Как изчезна Аралско море

Аралско море е безоточно езеро, което се намира в Централна Азия, между Казахстан на север и Узбекистан на юг. Захранва се с вода основно от реките Амударя и Сърдаря.
Някога, с площ 63,300 кв км, е било четвъртото по големина езеро в света.
Публикувано изображение
Спътникови снимки показват, че Аралско море продължава да губи своята площ.
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Трагедията на морето започва през 30-те години на 20 век, когато съветските власти започват да налагат масово отглеждане на памук в региона, въпреки че климатът е твърде сух за тази дейност. За да се осигури вода за напояване, започнали и мащабно строителство на напоителни канали (особено през 60-те години), които отклонявали все по- повече вода от реките Амударя и Сърдаря. Водите достигащи до Аралско море силно намалели- 90 % от водното течение се отклонявало за напояване. От 1960 година нивото на морето започва да се понижава с нарастваща скорост от 20 до 80—90 см/годишно, оставяйки зад себе си солена и безплодна пустиня.
В резултат на рязкото намаляване на притока на прясна вода бързо се повишава солеността на Аралско море, което довежда до измирането на много видове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-ниска соленост.
Пресъхването на морето се отразява пагубно и на климата в района. Лятото става сухо и горещо, а зимата студена и продължителна.
Аралско море е силно замърсено, най-вече в резултат на опитите с биологично оръжие в бившата съветска секретна база на бившия остров Возрождение. Там са се съхранявали огромни количества антракс. Сега базата е изоставена и до нея има свободен достъп.
От пресъхналите части на морското дъно силните ветрове образуват прашни бури, които връхлитат близките региони и замърсяват големи територии от Аралската падина със сол, химикали и пясък.
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Има ли все пак надежда за възстановяване?
В южната, узбекска страна процесът на пресъхване на морето е най-активен, понеже водите на река Амударя изчезват в пустинята няколко километра преди да достигнат пресъхващото ниво на Аралско море.
За да се възтанови поне горната част на езерото, през 2005 г. започва изграждането на 13- километровата Кок-Аралска дига, която трябва да спре оттичането и да задържа водата в т. нар. Малък Арал. Благодарение на нея водите на река Сърдаря се събират в малкото море и нивото му нараства, а солеността на водите му намалява.
 

Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви! 

Visited 954 times, 1 visit(s) today