[ad_1]
Зигизмунд Шломо Фройд – това е името на детето, родило се на 6 май 1856 година във Фрайбург, който тогава е в границите на Австрийската империя. Ражда се в семейството на търговец на вълна. Четири години по-късно семейството на Каламон Якоб Фройд и Амалия Натансон се мести да живее във Виена. Там Зигмунд започва да посещава частно училище, а после с отличие завършва гимназия и се записва за студент в медицинския факултет на Виенския университет.
Води активна обществена дейност като член на студентския съюз и там изучава история, политика и философия. Кариерата му на психиатър започва в психиатричната клиника във Виена. През годините, които прекарва там, се издига от обикновен асистент до професор по психиатрия. Негови наставници са Йозеф Бройер и Жан-Мартен Шарко, който успешно се занимава с лечение на неврологични заболявания чрез хипноза. Разработките на тези двама психиатри служат като катализатор за бъдещата фройдиска идея, че причината за психиатричните заболявания се крият не толкова в човешкия мозък, колкото в човешкото съзнание.
Ранните трудове на Фройд са фокусирани върху локализирането на мозъчните функции и други проблеми, свързани с физиологията и анатомията на главния мозък, афазиите, детския паралич и т.н. През 1884 година той е сред първите, които установяват обезболяващото въздействие на кокаина, което стимулира развитието на техниките за локална анестезия.
Под влияние на френската школа по психотерапия, в началото на последното десетилетие на XIX век Зигмунд Фройд започва да се занимава с проблемите на неврозите (особено на истерията) като заболявания. В разработките си като източник на неврозите той разглежда конфликта между подсъзнателното (което се ръководи от „принципа на удоволствията“) и съзнателното, което се стреми към самосъхранение („принципа на реалността“).
В труда си „Аз и То: Природата на несъзнаваното“ Фройд разделя структурата на психиката на три компонента – То (Ид), Аз (Его) и Свръх-аз (Суперего). „То“ представя подсъзнателните влечения, „Аз“ – принципа на реалността, „Свръх-аз“ се формира в процеса на усвояване от човек на социалните норми, чието господство над психиката също се превръщат в подсъзнателни и водят до възникването на съвестта и неосъзнатото чувство за вина. Идеята за йерархичната структура на психиката последователно се развива и в следващите му трудове: „Тълкуване на сънищата“ (1900), „Психопатология на всекидневието“ (1904), „Уводни лекции в психоанализата“ (1910) и т.н.
През 1933 година, когато на власт идват фашистите и Австрия е анексирана от Германия, Фройд напуска Виена и прекарва следващите години до края на живота си във Великобритания. Основателят на психоанализата Зигмунд Фройд почива на 23 септември 1939 година в Хемпстед, близо до Лондон.
Идеите му са оказали огромно влияние в развитието на психотерапията, а името му буквално се е превърнало в нарицателно.
––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
[ad_2]
Source link