Мона Лиза, или Джокондата, е маслена рисунка върху дъска от топола от 16 век, направена от Леонардо Да Винчи и е вероятно най-известната картина в цялата история на Западното изкуство или дори в света. Малко други произведения на изкуството са така известни, репродуцирани и имат такава мистерия около себе си. В момента този шедьовър принадлежи на Френското правителство и може да го видите в Музея Лувър в Париж.
През годините след смъртта на Леонардо да Винчи хората си задават въпроса коя е жената седяща срещу художника. Освен за съпруга на търговец, Мона се смята за женския облик на да Винчи, след като са направени съпоставки с образите на художника и портрета. При задаването на въпроса защо Лиза се усмихва загадъчно и как е могла да стои неподвижна и усмихната толкова много време, историци и учени изказват предположение, че Джокондата всъщност е имала болест, която не е позволявала на лицевите мускули да се отпуснат и следователно това е било ежедневното й състояние. Много историци и любители на италианския гений удостоверяват факти, според които Мона Лиза е била бременна, когато картината е била пред завършване, което личи и от подчертаната й фигура, като например това, че е поставила ръцете си върху корема, опитвайки се да го скрие. От момента, в който е нарисувана, та чак до днешния ден, никой не е могъл да отговори на този въпрос с абсолютна точност и стопроцентово убеждение, че това, което говори, е истина.
Някои специалисти твърдят, че Мона Лиза страда от парализа на лицевия нерв. Или от парадонтоза, като с тази странна усмивка всъщност прикрива изпопадалите си зъби. Или твърдят, че такава усмивка е характерна за глухите. Или пък че нейното отсъстващо изражение е типично за бавноразвиващите се хора. Или са на мнение, че такава усмивка се появява при хора в начален стадий на алкохолно опиянение. Наистина има значение и с кого говорите. Може би най-оправданото твърдение е, че усмивката на Мона Лиза е свързана с човешкото зрение.
През 2000 г. Маргарет Ливингстън – специалистка по невронауки от Харварския медицински институт, която проявява интерес и към историята на изкуството, установи, че усмивката на Мона Лиза е по-видима с периферното зрение, отколкото в т.нар. мъртва точка на зрението.
През 2005 г. американски изследователски екип заключи, че случаен шум по „маршрута“ от ретината до визуалния кортекс е определящ за това дали човек ще види усмивката или не. За да създадат по-пълна представа за причините, които стоят зад въпросната загадъчна усмивка, Отеро и Паблос променили отделни аспекти на Мона Лиза, които попадат в полезрението на различни визуални канали.След това доброволци били интервюирани дали виждат усмивката или не. Когато били далеч или гледали малка репродукция на портрета, доброволците се затруднили да видят каквото и да било изражение на лицето. Когато обаче се приближили или гледали по-голямо копие на картината, те започнали да различават усимивката. Това показва, че клетките на ретината, свързани с т.нар. мъртва точка на зрението, изпращат информация за усмивката така, както и клетките, свързани с периферното зрение.
Нарисуваната на платното жена в даден момент изглежда усмихната, а в друг – сериозна. Оказва се, че причината за това е, че очите ви изпращат до мозъка смесени сигнали, свързани с нейната усмивка. Отделни клетки в ретината изпращат различни категории или „канали“ информация в мозъка. Тези канали кодират данни за размерите, яркостта и местонахождението на обекта в зрителното поле. Понякога един канал надделява над друг и човек вижда усмивка, но ако други канали вземат връх, няма да видите усмивката, заяви Луис Мартинес Отеро от института по невронауки в Аликанте, Испания.
Френският инженер и изобретател Паскал Кот – голям почитател на таланта на Леонардо да Винчи, винаги си е задавал въпроса защо Мона Лиза няма вежди. Навярно великият италианец е нарисувал своята безсмъртна красавица с вежди, но те се оказали изгубени с времето – обезцветили са се или са изчезнали след многобройните реставрации. За изследване на платното на Да Винчи ентусиастът използвал камера с висока разделителна способност, направена от него самия. Устройството позволило да се увеличи изображението до 240 млн. пиксела, французинът фотографирал платното в 13 спектъра, в това число в ултравиолетовия и инфрачервения, а самата картина се оказала увеличена 24 пъти. След старателно изследване станал ясен анатомичният рисунък на веждите. Освен това изобретателят установил, че пръстите на лявата ръка на Мона Лиза първоначално са се намирали в друго положение. Може би защото тя е държала воал, чието изображение също е изчезнало с времето.
инфо:http://magicaura.com/
Ако Ви хареса публикацията моля помогнете ни да я популяризираме като я споделите.
otvad.com Ви благодари!