Историята на една книга: “Майстора и Маргарита”


Съдбата на романа “Майстора и Маргарита” е също толкова трагична, колкото и съдбите на главните герои в него. Произведението е писано почти 12 години, но така и остава недовършено – смъртта на автора е причина за това романът да не бъде завършен.

Михаил Булгаков, подобно на неговия Майстор, унищожава ръкописа, но все пак – за разлика от героя си – успява да възстанови по памет написаното. И за да е пълна картината – след последната редакция, която авторът прави само месец преди да кончината си, “Майстора и Маргарита” остава да събира прах по лавиците цели 26 години. Романът е можело да остане неизвестен, ако не са старанията, които полага вдовицата на Булгаков – тя съхранява и “спасява” ръкописите, както в книгата прави Маргарита.

Първият опит
Замисълът да напише голям роман се заражда у писателя през 1928 година, когато той е на 37 години (роден е на 15 май 1891г.). Същинската работа по него започва през същата или следващата година, но и това не може да се установи с точност, защото Булгаков в различните ръкописи поставя различни дати. Известно е, че в последния ден на зимата през 1929 година в ОГПУ (Объединенное Государственное Политическое Управление) е подаден анонимен сигнал. В него “неизвестният доброжелател” съобщава: “М. Булгаков е написал роман, който чете в някакъв тесен кръг, където са му казали, че в този вид няма да бъде пуснат за печат, тъй като е много краен. Тогава той го преправил и смята да го публикува, а първоначалната редакция ще пусне като ръкопис сред масите и това ще е едновременно с публикуването на орязаната от цензурата версия”.


В първата си редакция романът изобщо не прилича на тази версия на “Майстора и Маргарита”, която познаваме днес. Нито Майстора, нито Маргарита ги има в този първи вариант. Булгаков замисля произведението като “роман за дявола” и централна фигура в него е Воланд. Освен това, Воланд не е Воланд, а Астарот и липсва “пъстрата му свита”.
В средата на март 1930 г. Буулгаков унищожава ръкописа. Това става, след като Главният репертоарен комитет забранява поставянето на пиесата на Булгаков “Кабала святош”, която по-рано е получила одобрение за театрална постановка. Вбесен писателят си го “изкарва” върху новото си произведение, а седмица по-късно праща писмо до правителството, в което пише “Лично аз, със своите ръце, изхвърлих в печката черновата на романа ми за дявола…”


“В мен се е заселил бяс”
Година след като листите на черновата са изгорени, Булгаков се връща към стария си сюжет. По-късно ще напише на свой приятел: “В мен… се е заселил бяс. Още в Ленинград, а сега и тук, задушавайки се в стаичките си, започнах да пиша отново страница по страница онзи свой унищожен преди три години роман. Защо? Не знам. Сам се питам същото! Да потъне дано в Лета!”






На втората редакция на романа й провървява повече. Булгаков не го изгаря и въвежда в повествованието нови герои – Майстора и Маргарита. Работата продължава пет години. Авторът трябвало да спира работа по него, за да пише пиеси и сценарии по поръчка, а и за да се издържа някак си. Съчинението по онова време има няколко варианта на заглавие: “Великият канцлер”, “Сатана”, “Ето ме и мен”, “Подковата на чужденеца” и други. И едва през втората половина на 1937 година се появява заглавието “Майстора и Маргарита”. По това време Булгаков вече пише трети вариант на произведението.
До края на живота си авторът продължава да “шлифова” творението си – постоянно внася поправки и променя кардинално сцени. За последно работи по текста четири седмици преди смъртта си, когато диктува на съпругата си последните си бележки.

“Майстора и Маргарита” накратко
Всеки от героите на Булгаков е носител на някакви важни качества. Майстора е творец, Маргарита – символ на жертвоготовната любов, образът на Йешуа много прилича на Исус Христос, а Воланд с неговата свита – “Част от силата, която желае зло, а все добро твори!” (Гьоте, Фауст).
Романът има една отличителна особеност – в него се развиват три различни пространствено – времеви пласта. Действието се развива в 30-те години на ХХ век в булгаковската Москва, в древния Иерушалаим и в мистичния свят на Воланд. При това, героите се “прехвърлят” понякога между “измеренията”.

Обаче трите времена и трите пространства се оказват малко за Булгаков. Героите му, обединявайки се по някакви сходни черти, се групират в триади. Например, в “иерушалаимското” повествование на Воланд съответства прокуратора Пилат Понтийски, а в “човешкия свят” – директорът на психиатричната клиника Стравински. И трите героя са надарени със способността да “движат” сюжета – в техните световете “както кажат те, така ще бъде”. Между другото, самият писател се отнася с благоговение към числото 3.

Сатира на съветския бит
Авторът не успява приживе да види своето най-голямо произведение публикувано. И работата не опира до това, че Булгаков не успява да завърши романа и постоянно нанася в него поправки. Цензурата не би го допуснала в този му вид. Един от приятелите на Булгаков, който има щастието да прочете ръкописа, казва “Това не може да бъде отпечатано”.
В романа много често се долавя политическа сатира. Въпреки че авторът постоянно нещо преправя и дори премахва “опасните” места, в “Майстора и Маргарита” се осмиват съветските устои – от липсата на бира и газирана вода в павилиона с надпис “Бира и безалкохолни напитки”, до наказанията за притежаване на валута.

“Завещанието” на писателя
Предчувствайки смъртта си, писателят нарича творбата си “роман на залеза”. Докато може, той работи над книгата. Даже, когато зрението му се влошава и болките от хипертоничната нефросклероза могат да бъдат подтискани само с морфинови инжекции, Булгаков диктува на съпругата си или на нейната сестра последният вариант на произведението си. По спомени на вдовицата на писателя, в края на боледуването си той буквално не е можел да приказва, но успява да посочи ръкописа на “Майстора и Маргарита” и да промълви: “Да се знае, да се знае”. И Елена Булгакова прави всичко възможно, “за да знаем”. Съхранява и препечатва всичките съчинения на съпруга си, а 26 години след смъртта му, романът най-после вижда бял свят и прави създателя си световно известен. Но вече посмъртно.

Няколко цитата от “Майстора и Маргарита”
“Ръкописите не горят” (Воланд)

“— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
— Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.” (разговор между Пилат Понтийски и Иешуа Ха-Ноцри)

“Няма го документа, няма го и човека” (Коровиев)
“О, приятелю мой Азазело — изстена котаракът, а кръвта му изтичаше, — къде си? — котаракът изви гаснещ поглед към вратата на трапезарията. — Ти не ми се притече на помощ в неравния бой, изостави нещастния Бегемот, предаде го за чаша наистина чудесен коняк! Е, нищо, нека смъртта ми тежи върху твоята съвест, а аз ти завещавам броунинга си…” (Бегемот)

“— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!” (Бегемот)

“Кой ти е казал, че на този свят не съществува истинската, вярна, вечна любов! Да бъде отрязан на лъжеца гнусният му език!” (разказвача)

“Анушка вече е купила олиото и не само го е купила, но и го е разляла. Тъй че заседанието няма да се състои.” (Воланд)

“— Ще ти разкажа една приказка. Имало едно време една леличка… Тя си нямала деца, не била и никак щастлива. Отначало много плакала, а после станала лоша…” (Маргарита)

“…не молете никога и за нищо! Никога и за нищо, особено по-силните от вас. Те сами ще ви предложат и самите ще ви дадат всичко.” (Воланд)

———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>



Source link

Visited 26 times, 1 visit(s) today