Днес в Португалия се отбелязва деня на Божията майка от Фатима. Преди повече от век, на 13 май 1917 година, след края на неделната служба, три малки пастирчета – Жасинта и Франсишко Марто и Лусия душ Сантош от селцето Кова да Ирия, намиращо се близо до малкия португалски град Фатима, извеждат на паша недалеч от дома си стадо овце. Изведнъж светва мълния и децата решават, че наближава буря. Трябва бързо да намерят място, на което да се скрият с овцете си.
В този момент им се явява образът на Света Богородица, който – както твърдят децата – бил по-ярък от слънчевата светлина. Когато пастирчетата разказват за случката на възрастните, никой не им вярва. Обаче, същото „чудо“ се случва през всеки от следващите месеци, точно на 13-то число и така чак до октомври. Всъщност, децата първо си обещали, да не разказват на никого за случката, но Лусия не устоява на изкушението да сподели и така на 13 юли на мястото се озовават неколцина любопитни жители на Фатима, които държат със собствените си очи да се убедят в правдивостта на детските приказки.
Постепенно все повече хора се събират на 13-то число от месеца, за да наблюдават чудото с явяването на Света Богородица. При последното, шесто по ред чудодейно появяване на 13 октомври 1917 година, вече над 70 000 души чакат да видят образа на божията майка. Сред тях има не само вярващи, но и абсолютно скептично настроени, както и такива, които специално са дошли, за да затвърдят неверието си.
В този ден вали силен дъжд, но събралото се множество стои и чака. Децата се прислоняват под смокиновото дърво, където за пръв път им се явява образа на Богородица и започват да се молят. Около пладне дъждът спира и над дървото се появява светещ облак. Гласът на божията майка, който чуват само молещите се деца, им говори, а в края, когато видението започва да избледнява, Лусия възкликва „Погледнете слънцето!“.
Пред очите на многохилядната тълпа облаците се разсейват и засиява слънцето. Но започва да бледнее, да потъмнява, а след това се превръща в огромен сребърен диск, от който струи много силна светлина. Няколко мига по-късно дискът подскача и започва „да танцува“ в небето. „Чудният диск се въртеше бързо около оста си, пръскайки на всички страни разноцветни лъчи. Червени лъчи се проточваха от края на слънцето и оцветяваха облаците, земята, дърветата, хората; после, редувайки се един след друг, засияха лъчи в лилаво, синьо, жълто и други цветове“, разказват очевидци. Накрая светилото със зигзагообразни движения се връща на мястото си и приема нормалния си вид. „Слънчевия танц“ е наблюдаван в радиус до 4 километра от мястото, където се е събрала тълпата. Учените от онова време не са регистрирали никакви аномалии в този ден. Но още на следващия ден из цяла Португалия се разнася слуха, че няколко инвалиди, които на 13 октомври са видели появяването на Богородица, по чудодеен начин са се излекували…
През 1928 година, за да се приемат всички поклонници, които искат да посетят мястото на чудното явяване, е построена базиликата „Света Дева Мария“. Площадът пред катедралата е с по-голяма площ от площад Свети Петър в Рим и може да побере до 200 000 души едновременно. След като провежда детайлно разследване на събитието, Католическата църква обявява случилото се за чудо.
По-късно, на мястото, където трите пастирчета са посетени от божията майка, през 1944 година е построен параклис. Мястото е притегателно за мнозина и най-вече за хора с недъзи от, които се надяват и с тях да се случи чудото на изцелението. На специално място вярващите могат да поставят изработени от восък части на човешкото тяло (стомах, глава, черен дроб, крак, ръка и т.н.), като се молят с този жест да им бъде изпратено изцеление. Според католическата традиция, пътят към параклиса и обратно пилигримът следва да измине на колене.
При третото си явяване на 13 юли 1917 година Дева Мария предава на децата три пророчества. Лусия записва трите послания на Богородица, които наричат още и „трите тайни от Фатима“. За съдържанието на първите две монахинята се решава да разкаже чак през 1941 година. По това време само тя е все още жива – другите две деца отдавна са покойници; стават жертва на епидемията от Испански грип, покосила милиони животи през 1918 година – само няколко месеца след „явяването на Дева Мария във Фатима“.
