Home ЛЮБОПИТНО Езичникът, проправил пътя на Христовата вяра. Константин Велики

Езичникът, проправил пътя на Христовата вяра. Константин Велики

by admin


Флавий Валерий Аврелий Константин, бъдещият император Константин Велики, се ражда на 27 февруари 272 година (според една от версиите) в римската провинция Мизия, в град Наисус (днешен Ниш в Сърбия). Бащата на Константин – Констанций I Хлор, е младши съуправител с ранг на цезар в Римската империя. Заедно с Гай Галерий Валерий Максимиан и двамата старши управители Диоклециан и Максимиан четиримата упражняват властта. Майка му – наложницата на Констанций Елена, произхожда от обикновено семейство. Постът на Констанций му налага официално да встъпи в брак с Флавия Максимиана Теодора, дъщеря на западноримския август Максимиан. Години след смъртта на баща си Константин Велики реабилитира напълно майка си, като я обявява за “Августа, майка на Цезар”.

Констанций се слави като добродушен, скромен и мек човек, при това се отнася толерантно към християните, вероятно под давление и на Елена. След смъртта на баща му през 306 година Константин е провъзгласен от бащините си легиони за август. По това време обаче империята е раздирана от политическа нестабилност и междуособици. Некадърното управление на тетрархията е на път да завърши катастрофално, а през почти цяло десетилетие се води гражданска война.

Репутацията и резултатите от управлението на Констанций стават добра основа за сина му Константин, който с подкрепата на гражданите и верността на армията си успява да се наложи и да установи мир в империята. Първо през 312 година отстранява Максенций и става император на Западната Римска империя, а след дълги години на надхитряне и политически интриги през 323 година отстранява и Лициний като император на Изтока и става едноличен владетел в империята.

Като император продължава реформите по централизация на разпадащата се административна машина на империята, започнати още от предшествениците му. Но името на Константин е свързано най-вече с това, че по негово време в империята се извършва идеологическа революция – християнството е признато за господстваща религия, а само за няколко десетилетия се превръща от преследвана от държавата секта в държавна политика.

Да не забравяме, че в края на III век в Римската империя текат жестоки гонения срещу християните. Император Диоклециан е особено последователен в преследването, тъй като смята, че  християнската религия е вредна за налагането на централизация в държавата. Първо започват социалните репресии, а след това идва време и на масови изтезания и екзекуции на християни. Вероизповеданието официално е забранено, свещениците са избивани, а храмовете – разрушавани.

Половин век по-късно обаче император Константин, отчасти под влиянието на майка си Елена, коренно променя ситуацията. През 313 година с издаването на Миланския едикт Константин утвърждава религиозната търпимост в империята. По-късно идват закони, които освобождават християнските общини от плащане на данъци и обществени повинности, което на практика им дава привилегировано положение. Смята се, че това е начинът, по който Константин започва да налага християнството като държавна религия в многоликият Рим. Но едва император Теодосий I през 380 година, на датата, на която е роден Константин, определя вярата в Христос за официална религия в империята.

На Константин обаче църквата дължи най-много, защото по негова инициатива е свикан Никейския събор през 325 година, на който е приет “Символът на вярата” – основополагащият документ, в който са записани догмите, на които се гради Христовата Църква. Пак на Никейския събор арианството е осъдено като ерес и така се избягва възможното разцепление в средите на все още неукрепналата религия.

През 330 година Константин пренася столицата от Рим във Византион. Смята, че това е по-удобният от административна гледна точка град, откъдето да се управлява огромната територия на империята.  Градът официално се нарича Нови Рим, но още докато е жив императора всички започват да го наричат Константинопол. Днес е известен като Истанбул.

Самият император Константин остава през целия си живот езичник и приема светото кръщение едва преди смъртта си. Почива на 21 май 337 година в Аквириониския дворец в Никомедия. Тялото му е пренесено и погребано в църквата “Светите апостоли” в Константинопол (След превземането на Константинопол от османлиите, църквата е разрушена и на нейно място е построена джамията “Фатих”, съществуваща и до днес).

Историята присвоява на Константин титлата Велики, а Църквата, заради заслугите му за утвърждаването на християнството, го канонизира заедно с майка му за светец и почитта паметта им на 21 май, датата на която през 337 година Константин Велики напуска грешната земя.

––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>



Source link

(Visited 2 times, 1 visits today)
Да го споделим с приятели 🙂

Related Articles