Първата инсулинова инжекция в света е поставена на 11 януари 1922 година на 14-годишният Леонардо Томпсън. Опитът обаче е неуспешен, защото екстракта не е достатъчно добре пречистен. Резултатът – момчето развива алергия. За известно време инсулиновите инжекции са спрени.
През следващите две седмици биохимикът Джеймс Колип успява да разработи по-ефективен метод за пречистване на инсулина и на 23 януари Леонардо получава втора инжекция с инсулин. Този път няма нито явни странични действия, а и диабетът при момчето спира да прогресира.
За откритието на метода за лечение на диабет канадският учен Фредерик Бантинг и неговият помощник Джон Маклауд получават Нобелова награда. Патентът си те продават на Университета в Торонто за един долар и съвсем скоро започва промишленото производство на инсулин.
Първите опити да се открие лекарство срещу захарния диабет са предприети далеч преди фактическото изобретяване на инсулина. През 1869 година в Берлин студентът по медицина Паул Лангерханс изучава строежа на панкреаса и обръща внимание на по-рано неизвестни за медицината клетки. Предназначението на тези клетки остава неизвестно, докато Едуард Лагус не открива, че в тях се изработва секрет, играещ важна роля в регулирането на храносмилателните процеси.
През 1889 година немският физиолог Оскар Минковски заради експеримента отстранява панкреаса на здраво куче. Няколко дни по-късно се оказва, че урината на кучето привлича мухите, което се оказва, че е заради повишената концентрация на захари в нея. Тази последователност от експерименти и наблюдения дава на медиците връзката между работата на панкреаса и захарният диабет.
 |
| Фредерик Бантинг |
В началото на ХХ век започват и експериментите да се отдели секретът от панкреса, който да се използва като потенциално средство за лечение на диабет. Професорът по физиология от Румънското училище по медицина Никола Паулеско публикува работите си по екстракта от панкреаса и в Румъния именно той е смятан за първооткривател на инсулина.
Но практическото отделяне на чист инсулин се отдава точно на Фредерик Бантинг.
Батнинг се обръща за помощ към своя приятел – лекарят Джон Маклауд, който му предоставя университетска лаборатория и 10 кучета за провеждане на експерименти. Асистент на Бантинг е 22-годишният лаборант Чарлз Бест. След успешното приключване на експериментите и признаването на откритието на инсулина, Бантинг и Маклауд получават Нобеловата награда по физиология и медицина. Дълго време Бантинг отказва да приеме наградата, защото смята, че асистентът му Бест също трябва да бъде удостоен с нея. Все пак ученият приема паричната премия и я поделя с Бест, а Маклауд разделя своята част от парите с биохимика Джеймс Колип, който разработва по-добрият метод за пречистване на инсулина.
Между другото, с изучаването на инсулина са свързани още две Нобелови награди. Британският молекулярен биолог Фредерик Сангър през 1958 година получава премията по химия за това, че определя точната последователност от аминокиселини, образуващи молекулата на инсулина. Така инсулинът става първият белтък, за когото е определена първичната структура.
 |
| Пространствения модел на молекулата на инсулина, описан от Дороти Крауфут Ходжкин |
Английският химик и биохимик Дороти Крауфут Ходжкин с помощта на рентгенова дифракция успява да пресъздаде пространствения строеж на инсулиновата молекула, което й носи Нобелова награда през 1964 година.
В началото инсулинът е извличан от панкреаса на животни, но през 1976 година препаратът започва да се синтезира в лабораторни условия. Днес той е в списъка с жизнено необходимите лекарства, а за инжектирането му са разработени специални спринцовки, които са удобни за носене от всеки човек, който се нуждае от тях. Животът с диабет има своите ограничения, но при съвременните постижения на медицината, ако човек си инжектира редовно дозите инсулин, продължителността на живота му не би се различавала от средностатистическите данни.
Ярък пример за това е пенсионерът от Сан Диего Боб Крауз, който през 2011 година навършва 90 години, 85 от които живее с диабет (почива през май 2012 година, малко преди да навърши 91 години). Диагностициран е през 1926 година, след което започва да получава инсулин, да спазва диета и да води напълно нормален живот. От диабет страда и брат му, на когото лекарите поставят диагноза година по-рано. За съжаление там, където семейството живее по това време, инсулинът е недостъпен и момчето почива на следващата година.
И до днес захарният диабет си остава нелечимо заболяване. Но откриването на инсулиновата терапия позволява на милиони хора по света да водят нормален живот и продължителен живот.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>