За този период съм писал няколко теми:
Блогът на barin :: България след златния век
Блогът на barin :: Кирилицата
Света гора е светилникът на православието за България. Манастирите на това място започват съществувание през втората половина на X век. Полуостров Атон получава името Света гора, заради скалистия си релеф – „гора“ значи планина на старобългарски, т.е. Света гора е разбирана в средновековието като „Светата планина“. Френският пътешественик Пол Люка, лекар по професия, описва впечатленията си от Света гора през 1706 г. „Не всички тези манастири са строени от гърци. Четири от тях признават българите за техни основатели и са населени само с български монаси.“
Най-важният български манастир на Света гора е Зограф. Той е български от създаването си през X век до наши дни. Манастирът добива огромно значение за развитието на българската култура от XIII в., най-вече след създаването на литературната творба „Разказ за зографските мъченици“. Това българско книжовно произведение предава историческото събитие от 1275 г., когато латинците – кръстоносци опустошават Зографския манастир.
Света гора е била в пределите на България на няколко пъти.Н
ай-известното име на монах, принадлежащ към българския род от началото на XIV в., е това на Йоан Кукузел. Той е роден в Драч около 1280 г. от майка – българка. Една от първите творби на този бъдещ прочут църковен певец се нарича „Полиелей на българката“. Друг бележит българин на Света гора е Йоан Серски. Запомнящо е неговото описание на битката при Черномен (Чирмен) от 1371 г. Тя се случва в „най-злото от всички зли времена“. Йоан Серски пише: „Никога ухо не е слушало и око не е виждало неволите злочестините, що се изсипаха“… Османското нашествие е описано в най-черни краски: „Като убиха юначния Углеш, турците се пръснаха и полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха изклани, отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад.“
Манастирите в Атон са двадесет на брой:
- Велика лавра
- Ватопедски манастир
- Иверски манастир
- Хилендарски манастир (сръбски)
- Дионисиат
- Кутлумуш
- Пантократор
- Ксиропотам
- Зографски манастир (български)
- Дохиар
- Каракал
- Филотей
- Симонопетра
- Свети Павел
- Ставроникита
- Ксенофонт
- Григориат
- Есфигмен
- Пантелеймон (руски)
- Констамонит
Първо предоставям да видите карта на Атонския полуостров:
Сега поотделно малко информация за всеки от тях:
В 1. Великата Лавра “Св. Атанасий Атонски”
Великата лавра е ней-древната, най-голямата и най-богатата по светини и по землище светогорска обител.
Лаврата е необщежителен манастир и е на първо място в йерархията на светогорските манастири.
Намира се в юго-източната част на Атонския полуостров, под самия връх Атон, на шест часа път от столицата на Света Гора Карея.
Главният вход на Великата Лавра Св. Атанасий Атонски. Снимка © Марин Христов
Основана е през (963 година най-почитания монах в Св. Гора – св. Атанасий Атонски. Той бил родом от Трапезунд и дошъл тук от Климентовата обител. Делото му било щедро подпомогнато от бъдещия император Никифор Фока – тогава военачалник и близък приятел на св. Атанасий. В пещерното и отшелническото монашество св. Атанасий въвел системата на общежитие (киновия), която по-късно станала пример и главен начин на монашеско съжитие.
2. Ватопедският манастир е едно от най-големите и най-стари монашески средища на Атон. Основан е през 972- 985 година. В йерархията на светогорските манастири той заема второ място след Великата лавра “Свети Атанасий Атонски”. Манастирът е разположен на хълм над Бяло море, от североизточната страна на Атонския полуостров. В 1749 година тук се открива прочутата Атонска академия, която давала образование в трудните за Гърция времена.
3. Иверски манастир
Този светогорски манастир е друга сакрална територия, на която общуват българи и грузинци. Намира се на североизточната страна на Атонския полуостров в северна Гърция. Основан е през последната четвърт на Х в. от св. Йоан Иверски и Йоан Торникий, който е придворен на грузинския цар Давид и византийски велможа. Сотириос Кадас предполага, че тези две имена принадлежат всъщност на един и същ човек. Торникий се замонашва в македонски манастир и се подвизава в друг манастир на Олимп – две места, където несъмнено общува с българи. Храмът на Ивер първоначално е построен през първата половина на ХІ в. от грузинския монах св. Георги Варасваци, но е възстановен през 1513 г. Иверският манастир е посветен на Успение Богородично и заема трето място в йерархическата подредба на 20-те атонски манастири. До 1357 г. е в грузински ръце, но тогава Цариградският патриарх Калист издава грамота, с която нарежда Ивер да мине във владение на гръцките монаси.
