Големият тенор, променил много в света на музиката, Енрико Карузо се ражда на 27 февруари 1873 година в Неапол (според други данни – на 25 февруари). Славата и известността идват две години след дебюта му – през 1897 година след изпълнението в Палермо на ролята на Енцо в операта на Понкиели “Джоконда”. Кариерата му го отвежда до всички големи сцени по света. 18 години – от 1903 до 1921 – е водещ солист на Метрополитън опера в Ню Йорк.
Но Енрико Карузо не е просто голям талант, но и човек с уникален характер.
Изумителният му глас го прави световно известен, но близките му знаят, че е и човек с много тънко чувство за хумор. Умее да го ползва и не рядко прибягва до употребата му директно на сцена. Мнозина са описвали комичната ситуация, в която по време на спектакъл на една от певиците й се свличат “дантелените панталони” (разбирай – кюлотите). Случката остава скрита за публиката, заради дългите поли на роклята на изпълнителката, която ловко успява да ги нарита под някакъв стол от декора. Никой не видял какво се случва. Но не и Карузо. Бавно отишъл до стола, под който се криели въпросните дамски панталони, вдигнал ги и с тържествен вид й ги поднесъл, все едно са царски дар.
Карузо е познат и с пренебрежението, с което се отнася към политиците. По време на среща с испанския крал в неговата резиденция, Енрико пристига, като си носи собствени макарони, уверявайки краля, че са много по-вкусни от испанските. А и до днес се цитира обръщението му към американския президент: “Господин Президент, вие сте почти толкова известен, колкото мен”.
Енрико Карузо на няколко пъти става свидетел, а понякога и участник, в катастрофални събития. Веднъж, по време на турне в Сан Франциско, Карузо преживява силно земетресение. Хотелът, в който е отседнал, също пострадал от труса. Карузо се разминал само с уплаха и отново пуснал в употреба чувството си за хумор. Когато приятелите му го заварили в полуразрушения хотел с мокра кърпа на рамото, само вдигнал рамене и казал: “Казах ви, че ще се случи непоправимото, ако изпея тази висока нота”. Още няколко пъти животът на тенора е заплашен. Веднъж, докато тече спектакъл, в театъра избухва взрив. След това крадци нахлуват в дома му, а се случва и мошеници да го шантажират, настоявайки да им плати огромна сума.
Карузо е сред първите, които започват да записват грамофонни плочи, при това в големи тиражи. Записал е над 500 плочи, които се разпродават в невъобразими за времето си бройки. Енрико Карузо се отнася с голямо внимание към детайла и затова настоява и предпочита да изпълнява всички композиции на оригиналния им език. Смята, че преводът не може да предаде на публиката докрай всички усещания, вложени от композитора.
Въпреки безупречния си глас, на който се възхищава цял свят, Карузо постоянно е упрекван за липсващите му актьорски навици. Пресата и особено завиждащите му колеги, се стараят винаги да му напомнят, че е лош актьор. Фьодор Шаляпин обаче веднъж казва нещо, което кара всички завистници да замлъкнат: “За нотите, за фразировката, която притежава този велик певец, сте длъжни да му простите абсолютно всичко друго”.
Карузо винаги учи не само своите партии, но и тези на колегите си от представленията. Вживявайки се в един образ, не излизал от него, докато не утихнат и последните аплодисменти след спектакъл. “В театъра аз съм просто певец и артист, но за да покажа на публиката, че не съм нито само този, нито само онзи, а истинският характер, замислен от композитора, се налага да мисля и чувствам именно като човека, когото е виждал в представите си композитора”, казва Карузо.
Последният, 607-и спектакъл в кариерата си, Карузо играе, когато вече е много болен. Изтърпява мъчителните 5 действия на операта, след което окончателно рухва. Зрителите дълго крещят “Бис”, но не знаят, че са слушали изпълнението на великия тенор за последен път.
На 2 август 1921 година, само на 48 годишна възраст, Енрико Карузо почива в Неапол в следствие на усложнения от гноен плеврит. След смъртта му, от волни пожертвувания са събрани средства, с които е изработена гигантска восъчна свещ. Тя се пали веднъж годишно пред икона на Мадоната. Предполага се, че свещта ще може да се запалва в продължение на 500 години.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>