Той успява да се закрепи на трона и да гарантира наследяването на властта за сина си Робер, когото назначава за съвладетел. През времето, докато е на власт, Хуго успява да отстоява короната от претенциите на херцога на Долна Лотарингия Карл, който е претендент за трона по линия на Каролингите.
Хуго Капет (на френски се произнася като Юг Капе) се ражда около 940 година. Той е най-големият син на Хуго Велики и Хедвига Саксонска, сестра на император Отон I Велики. Когато е на около шестнадесет годишна възраст наследява титлите и владенията на баща си. Така около 956 година той се превръща в най-богатият и влиятелен благородник в страната.
Когато през 986-7 година, по време на лов в земите на Хуго Капет, Луи V Мързеливия, последният франкски крал от рода на Каролингите, загива след нещастен случай, е свикан събор на васалите. Съборът се провежда в Нойон. По време на дебатите Хуго получава подкрепата на влиятелните епископи Адалберон и Хербер, както и херцогът на Нормандия и графът на Анжу. С тяхна помощ бароните решават новият крал да бъде Хуго. Така на 3 юли 987 година Хуго Капет е коронован в Нойон и с това се поставя началото на управлението на династията на Капетингите.
Властта на Хуго Капет обаче се оказва по-скоро с формален характер, защото най-могъщите сред бароните лесно решават да го признаят за свой сюзерен, но едновременно с това не полагат васална клетва, което на практика ги освобождава от задължението да служат на владетеля си. Властта, с която разполага Хуго Капет се основава най-вече на собствените му владения в Ил де-Франс, които обаче са значително по-малки в сравнение с повечето ленове, принадлежащи на други феодали в кралството.
Реално Хуго притежава малки имения около Анжу и Шартър. Владее и земи между Париж и Орлеан, чиято обща територия възлиза на около 400 квадратни мили. Реалната му власт се разпростира във владенията му и рискът да напусне тези територии е голям, защото може да бъде пленен за откуп или убит. През 993 г. епископът на Лаон организира заговор, с който цели Хуго Капет да бъде поставен под опеката на Ото III. Заговорът не успява, но самият факт, че никой не е наказан за организирането му, е показателен за това, колко слаба е властта, с която разполага кралят.
Извън владенията на Капет действат други закони, в страната му съществуват поне 150 различни парични единици, а поданиците му говорят на най-малко дузина езици. В търсенето на обединяване на всичко това, кралят успява да привлече на своя страна доста от едрите барони. Но освен да му помагат, приближените му постоянно създават и проблеми. Властването на Хуго протича под знака на постоянни интриги и борби за власт сред феодалите.
Хуго Капет не се подчинява на императора на Свещената Римска империя. С папата постоянно е в конфликт по въпросите за назначенията на епископите в подвластните на краля територии. Все пак, остава верен син на католическата църква.
Столицата на кралството на франките по негово време отново се премества в Париж; по време на управлението на Каролингите столица е град Лан.
Хуго Капет, първият владетел на франките от династията на Капетингите, почива на 24 октомври 996 година в Мелюн. Погребан е в абатството Сен Дени в Париж.
На трона е наследен от сина си Робер II Благочестиви, който управлява кралството до 1031 година. Робер II е коронован от баща си още на 30 декември 987 година – само няколко месеца след като самият Хуго Капет става крал, за да се осигури приемственост в наследяването на властта.