През ХІХ в. в Иверския манастир се подвизават двама видни грузински монаси – Венедикт и Висарион. Отец Венедикт е от Шорапански уезд, Кутаиска губерния на Имеретия. Баща му е селски свещеник, а брат му е в свитата на последния имеретински цар Соломон ІІ. Когато царят емигрира в Турция, двамата братя го придружават. След смъртта на царя Венедикт заминава за Йерусалим. През 1816 г. той се заселва в атонския манастир “Св. Пантелеймон”, оттам отива в Дионисиу, а накрая в Ивер. Отец Венедикт се прочува като голям постник. Негов духовен син е грузинецът Иларион. Венедикт умира на 9 март 1862 г.
Старецът Висарион е роден в Гурийското княжество на Грузия. Баща му е протойерей Максим Кикодзе. Тогава в Грузия има обичай да се изпращат на всеки три години 12 юноши, за да следват в Атина. През 1835 г. Висарион отива не там, а в Атон, където живее в една килия със стареца Венедикт в продължение на 58 години. Той умира на 9 октомври 1893 г.
Грузинци и гърци продължават да водят борба за ръководството на обителта в началото на ХХ век. Макар и изтласкани от манастира, грузински монаси продължават да обитават неговата килия “Св. евангелист Йоан Богослов”. В средата на ХХ век тя остава без монаси, защото последният грузинец в Иверския манастир умира през 1955 година.
4. В “Хилендар” е живял като проигумен и авторът на “История славянобългарска” св. Паисий Хилендарски. По същото време игумен бил неговият брат Лаврентий. Тесни са били връзките на обителта с градове като Пловдив, Копривщица, Карлово, Ловеч и други.
Из целите Балкани, които били тогава под турска власт, в Австрия, Дубровник, Венеция и из Руската империя, през XVIII в. обикаляли хилендарски монаси-таксидиоти да събират помощи, за да опазят съществуването на своя манастир. Неговият архив е пълен с калугерски призиви за спомоществования. Покрай материалните средства от далечни земи са донасяни и скъпоценни книги, описания и спомени от пътувания по непознати светове, което помагало да се следят и познават всички промени и събития от тогавашната европейска история.
Хилендар станал отново сръбски чак през 1902 година. Въпреки отсъствието на каквито и да било български претенции към Хилендар във всички издания, посветени на 800-годишния юбилей на манастира през 1998 година, неговият български период беше определено подценяван или премълчаван.
5. Манастирът е основан през 1375 година.Неговият престолен празникa Рождество на св. Йоан Предтеча (24 юни/7 юли)
6. Кутлумуш се намира в непосредствена близост (ок. 10 минути) до столицата на Св. Гора – Карея, на ок. 500 метра южно от нея.
Осветен е в чест на Преображението Господне.
Точната година на основаването му е неизвестна. Според атонска легенда, негов основател е бил арабин на име Кутлумуш, който приел християнството. За пръв път манастир с името Кутлумуш се упоменава в документи от 1169 г. Споменава се и в един хрисовул на Алекси III Комнин Трапезудски от XIV в.
Манастирът е бил многократно разграбван от арабски пирати, турски яничари и каталонци, по времето на IV кръстоносен поход. Те довели до западането на манастира през XII-XIV век.
През последвалите години на подем, бедствията не спирали: манастирът многократно е бил опожаряван. Най-големият пожар бил през 1497 г., през 1767 г, дръг пожар унищожил източното крило на манастира. За възстановяването му значителна помощ оказал Александрийският патриарх Матей II. През 1857 и 1870 г. огънят отново нанесъл сериозни щети на манастирските сгради, а в по-ново време – през 1980 г., когато голям пожар в обителта отново унищожава цялото източно крило на манастира. Щетите от него били току-що напълно възстановени, когато през ноември 2006 г. избухва друг пожар на последния етаж на манастира, в който изгарят 60 квадратни метра от покривната конструкция, но благодарение на бързата намеса на пожарната служба огънят е бил ограничен в първоначалното му огнище.
