Департамента по обща практика и здраве на селските райони в Университета на Отаго в Нова Зеландия смята, че е възможно Александър действително да е починал от синдрома на Гилен-Баре.
„Това състояние може би е оставило Александър в дълбока кома, която може да е накарала лекарите да обявят погрешно, че е мъртъв, нещо, което би обяснило защо трупът му не се е разпаднал бързо“, отбелязва Хол в своето изследване, публикувано наскоро в изданието Ancient History Bulletin.
Синдромът на Гилен-Баре е автоимунно разстройство, при което собствената имунна система на пациента е объркана при разграничаването на нахлуващия в организма враг, като бактерия, вирус или (много рядко) ваксинални продукти, и собственото тяло на пациента, „пише Хол.
Докато в световен мащаб това се случва най-много на един от 25 000 души годишно, заболеваемостта е по-висока в границите на съвременен Ирак, особено през пролетта и лятото, пише в статия си Хол, като отбелязва, че Вавилон е в съвременния Ирак и че Александър е починал през юни.
Има още няколко улики, които сочат към синдрома на Гилен-Баре при смъртта на Александър, пише Хол. „Най-впечатляващата черта на смъртта на Александър Велики е, че въпреки, че е изключително зле, той е останал „compos mentis“ – с пълния си разум, буквално до момента преди смъртта си“, пише тя, като отбелязва, че това е нещо, което се наблюдава при хора, страдащи от синдрома Гилен-Барре. Постепенната парализа, която Александър вероятно е преживял, се наблюдава и при пациенти с този синдром.
„Това е интересна идея, че Александър може да е бил убит от синдрома на Гилен-Баре“, казва Хю Уилисън, професор в Колежа по медицински, ветеринарни и биологични науки към Университета в Глазгоу, Институт по инфекции, имунитет и възпаления.
„Въпреки че от наличните исторически доказателства не е възможно да се установи това с каквато и да е степен на сигурност“, добавя той.
Друг професор, от Департамента по обществено здраве в Университета на Отаго, Майкъл Бейкър, казва: „Според бързата проверка [на статията] мисля, че теорията е доста правдоподобна“.
Теорията е „много интересна“, казва и Пет Уитли, професор по класическа история в Университета в Отаго. Двамата с Хол са обсъждали теорията около година, казва Уитли. Въпреки това, той настоява за предпазливост при разглеждане на записките, оставени от древните историци, като отбелязва, че оцелелите данни за смъртта на Александър Велики датират от повече от век след събитието, а това значи, че някои от детайлите може да са неточни. И все пак „теорията със сигурност си струва да се проучи още“, казва Уитли.
Публикувано в LiveScience.com.