Остров Пасха (Рапа-Нуи) е едно от най-уединените обитаеми места в света. Намира се в Тихия океан. Отдалечен е на 3700 километра от Южна Америка (най-близкия континент) и на 2600 километра от Питкейрн (най-близкия остров). Цялата историята на остров Пасха е забулена в тайни. От къде са дошли първите му обитатели? Как изобщо са го открили? Каква е причината за изчезването им? Смята се, че за света, острова е открит от испанския капитан Хуан Фернандес през 1578 година. Опасявайки се обаче от конкурентите, той запазил откритието в тайна, но след време загинал при загадъчни обстоятелства. През 1722 година (след 144 години), точно на Великден, холандският адмирал Якоб Рогевеен се натъкнал на самотния остров. Така остров Те Пито О Те Хенуа (според местното наречие това означава “Пъпът на света”) получил новото си име – остров Пасха (Великденски). При мекия климат в този район, островът би трябвало да бъде райско кътче. Но всъщност изглеждал като упостошен. Бил покрит с изсъхнала трева и изгоряла растителност. Не се виждали дървета. Не се виждали и храсти. Съвременните ботаници открили едва 47 вида висши растения. Нямало птици, змии или гущери. Населението не било повече от 2000 души.
Хипотези
През 1774 година, местните жители разказали на капитан Джеймс Кук, че преди 22 поколения, вождът Хоту Матуа довел предците им на този остров. Но те не знаели от къде са дошли. Сега за това съществуват две относително правдиви хипотези. Според едната, първите заселници дошли от другите Полинезийски острови. Някои археолози са склонни да приемат това предположение, заради някои сходни черти между културите на остров Пасха и Полинезийските острови. Другата хипотеза е предложена от норвежкия археолог и антрополог Тур Хейердал, който забелязал физическо сходство между конструкцията на главата при каменните колоси на остров Пасха и някои народности в Южна Америка. Преплувайки Тихия океан от бреговете на Южна Америка до Полинезия на сала “Кон-Тики”, той доказал, че подобно пътешествие е възможно.
Тайнствените колоси
Вероятно всеки ще се запита – с какво всъщност привлича вниманието този остров? Отговорът е в това, че по крайбрежието му, разположени на масивни постаменти, се издигат около 200 гигантски каменни изваяния – “моаи”. Още не по-малко от 700 скулптури били изоставени в различна степен на готвност. Били изоставени в каменоломните или по древните пътища. Сякаш древните майстори прекратили внезапно работата си. Гигантските скулптури били изработвани на склона на вулкана Рано-Рараку, намиращ се в източната част на острова. Готовите статуи “моаи” били спускани по склона към крайбрежието, отстоящо на 10 километра от кариерите. Материала от който били изработвани е пемза, а височината им варирала от 5 до 7 метра. По-късните образци достигали до 10-12 метра. Тежали до 20 тона. Единици, достигат тегло повече от 90 тона и имат изключително големи размери. Представляват фигури с много големи глави, с тежки изпъкнали брадички, големи уши и масивни тела, без крака. Някои имат шапки на главата, изработени от червен камък и се предполага, че са вождове, обожествени след смъртта си. Каменните постаменти, върху които били поставяни, достигали до 150 метра дължина, а височината им била около 3 метра. Тежали по 10 тона. Адмирал Рогевеен не можел да проумее, как при липсата на дървета и съответно без дървени ролки, без здрави въжета, без колела и впрегатен добитък, можело да бъде извършена такава дейност. Как било възможно единствено със силата на собствените си мускули, островитяните да придвижат и издигнат гигантските каменни монументи? Според древните легенди, статуите се движели сами(!). Сега съществуват множество хипотези, опитващи се да обяснят загадката. Някои от тях, даже се потвърждават от експерименти, но всичко това доказва само едно – това е възможно по принцип. Но защо е правено всичко това? На този въпрос няма отговор. Удивително е, че изправените великани били видяни за последен път през 1830 година от пристигналата френска ескадра. След това, никой не видял повече оригиналните статуи, издигнати от местните жители(!). Това, което се вижда днес, било възстановено през ХХ-ти век. Последната реставрация на 15 “моаи” била осъществена през 1992-1995 година от японски специалисти.
Въпроси без отговор
Възстановката била направена, но въпросите остават. Защо са били създавани гигантските статуи “моаи”? Зщо създателите им са прекратили внезапно работата си? Явно е, че не тези 2000 души, които видял адмирал Рогевеен, са създали монументите. Явно е, че обществото на създателите би трябвало да е добре организирано. Но какво се е случило с тях? Изследователите били изключително затруднени, защото историята на остров Пасха се изграждала чрез устни предания. Единствените оскъдни писмени източници – знаменитите таблички “ронго-ронго”, не са разчетени до сега. Наистина, голяма част от тях били унищожени от мисионерите, но дори и малкото, достигнали до нас, сигурно биха хвърлили светлина върху загадките. Стига да бъдат разчетени!