Древен град, за който се казва, че е построен от бог и е споменат в най-свещените и древни текстове на Земята – Махабхарата.
Доскоро самото съществуване на древния град Дварка беше въпрос на митове и легенди. Само че, както сме научили от историята, митовете и легендите са отделени с тънка линия от реалността.
За този древен град се казва, че е бил основан от Шри Кришна и се смята за извънредно важна забележителност в Махабхарата.
Съвременният град Дварка, което на санскрит означава „Двер към небето”, се намира северозападно от индийския щат Гуджарат.
Дварка се счита са една от Дхамите – едно от четирите свещени места за поклонение на хиндуизма.
Освен това, градът се смята за едно от седемте древни религиозни места в страната.
Съвременният драд Дварка черпи репутацията си от древния, изгубен град Дварака.
Казват, че древният град Дварака бил първата голяма столица на Гуджарат.
Древният град е споменат в множество текстове, като Махабхарата, Шримад Бхагават Гита, Харивамша, както и Сканда Пурана и Вишну Пурана.
Древносанскритската литература обяснява как Кришна, осмият Аватар на Вишну, създал легендарния град. Преди да бъде създаден легендарният град, Кришна живял в град Матура. Царството, както предполага индийската митология, било постоянно нападано – седемнадесет пъти всичко – от Джарасандха, цар тиранин, владетел на Магадха.
Във всичките седемнадесет битки Кришна побеждавал, но Джарасандха не се предавал и решил да атакува Матура осемнадесети път. Кришна решил да не рискува народа си и планирал да построи друг град, на един остров на западния бряг на Индия.
Различни версии разказват как град Дварака бил построен в действителност.
В една версия на историята Кришна бил донесен от Гаруда, птицата която Вишну яздел, досами брега на Индия, където впоследствие построил град Дварака.
Друга версия на историята предполага, че Кришна призовал „небесния строител” Вишвакарма, който е почитан като божеството на строителството.
Само че след като Кришна призовал Вишвакарма, се сблъскал с друг проблем. Вишвакарма съобщил на Кришна, че построяването на легендарния град може да бъде завършено, само ако Самудрадева – господарят на морето – му предоставел някаква земя.
Тъй като Кришна почитал Самудрадева, божеството било доволно и предоставило на Кришна 12 йоджани земя.
След като земята била дарена на Кришна, Вишвакарма, небесният „архитект” най-сетне завършил построяването на легендарния град Дварака. Градът скоро станал известен, приютявал хиляди хора, в стотици палати.
Градът бил изключително добре защитен и можел да бъде достигнат само с лодка. Градът бил и изключително добре планиран: разделен на шест сектора, които на свой ред били разделени на жилищни и търговски зони. Градът бил дом на красиви широки пътища, невероятно украсени площади, градини и изкуствени езера, и над 800 палата, направени от злато и скъпоценни камъни.
Легендарният град Дварака е и мястото, където се провела могъща „въздушна битка”.
Ако погледнем какво ни казват древните индийски текстове, един цар на име Салва атакувал Кришна в легендарния град Дварака.
Описанията на събитието са изключително интересни и една теория за древния астронавт предполага, че сложните описания на битката загатват за възможността да е била използвана някаква напреднала технология, дори самолети или космически кораби.
„Кришна порази Салва с шестнадесет стрели и с дъжд от стрели надви аероплана, както слънцето в ясното небе надвива цялото небе с безброй молекули слънчева светлина…”
Според древните санскритски текстове, с въздушното си превозно средство Салва атакувал град Дварака, изсипвайки върху него могъщи оръжиия, които приличат на светкавица. Според разказа в епоса, той притежавал летателен апарат, известен като Саубха Вимана, и го използвал за пътувания и войни по въздуха.
Големи части от града били разрушени при атаката, докато бог Кришна не отвърнал с огън по този „космически кораб”.
Оръжията в древните текстове са описани като стрели, но не обикновени стрели.
Казват, че след като била изстреляна, стрелата бучала като гръмотевица и напомняла светкавици или слънчеви лъчи.
Освен това, легендата казва, че Кришна накрая напуснал Земята, а океанът погълнал града му Дварака.
Факт или измислица? Когато митологията стане реалност…
Допреди няколко десетилетия се мислеше, че град Дварака съществува само в митологията.
Само че, след като вече експертите действително са намерили доказателства, че такъв град е съществувал близо до съвременния Дварка, историята се променя, а с нея и разбирането и тълкуването на древните текстове, като Махабхарата.
Подводни археолози са открили множество артефакти в Камбейския залив, включващи строителни материали, керамика, секции от стени, мъниста, скулптури, човешки кости и зъби – всички от които се оказват на поне 9500 години.
„Просторният град, който е осем километра дълъг и три километра широк, се вярва, че предхожда най-старите останки на субконтинента с над 5000 години. Мястото било открито случайно миналата година от океанографи от „Националния институт по океански технологии” на Индия, който провеждал проучване на замърсяването. Намерените останки, включващи строителни материали, керамика, секции от стени, мъниста, скулптури и човешки кости и зъби, са въглеродно датирани и се оказват на почти 9500 години…”
Експертите вярват, че областта, където е съществувал древният град, е била потопена от топящите се ледени шапки в края на последната ледена епоха преди около 10 000 години.