[ad_1]
Легендата за лейди Годайва, яздеща гола на кон по улиците на Ковънтри е една от най-популярните в Англия. Навсякъде в старинния английски град може да се сдобиете с картички, сувенири и статуетки, разказващи все същия сюжет: за лейди Годайва, красивата съпруга на местния лорд Леофрик, граф на Мерсия, която била покрусена от тънещия в нищета град и помолила съпруга си да отмени тежките данъци, с които той облагал хората в графството си. Леофрик обаче решил, че ще изпълни желанието ѝ, но само при едно условие – Годайва да язди кон през целия град, но както се е появила на бял свят, без никакви дрехи
Графът се смятал за хитрец и бил уверен, че нито една жена от ранга на съпругата му никога не би се съгласила да извърши нещо толкова дръзко за времето си. Въпреки всичко, Годайва решава да стори тази жертва за населението на града. В предварително определения за “голата езда” ден, тя помолила всички жители да се приберат по домовете си и да затворят капаците на прозорците. Само един младеж, някой си шивач на име Том, не се съобразил с молбата ѝ (т.е. – заповедта на господарката) и надничал, като пробил дупка в покрива на дома си. Но наказанието за “надничащия Том” (или просто за воайора Том) не закъсняло: небесата го ослепили и той дори не успял да зърне господарката си, докато тя, качена на коня и пременена в “одеждите на Ева”, преминавала по улиците на града.
След като преминала изпитанието, лейди Годайва се прибрала при съпруга си, който от своя страна удържал на думата си и намалил данъците. Историята за “подвига” на лейди Годайва се поява през 1188 година, но героите в нея живеят повече от век и половина по-рано. Леофрик е англо-саксонски граф, който през 1043 година строи манастир и го подарява на братята от ордена на св. Бенедикт. Съвсем скоро покрай бенедектинския манастир малкото градче Ковънтри се превръща в четвъртия по големина град в средновековна Англия. Съпругата на Леофрик, лейди Годайва, го надживява с 10 години. Леофрик почива през 1057 година, а Годайва преживява и норманското нахлуване през 1066г. И тя, и съпругът ѝ, се славят като много набожни хора, при това щедри господари, неведнъж дарявали земя и средства на църквата.
Името Годайва е латинизираната версия на староанглийското Годгифу (Godgifu), което в превод означава “Божи дар”.
Смята се, че легендата за лейди Годайва се появява на база езическите ритуали за плодородие, които още дълго време се съхраняват из цяла Европа, без да се “смесват” с християнските традиции. Митът за голата езда на знатната дама през Ковънтри придобива популярност благодарение на съчинението “Флорес Хисториару” на норманския хроникьор Роджър от Уендовър, писано в началото на XIII век. Самият Роджър минава по-скоро за събирач на забавни истории и анекдоти и разказаното от него за лейди Годайва е по по-стари преразкази.
Точно във версията на Роджър от Уендовър събитието от легендата (ездата на голата графиня) е записано като случило се на 10 юли 1040 година. Мнозина историци са скептични за тази дата, както и за това, че изобщо нещо такова наистина се е случило. Но това не пречи гражданите на Ковънтри още през 1678 година да учредят специален ежегоден празник в чест на лейди Годайва. Разбира се, благодарните потомци са поставили и паметник на благородната дама и в Ковънтри и до днес се отбелязва този празник. От 1998 година в началото на месец юли в Мемориалния парк на Ковънтри се провежда голям тридневен фестивал с безплатни забавления и масови прояви. Фестивалът отбелязва историческата връзка на жителите на града с лейди Годайва.
Едно от традиционните мероприятия в рамките на празненствата е шествието на полуголи Годайви. Провежда се и карнавал с костюми от XI век, а живата музика и веселието са безплатни за всички. Тридневните празненства завършват с грандиозни фойерверки.
Всъщност, образът на лейди Годайва е доста популярен в изкуството и литературата. Посветени са ѝ поеми и романи, образът ѝ е пресъздаден в мрамор, на гоблени и картини, а също и в киното. В нейна чест е наречен и астероидът 3018 Годива.
––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
[ad_2]
Source link