7. Манастирът Пантократор се намира в източното крайбрежие на полуостров Атон, в близост до манастира Ставроникита и на около два часа път до столицата на монашеската република – Карея.Той е седми по място в йерархията на 20-те атонски манастири. Той е общежитиен манастир, обитаван от 66 монаха (1990 г.). Основан е от двама византийски военачалници – Алексей Стратопедарх и неговия брат Йоан вероятно през 1363 година, когато с помощтта на император Йоан V Палеолог, тяхната келия добила статут на манастир.След Византийската империя, манастирът е бил икономически подпомаган от владетели от Източна Европа. Два опустушителни пожара в манастира датират 1773 и 1948 година.
Днешният католикон (главен манастирски храм) е малък по размери. Посветен е на Преображението Господне. Освен католикона, манастирът има осем параклиса, посветени на Успението на Пресвета Богородица, на св. Архангели, на Възнесението Господне, на св. Йоан Предтеча, св. Николай, св. Георги Победоносец, св. Пантелеймон и на св. Три светители. На манастира принадлежи и скитът Св. пророк Илия.
В манастира и до днес има много православни светини, сред които чудотворна икона на Божията Майка, наричана тук “Старица” (Герондиса) и други икони, част от Живототворящото Дърво, и много свети мощи.
Библиотеката на манастира Пантократор пази 350 ръкописа/кодекса, два древни литургични ръкописа и повече от 3500 печатни книги.
8. Светогорският манастир Ксиропотам е посветен на паметта на Св. 40 мъченици от Севастия. Устно предание разказва, че той е основан по времето на императрица Пулхерия, която намира мощите им през пети век. В началото около това място живял св. Павел Ксиропотамски в килия като аскет. По-късно той написва канона от службата на Св. 40 мъченици. В тяхна чест е наречен и католикона (съборният храм), където се пазят мощите им.
Той е построен през периода 1761 – 1763, на мястото на по-стара църква. Иконографията е от 1783 г. Храмовият празник е на 9 март. Между съкровищата на манастира са вещи на императрица Пулхерия, много мощи на светци, включително тези на св. 40 мъченици, златоткани одежди и безценни епископски жезли, но най-голямото съкровище са двете парченца от Честния Кръст Господен, най-големи от всички, съхранявани в християнския свят и гвоздей от самия Кръст. Има и ръкописи, в които може да се прочетат някои подробности от житията на св. 40 мъченици.
9. Манастирът “Зограф” притежава още две чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, дошла по море до манастира “Ватопед” и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът “Св. Георги”. Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с високия спиритуализъм и духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI в.
9. Както и другите манастири, нашият също представлява укрепен комплекс, защитен от крепостни стени. “Ограждането” от околния свят има както символичен, така и чисто практически смисъл. Някои постройки са издигани на изключително труднодостъпни места и човек като че ли не може да търси рационално обяснение за това как са съграждани. Най-впечатляващият пример е вероятно манастирът “Симон Петър”, издигнат на скалиста основа над морската шир. Масивни входни двери, които се затварят в определени часове на денонощието, откриват прохода към манастирския двор. Разположението следва логиката на отделните съставни сгради и помещения на манастирите – централна черква (в нашия манастир те са две – главната “Св. Георги”, завършена и изографисана през 1817 г., и по-малката “Св. Успение Богородично”, построена през 1764 г.), трапезария, часовни, кръщелня, крила с килиите на монасите. Атонският тип църковна архитектура като правило представлява многокуполна сграда с двоен нартекс и часовни (за разпев) от север и юг. В осмоъгълната куполна мраморна водосветница в двора на “Зограф” на Богоявление монасите освещават вода. Построени са също така множество параклиси – в самата черква, между жилищните помещения, извън манастира. Има и немалък брой български скитове, разпръснати на различни места из полуострова.
10. Манастирът Дохиар е основан през X век.
Неговият престолен празник е на 8 ноември (21 ноември стар стил), в деня на Архистратиг Михаил, и на 1 октомври (14 октомври старт стил – в чест на иконата на Божията Майка “Скоропослушница”.
11. Манастирът Каракала се намира на един склон , откъдето се открива великолепна гледка към морето.
Има няколко версии за произхода на думата,, Каракала”.Такова е името на монаха основател на манастира през 10 век Антоний Каракала, също и от името на император Каракала, и от името на един монах от 11 век Караколоса. Има също мнение, че името на манастира може да произхожда от турската дума,, каракуле”, което означава ,, черна кула”. Най-вероятният вариант на името е свързан с това, че през 11 век неголямата монашеска община се разрастнала до голям размер на манастира благодарение на усилията на един монах на име Каракал.