Първата „тайна“ представлява видение за ада: огромно море от огън, демони и мятащи се в страдания човешки души. Във второто послание божията майка предсказва края на Първата световна война и скорошното начало на Втората. „Видяхте ада, където отиват душите на грешниците. За да ги спаси, Бог иска да установи в света почитание към Пренепорочната Дева. Ако бъде изпълнено онова, което ще ви кажа, ще настъпи мир. Войната отива към своя край, но ако хората не престанат да оскърбяват Бог, то ще започне друга, още по-жестока…“, твърди пророчеството. Думите на Богородица гласят, че светът може да се спаси, но само ако Русия бъде върната към вярата. „Ако се вслушат в молбата ми и Русия бъде приобщена към Бог, ще настъпи мир. Ако пак не се вслушат, тя ще разпространи грешките си по целия свят“, казала Дева Мария или поне това твърди монахинята Лусия.
Третата и последна „тайна“, сестра Лусия записва през 1944 година, като изпраща писмото до папата с условието, че няма да бъде отваряно преди 1960 година. Папа Йоан XXIII решава изобщо да не публикува третото от пророчествата от Фатима. Едва на 26 юни 2000 година кардинал Йозеф Рацингер (по-късно папа Бенедикт XVI) и архиепископ Тарчизио Бертоне оповестяват текста и на тази „тайна“.
В това пророчество се описва следната картина: през град, осеян с тела на мъртъвци, вярващи и свещеници се изкачват по стръмен склон, на върха на който има огромен кръст. Когато достигат върха, всички са избити от група войници. „И по този начин там умряха един след друг епископи, свещеници и вярващи мъже и жени, и миряни от различни чинове и съсловия“, пише в „тайната“. Точният смисъл на тези думи не е намерил тълкувание и досега. Някои обаче смятат, че това послание отново е свързано с Русия. Според тълкуванието им, третата „тайна“ описва руската „Голгота“ – тоест, страданията на хилядите хора зад стените на ГУЛАГ.
Други пък виждат в „третото послание от Фатима“ връзка с покушението срещу папа Йоан Павел II. През 1981 година Мехмед Али Агджа прострелва светия отец на площад Свети Петър в Рим. Това се случва на същата дата, а за любителите на конспиративни теории и съвпадения – в същия час и минута, в който през 1917 година трите пастирчета за пръв път получават видението на Богородица. Твърди се, че на 13 май 1981 година папата успява да избегне смъртоносно попадение, защото точно в мига на изстрела се навежда към момиче от тълпата на площада, което държи в ръцете си икона на Божията майка от Фатима.
Хирургът професор Кручити, който извършва операцията на светия отец след покушението, разказва, че куршумът е пронизал тялото му по много необикновен начин, „все едно нечия ръка го е насочвала“ така, че да не засегне жизнено важни органи и съдове. 9-милиметровия проектил преминава на милиметри от аортата, която ако бъде увредена, смъртта настъпва мигновено. Докато се възстановява в болницата, папа Йоан Павел II разговаря със сестра Лусия по телефона и после води дълга кореспонденция с нея. Изчита всичко, което му е достъпно като информация за явлението от Фатима.
„Беше истинско чудо и аз знам на кого следва да съм благодарен за него. Една ръка е насочвала пистолета, а друга – променила пътя на куршума“, така самият папа Йоан Павел II коментира фактите. Когато се възстановява напълно, понтификът обобщава онова, което е научил за явлението на Дева Мария от Фатима: „Разбрах, какво може да реши всички световни проблеми, да сложи край на войните, да ни избави от атеизма и беззаконията. Това е приобщаването на Русия към Бога. В това е основният смисъл на чудото от Фатима. Това ще е триумфа на Дева Мария“.
На 25 март 1984 година на площад Свети Петър в Рим, пред статуята на Богородица, донесена специално от Фатима, Йоан Павел II в съслужение с епископи от цял свят извършва посвещение на цялото човечество в Пренепорочното сърце на пресветата дева и в изпълнение на молбите на Божията майка от Фатима.
Йоан Павел II посещава Фатима 3 пъти. Там на 13 май 2000 година той обявява Жасинта и Франсишко Марто за блажени.