Основоположникът на английския материализъм и методологията в естествените науки Френсис Бейкън се ражда в Лондон на 22 януари 1561 година. Той е по-малкият от синовете на сър Никълъс Бейкън – лорд-пазител на Големия държавен печат на Англия.
Френсис учи две години в Тринити колидж, Кеймбридж, а след това три години прекарва във Франция като част от свитата на английския посланик. Започва професионалната си кариера като юрист и много скоро си спечелва авторитета на адвокат-философ, защитник на научната революция. Трудовете му са основа за популяризиране на индуктивния метод на научните изследвания, който често се нарича и “метод на Бейкън”.
Своите виждания по проблемите на науката Бейкън излага в трактата “Нов органон”, който е написан през 1620 година. В този труд той определя като цел на науката “да увеличи властта на човека над природата”. Индукцията предполага познанието за природата да се извлича чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. В контекста на времето си, подобни методи използват и алхимиците.
Но Бейкън смята за очевиден фактът, че науката има огромно значение. В труда му “Meditationes Sacrae” (1597 г.) се среща фразата “ipsa scientia potestas est”, което преведено дословно означава “Знанието само по себе си е сила”. По-късно, през 1668 година, в книгата си “Левиатан” Томас Хобс формулира същата фраза в онзи вид, който я прави крилата “Scientia potentia est” – Знанието е сила. Томас Хобс в младежките си години е секретар на сър Френсис Бейкън. Затова авторството на “Знанието е сила” често се приписва на Бейкън.
Според Бейкън, науката е призвана да увеличава човешките сили и да обезпечи на хората богат и достоен живот. И затова той показва плачевното по онова време състояние на науката. До тогава откритията се случват хаотично, много често случайно. Бейкън поставя основите на емпиричния подход при решаването на научните проблеми и настоява за методичното провеждане на изследванията. Твърди, че човек би могъл да прави много повече открития, ако подхожда систематично в изследванията си.
В теорията си за познанието Френсис Бейкън налага идеята, че истинското знание произтича от опита. Философията нарича този подход емпиричен. Бейкън не просто поставя основите на емпиризма, но е и един от най-последователно придържащите се към него.
Почива на 9 април 1626 година в Хайгейт, близо до Лондон.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>