Неоспорван е факта, че манастира вече е съществувал през 11 век. Споменава се през 1018 година в документи определящи манастирските граници, а в друг документ от 1081 година се споменава името на игумена на манастира Михаил.
През историята манастира е опустошаван от пирати и кръстоносци. През 13 век напълно опустял, но при византийските императори Михаил Осми, Андроник Втори, Йоан Пети от династията на Палеолозите и при Йоан Шести Кантакузин той бил възстановен.
Манастирът има характерен за светогорските манастири вид на правоъгълник, към който водят две железни порти, високи укрепени стени. На западната страна има красива четириъгълна кула. Стоящият в центъра на манастира катедрален храм е посветен на апостолите Петър и Павел. В манастира се намират части от мощите на свети апостол Вартоломей, свети великомъченик Меркурий, свети Йоан Милостиви, свети Йоан Предтеча, свети свещеномъченик Харалампий, свети мъченик Орест и свети Аверкий Йераполоски.
12. Манастирът Филотей се намира в североизточната част на Света Гора и отстои на около 2 часа разстояние от Ивер. Той е разположен надалеко от морския бряг, край един поток с бистра и студена вода, сред висока и прекрасна пустинна гора. Един християнин от селцето Параор, намиращо се край Енос, след като вече няколко години живеел в брак, нямал деца, тъй като съпругата му била бездетна. Като отишъл на Света Гора, за да се поклони на атонските светини, този християнин се помолил усърдно и пред чудотворната икона на Божията Майка “Сладко целование”. След като се помолил пред нея, той взел малко елей от горящото пред иконата кандило и като се върнал у дома си, с вяра и благоговение помазал с него и себе си, и съпругата си. И станало чудо! През същата година жена му заченала и му родила син.
Изпълнен с чувство на признателност за получаването на тази милост, благодарният християнин подарил на манастира “Филотей” едно товарно животно и дръзновено изповядал пред всички извършеното над него чудо от иконата на Божията Майчица. С удивление слушали братята благоговейния християнин, защото досега той не говорел за това и братята не знаели абсолютно нищо нито за целта на предишното му посещение на Света Гора, нито дори за това, че той с вяра и благоговение взел елей от кандилото. И още много други чудеса са извършени от тази света икона.
13. Манастирът е Симонос Петра, или Симонопетра (скалата на Симон) е най-смелата архитектурна композиция на Св. Гора. Издигнат е на скалисто възвишение на височина 330 метра и се извисява над морето като непристъпна крепост.
Манастирът е основан през 1257 г. от преподобния Симон. Изграждането му продължило от принц Йоанис Углеша през XIV век. През 1590 г. била построена западната му част, а през 1891 – източната.
Както и другите светогорски манастири, неговата история е изпълнена с бедствия и пожари. Голям пожар през 1570 г. унищожил безценни документи, особено от византийския му период. Манастирските летописи пък били повредени от друг голям пожар през 1622 година. Стари постройки и многобройни манастирски съкровища унищожил отново пожар през 1891 година.
14. Манастирът “Свети Павел” е разположен в западното подножие на планината Атон на двадесет минути от морския бряг и пристанището.
За неговото съществуване се споменава за пръв път в документи от 972 година, а по-късно и от 1259 година. Смята се, че негов основател е преподобният Павел Ксипоротамски (Pavlos Xeropotaminos).
През вековното си съществуване манастирът е бил разрушаван многократно и е претърпял множество промени и пристроявания, което обяснява голямото разнообразие на архитектурни стилове в него.
След като каталонците нападнали манастира, за известно време той загубил своята самостоятелност и известно време продължил да съществува като келия (kellion). Благодарение на покровителството на сръбския владетел Георги Бранкович, през 1370 г. той отново придобил независимост и започнал да укрепва, поддържан икономически от сръбските владетели. След падането на Византия в него се заселвали предимно славянски монаси.
15. Манастирът Ставроникита е преживял пет пъти опустушителни пожари. През 1607 г. голяма част от постройките изгорели до основи. Монастирът горял отново през 1741, 1864 и 1874 и 1879 година, като последният пожар бил най-разрушителен.
През XVII-XVIII в. манастирът бил подпомаган от влашките владетели. Сербан Кантакузин дал средства за построяването на прочутия акведукт (водопровод), а Александър Гика дал в дар на Ставроникита манастира на св. Апостоли в Букурещ. Но огромните данъци, които Ставроникита трябвало (както и останалите атонски манастири) да плаща на султана, довели до неговия упадък.
