Символ на доблест и справедливост. Генерал Юе Фей

[ad_1]

В Китай генерал Юе Фей е почитан като национален герой. Името му се е превърнало в синоним на предан патриотизъм, висок морал и изключителна привързаност към справедливостта.

Хрониките на династия Сун са записали, че Юе Фей се ражда на 24 март 1103 година. Появява се на бял свят в семейство на бедни фермери, обработващи земя в окръг Танян на префектура Анян в провинция Хънан. Раждането му се свързва с легендата, че безсмъртният Чен Туан, предрешен като странстващ монах, предупредил бащата на новороденото момченце, Юе Хе, да постави жена си и малкия си син в дървена делва, ако чуе детето силно да плаче. Няколко дни по-късно друго малко дете силно стиснало ръчичката на Юе Фей и той се разплакал. В същото време започнал проливен дъжд и придошлите води на Жълтата река помели цялото село. Бащата на Юе Фей обаче си спомнил какво го посъветвал странника и сложил детето и съпругата си голямо глинено гърне. Известно време и той успявал да се държи за делвата, но в крайна сметка се удавил. В по-късни интерпретации на биографията на националния герой се говори, че баща му все пак оцелява.

Учителят Джоу Тон преподава на Юе Фей стрелба с лък

Легендата продължава с това, че майката и детето са отнесени от водите на реката в провинция Хъбей. Там двамата са спасени и са приети в семейството на местен знатен мъж на име Ван Мин. Юе Фей по-късно е осиновен и израства със синовете на семейство Ван. Момчетата са обучавани от Джоу Тон, прочут по това време майстор на бойните изкуства. Той преподава на Юе Фей и приемните му братя – Ван Гуи, Тан Хуай и Джан Сиан – не само бойни изкуства, а както е прието и всички други области на познанието. Разбира се, най-голямо внимание се отделя на подготовката на момчетата да стрелят с лък и да владеят „осемнадесетте оръжия на войната“.

След години на упорити тренировки, Джоу Тон води учениците си на окръжните изпити по бойни умения, чрез които се определят най-достойните да продължат да градят кариера във военното дело или администрацията на империята. Юе Фей печели първото място, като от разстояние 240 крачки прекарва девет стрели през малък отвор и те се забиват в поставената зад тях цел. Успехът на Юе Фей допринася за това, да му бъде предложен изгоден брак с дъщерята на Ли Чун, стар приятел на учителя му Джоу и един от влиятелните окръжни магистрати.

След брака с дъщерята на Ли Чун Юе Фей се явява на държавните изпити по бойно майсторство, които се провеждат в столицата на империята Сун, град Кайфън. Там отново побеждава всички от младежите, конкуриращи се за званието най-добър воин на империята. Стига се до остър конфликт с другия основен претендент за първенец в надпреварата, който е и с благородническо потекло. Юе Фей отхвърля предложението на принца на Лиан, Цай Гуи, да се оттегли от надпреварата. Стига се до двубой между двамата, в който Юе Фей убива принца. Това го принуждава да се спасява с бягство и малко по-късно да се присъедини към китайските армии, които водят битки по границата срещу настъпващите джурчени.

Майакта на Юе Фей татуира на гърба му 4 йероглифа

Пак според историческите хроники и легенди, на гърба на Юе Фей майка му сама татуирала четири йероглифа -盡忠報國. Надписът буквално гласи: служи на родината си с максимална отдаденост. И синът изпълнява майчината повеля.

През 1126 година империята на династията Сун е нападната от джурчените – племена, населяващи манджурската тайга, които малко преди това са покорили северната част на Китай и са основали царството Дзин. С нахлуването си в земите на Сун нанасят множество поражения на китайската армия. Превземат и столицата Кайфън, а оттеглилият се от трона император Хуейдзун и синът му Циндзун са пленени и отведени във владенията на Дзин. Пленяването на двамата бележи края на династията Северна Сун.

Другият син на Хуейдзун бяга на юг, провъзгласява Ханджоу за своя столица и създава династията Южна Сун, след което приема тронното име Гаодзун. Китай изпада в сложно положение, затова новият император поощрява всячески създаването на професионални армии, които да спрат настъплението на джурчените. Така на сцената се появяват редица умели пълководци, един от които става и Юе Фей. Той, заедно с мнозина други, успяват чрез изкусни маневри да спрат нахлуващите дзински войски и дори да отвоюват част от завзетите по-рано земи по бреговете на Хуанхъ и Хуайхъ.

Батална сцена от битка, водена от Юе Фей през 1140 г.

Според историческите хроники, на Юе Фей се приписва заслугата за измислянето на ефективна тактика срещу действията на джурченската конница. Пълководецът създава отряди от воини, които въоръжава с дълги копия и пики с ченгели. Но в основата на успехите му във водените сражения са залегнали няколко други фактора. Умее да налага дисциплина и контролира отлично армиите си, в които воините са професионалисти. Освен това, в действията си слабо зависи от централните власти. За победите му допринасят и още два фактора – преди да се срещнат с водените от него воини, джурчените водят тежки боеве с армиите под командването на друг изтъкнат пълководец, Лю Ци; роля изиграва и недалновидната политика на предводителя на джурченската войска Уджу, който недооценява силите на китайските армии и предприема нападение през лятото, когато конете на воините му са по-слаби. На практика джурчените губят две от основните си преимущества: бързите коне и слабите лъкове.

