Калигула – първият убит римски император

Калигула

В дългия списък на римските императори името на Гай Юлий Цезар Германик, по-известен като Калигула, вече близо две хиляди години смущава въображението на по-чувствителните с представата за един садистичен нрав и склонност към най-перверзни забавления

Калигула се ражда на 31 август 12 г. н.е. в римската провинция Анций, в семейството на видния римски пълководец Германик Юлий Цезар (член на Юлиево-Клавдиевата династия и доведен внук на Август, племенник и осиновен син на Тиберий, брат на Клавдий и дядо по майчина линия на Нерон) и Агрипина Старата (внучка на Август). Още в невръстна възраст легионерите от армията на баща му започват да го наричат Калигула (от латински – Ботушчето) заради слабостта на майка му да го облича в детски войнишки дрехи и обувки.

През 14 година Октавиан Август умира и начело на Римската империя застава Тиберий, който осиновява генерал Германик, починал неочаквано пет години по-късно, най-вероятно отровен по поръчка на самия император заради огромната си популярност в Рим. Впоследствие и други членове от семейството на Калигула са застигнати от жестоката ръка на Тиберий – майка му Агрипина и двамата му по-големи братя, Нерон Цезар и Друз Цезар, са арестувани по нареждане на императора през 29 година, като Агрипина е заточена на остров Пандатария (днес Вентонете) в Тиренско море, където умира от глад, а Друз и Нерон последват съдбата ѝ – първият се самоубива в затвора в Рим, а вторият също умира от глад. Независимо от всичко това обаче между младия Калигула и неговия прачичо Тиберий съществува необяснима привързаност, която продължава до смъртта на последния.

калигула

Калигула се възкачва на престола на 16 март 37 година, след като преди това елиминира единствения законен сънаследник, посочен в завещанието на умъртвения с възглавница Тиберий – Тиберий Юлий Цезар Нерон Гемел. Едно от първите неща, които прави като император, е да отдаде посмъртна почест на унищоженото си семейство, чиито тленни останки прибира и погребва, като дори изсича монети с образите на баща си, майка си и двамата си братя.

Първоначално управлението му е посрещнато с всеобщо одобрение, а политиката му се изразява в раздаване на щедри дарения, всеобща амнистия и разнообразни обществени забавления, с които спечелва благоразположението на народа, който го нарича „нашата звезда“. Това обаче не продължава дълго, тъй като скоро след това се разболява тежко от някаква мистериозна болест, отразила се крайно неблагоприятно на психическото му здраве и превърнала го във враждебен параноик. От този момент нататък неадекватните му прояви следват една след друга и постепенно създават негативния му образ, с който бива запомнен от поколенията – самообожествява се, провъзгласява за римски сенатор любимия си кон Инцитат, отдава се на кръвосмешение със сестрите си, унижава и наказва членове на Сената и римската аристокрация, както и още редица други, благодарение на които си спечелва всеобщата ненавист на гражданите на Рим. Всичко това довежда и до съвсем предвидимата му смърт на 24 януари 41 година, когато е убит от Касий Херея, центурион от армията на баща му, и членовете на личната си охрана, а трагичната му участ застига малко след това жена му Цезония и невръстната им дъщеря Юлия Друзила.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

(Visited 249 times, 1 visits today)