Натрупаният дълг бил изплатен с нечовешките усилия на игумена на манастира Ватопеди Теофил. През 1968 г. в Ставроникита дошли нови монаси и манастирът станал отново общежителен.
16. Първите сведения за манастира Ксенофонт са от 998 година, когато на монах на име Ксенофонт е поверено изграждането на манастира и от 1010 година манастирът носи името му. След падането на Константинопол, за Ксенофонт настават тежки времена и манастирът е периодично ограбван от пирати и възстановяван наново. Пиратските нападения продължават до XVIII век. Всеки път владетели от Източна Европа даряват средства за възстановяването му. През XVI век близо до входа на манастира е построена главната църква (католикон), „Свети Георги Победоносец“. Църковните иконописи са изографисани от критския майстор Антоний. През XVIII век манастирът започва да просперира отново и тогава е построен нов католикон „Свети Георги Победоносец“. Възстановяван е в периода 1817 – 1837 година. Новопостроеният католикон е най-голямата църква в цяла Света гора. В рамките на манастира има осем параклиса. Два от тях са свързани със стария католикон. Те са посветени на Свети Димитър и Свети Лазар. Още шест параклиса са извън стените на манастира. Към манастира има и два скита.
17. „Григориат“ беше първият в списъка от леснодостъпните по море манастири за нас. Той е на югозападния бряг на Атон и само на 20 м от пристана.
„Григориат“ (или манастирът „Св. Григорий“, бел. ред.) заема седемнадесето място в поредицата по старшинство на светогорските манастири.
Голямото монашеско гнездо е свито на една скала над морето между манастирите „Симонопетра“ и „Дионисиат“.
Oт Уранополи до главното светогорско пристанище Дафни отплавахме с ферибота „Св. Анна“. Оттам чакаме „Малката Св. Анна“ за „Григориат“.
18. Манастирът Есфигмен е една от най-старите атонски обители. Намира се на морския бряг в североизточната част на Света Гора в неголяма долина между две възвишения.
От манастира Есфигмен до Хилендарския манастир разстоянието е по-малко от един час, до Ватопедския манастир – около три-четири часа, а до Карея – около пет часа.
Според някои извори манастирът Есфигмен е основан през V век от св. благоверната Пулхерия – сестра на византийския император Теодосий II, на мястото на старо езическо селище. Първите писмени следи (актове), обаче, датират от началото на XI век.
В пещера близо до манастира през края на X век се подвизавал и приел монашески постриг основателят на руското монашество, св. преподобни Антоний Киевски, основател на Киево-Печорската Лавра. (На нейно място днес е издигната прекрасна църква в чест на св. Антоний Киево–Печорски). Игумен на Есфигмен е бил Св. Григорий Палама през краткото време, в което напуска скита Св. Сава (1335-1336 г.). 
Манастирът е страдал много от пожари и от набезите на варвари, и непрекъснато е бил възстановяван. Сарацини, латини и пирати са го разграбвали и опустошавали многократно. Най-големи щети, обаче, е нанесъл опустошителен пожар през 1533 година. През първата половина на XVI в. манастирът отново запустял, и бил обновен отново едва през 1705 година.
19. Манастир Св. Панталеймон, който е наричан и Русикон. Намира се в югозападната част на полуострова и е сред най-старите сгради тук. Изграждането му започва през 11 в. по времето на император Алексий Първи Комнин, но през вековете е разрушаван на няколко пъти. Възстановителните работи по него са финансирани главно от руснаци и румънци.
Историята по изграждането на манастира започва през 11 в., когато в Атон идват група от няколко монаси, идващи от Русия. Те основават своето монашеско общество и започват да строят първите постройки, които са довели до превръщането на манастира в огромен комплекс. В началото на 13 в. храмът опустява, но е възобновен от император Андроник Втори Палеолог (1282-1328).
В него освен руски монаси се заселват и гърци. По време на разцвета си през 16 и 17 в. монасите в св. Панталеймон наброяват между 2000 и 3000 души. През следващото столетие, като се започне от 1730 г., в него са живеели само двама руски и двама български монаси.
20. Манастирът Костамонит се намира на северозападната страна на Св. Гора, посред вечнозеленееща се гора. Той е дълбоко уединен от морски и сухопътни съобщения. Честите едри гори, които го обкръжават му придават особено пустинен характер. От Дохиар и морския бряг той се намира на изток на разстояние около един час, а от Карея – на 3 часа.
Това са всичките двадесет манастира в Атон. За тях дадох съвсем кратка информация.