Калиграфия от ръката на Юе Фей

В битките, които води с джурчените, Юе Фей надценява доста постиженията си. Превръща се в един от лидерите на „партията на войната“ в Южна Сун. А този процес не пасва на потребностите на разорената от дългогодишните войни държава. Професионалните армии поглъщат огромна част от държавната хазна, която се пълни от данъците на поданиците. Държавата просто не може дълго време да функционира с такива натоварвания на финансите. Редица пълководци обаче, продължават да се стремят и да увеличат числеността на армиите, които водят. Юе Фей, например, командва около 100 000 воини. Разбира се, това поражда страхове у чиновниците на Южна Сун, защото воините му започват открито да се наричат „поданици на рода Юе Фей“. Генералът пък, от своя страна, започва да се меси пряко в делата, касаещи наследяването на трона, което е изключителен прерогатив на императора. И тази намеса става причината, поради която императорът решава да се разправи с буйния си генерал.

Срещу Юе Фей са предприети кардинални мерки. Правителствената клика, начело на която е Цин Хуи, го арестува. Повод за ареста идва от поредната военна експедиция, която Юе Фей предприема срещу джурчените. Походът от самото начало е обречен на неуспех, защото участващите в него армии действат самостоятелно и всеки от пълководците на практика преследва свои си цели. Юе Фей получава 11 пъти нареждане от императорския двор да оттегли войските си. И всеки път се отнася пренебрежително към настояванията на императора. В крайна сметка войските му са нападнати от джурчените и само намесата на генерал Лю Ци, командващ друга китайска професионална армия, спасява Юе Фей от пълен разгром и му дава възможност организирано да оттегли воините си.

След него се оттегля и Лю Ци с армията си. Затова, след като получава 12-тото известие от императорската канцелария, Юе Фей най-после се подчинява и отвежда войските си зад Жълтата река, но воините му се разпиляват в южните територии без да спазват какъвто и да е ред и дисциплина; те просто са изморени от дългите битки и най-вече от последното сражение.

Статуя на Юе Фей в храма му в Ханджоу

На следващата 1141 година, армията на Юе Фей не участва в съпротивата срещу джурчените. Генералът този път 11 пъти игнорира заповедите на императора да започне настъпление.  Това от своя страна довежда до редица поражения, които китайските армии търпят през тази година. Някои историци смятат, че през това време Юе Фей просто не е бил в състояние да поведе войската си, защото първо е трябвало да се справи с проблемите с дисциплината на воините си. Така или иначе, непокорството на пълководеца от гледна точка на император Гаодзун изглежда точно като израз на пълно неподчинение и опит да се оказва натиск на властта.
Освен това, Гаодзун вече не е толкова зависим от услугите на Юе Фей, защото изгрява звездата на друг пълководец – генерал Лю Ци, а други от предводителите на професионални армии демонстрират къде по-голяма лоялност, отколкото непокорния Фей.

Всичко това довежда до предаването на Юе Фей на съд, където са му повдигнати обвинения в подготовката на бунт. Съдът признава вината му и е осъден на смърт. Заради заслугите му му е дадено правото сам да сложи край на живота си. Генерал Юе Фей решава да изпие отрова. Умира на 27 януари 1142 година. Приемният му брат верен сподвижник и отличен воин Джан Сиан, както и синът му Юе Юн са публично екзекутирани.

Портата към храма на Юе Фей

Император Гаодзун води трудни преговори и под натиска на първия си съветник Цин Хуи в крайна сметка е принуден да подпише мирен договор с царство Дзин. Договорът е позорен за Южна Сун, за което не малка роля изиграва предателството на Цин Хуи. Неговото име се е превърнало в нарицателно за подлост, лицемерие и предателство.

Честта на генерал Юе Фей е реабилитирана през 1163 година. Официалната биография на пълководеца е съставена 60 години след смъртта му и е включена в династийната хроника Сун Ши. През XVIII век на голяма популярност се радва роман за Юе Фей, написан в традиционния за китайската литература жанр уся.

Статуите на Цин Хуи и съпругата му

С името на Юе Фей се свързва и възраждането на бойните изкуства в Китай. В град Ханджоу, на брега на езерото Сиху е издигнат храм на мястото, където е погребан националният герой, чието име се е превърнало в синоним на вярност и патриотизъм. Наблизо до храма на Юе Фей в Ханджоу са поставени две статуи на коленичилите Цин Хуи и съпругата му, които от край време са обект на обругаване от посетителите на храма. Наскоро обаче, властите са забранили статуите да бъдат оплювани, което е било общоприета практика в по-старо време.

———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

[ad_2]

Source link

Visited 29 times, 1 visit(s) today