Home ЛЮБОПИТНО Нощното небе, каквото не сме в състояние да видим с очите си

Нощното небе, каквото не сме в състояние да видим с очите си

by admin


снимки: NASA

На това изображение се виждат многобройни сияещи дъги, които се преплитат в различни ярки региони. Човек си задава въпроса, какво всъщност вижда? Карта на въздушния трафик по света? Или схема на интернет връзките? А може би са магнитните полета на активните зони на Слънцето?

Всъщност, това наистина е карта, на която е заснето как изглежда небето над нас в рентгеновия спектър. Изображенията са заснети от NICER (Neutron star Interior Composition Explorer) – апаратура, която е монтирана на борда на Международната космическа станция. Основната задача на NICER е да проследява космически източници на рентгенови лъчения, докато станцията извършва по една обиколка около Земята на всеки 93 минути.

Картата, която публикува NASA, включва данните от първите 22 месеца от научната мисия на NICER. Всяка от дъгите проследява рентгеновите лъчи, както и случайни „избухвания“ от енергийни частици, заснети по време на „нощните смени“ на NICER. Яркостта на всяка точка от изображението е резултат от тези избухвания, както и от времето, през което апаратурата е била насочена по посока на тези източници. Дифузното сияние прониква в рентгеновите „небеса“ дори и когато е далеч от ярките източници.

Оплетените дъги се формират, защото NICER често проследява едни и същи маршрути между целите за наблюдение. Дъгите свързват ярките петна, които са най-популярните цели на NICER – местата, където се намират значими рентгенови източници, които апаратурата редовно следи.

„Дори и след минимална обработка на изображението се вижда добре Cygnus Loop (в горния ляв ъгъл на изображението) – останките от свръхнова звезда, мъглявина, която се намира на около 90 светлинни години от нас по посока на съзвездието Лебед. Смята се, че възрастта на свръхновата е между 5 000 и 8 000 години“, обяснява Кийт Джендро, главен изследовател на мисията NICER. „Постепенно създаваме рентгенова карта на цялото небе и смятаме, че е възможно NICER да ни разкрие нови, неизвестни досега източници на такива лъчения“.

Основната мисия на NICER е да се определят размерите на свръхуплътнените останки от мъртви звезди, които наричаме неутронни звезди – някои от които наблюдаваме като пулсари. Търсената точност в измерванията е с отклонение до 5%. Чрез тези измервания физиците ще могат с голяма точност да определят под каква форма съществува материята в неимоверно компресираните ядра на неутронните звезди.

Пулсарите, които са бързо въртящи се неутронни звезди и генерират ярки „пулсации“ от светлина, са идеалните обекти за изследването. Затова те са сред редовните цели, които наблюдава NICER. Освен това, апаратурата често „навестява“ и други пулсари в рамките на експеримента, наречен SEXTANT (Station Explorer for X-ray Timing and Navigation Technology). Този експеримент използва точното време, задавано от рентгеновите импулси, за да определи автономно местоположението и скоростта на NICER в космическото пространство. На практика, това е нещо като галактическа GPS-система. Когато технологията бъде развита, ще позволи космическите апарати да се движат не само в Слънчевата система, но и извън нея.

––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>



Source link

(Visited 8 times, 1 visits today)
Да го споделим с приятели 🙂

Related Articles