През II-III век германското племе готи, обитаващо земите на Панония и Скандинавия започва миграция в посока северозападните части на Черно море. Установяват се на полуостров Крим, достигат до делтата на Дунав и така стават съседи на Римската империя. Все още Рим не знае почти нищо за готите.
В края на 249 година, няколко месеца след като император става Деций Траян (Гай Месий Квинт Траян Деций), готите нахлуват на римска територия. Дунавските легиони на римляните по това време все още са заети с междуособните конфликти в Италия. Това позволява през 250 година готите отново да разбият граничните гарнизони на римляните, да нахлуят и да започнат да грабят слабо защитената Мизия. Все пак Деций Траян успява да ги спре при Никопол.
По-късно същата година при Августа Траяна Берое, недалеч от днешния град Стара Загора, готите изненадващо атакуват неподготвените римски легиони и унищожават голяма част от основните им сили. Останалите са принудени да се оттеглят. Готите, водени от Книва, се развилняват и опустошават цяла Тракия. Римската перла на провинцията – град Филипопол (днешният Пловдив), е обсаден и превзет. Вероятно предателство от страна на градоначалника Приск е причина за предаването на града. Приск се обявява за император, ползвайки подкрепата на готите. Клането във Филипопол е страхотно. Гинат десетки хиляди от жителите му, заедно с други хиляди, потърсили убежище зад стените му от вилнеещите из Тракия воини на готите.
В същото време в Рим плъзва слуха, че император Деций Траян е загинал. Сенаторът Лициниан се възползва от мълвата и прави опит за преврат, но му липсва подкрепа и само след дни е убит. В началото на 251 година узурпаторът Приск е изоставен и от новите си съюзници готите и също е убит, или поне повече нищо не се чува за него. Готите са разорили провинция Тракия и натоварени с награбената плячка, поемат на север. Деций Траян използва времето за да събере останалите легиони и тръгва с намерение да пресече пътя на готите, запътили се към Дунав.
 |
| Деций Траян |
На 1 юли 251 година двете армии се срещат край Абритус – днешният Разград. Готите разделят силите си на три и успяват да подмамят император Деций и военачалниците му да последват две от колоните им в труднопроходимите блата, недалеч от града. Затънали в калта римските легиони губят голямото си преимущество – маневреността. В този момент двете отстъпващи части на готите спират с оттеглянето си, а на помощ пристига и оставената в засада трета част. Римляните се оказват обградени.
В последвалата кървава схватка голяма част от римляните са убити. В разгара на битката Деций Траян научава, че синът му Херений Етруск е загинал, улучен от вражеска стрела. Императорът, според свидетелствата на историка Йорданес, се обърнал в този тежък за него момент към падналите духом легионери с думите: “Нека никой не скърби; загубата на един воин не е загуба за отечеството”. И въпреки яркият му пример за доблест, сражението е загубено. Не просто загубено – катастрофата е пълна. В битката край Абритус загива и император Деций Траян. Не успяват да намерят тялото му и се предполага, че се е удавил в блатистата местност.
Деций Траян става първият римски император, загинал в битка с външен враг.
Но край Абритус Рим губи нещо повече от един от императорите си. След поражението, което е едно от най-тежките в историята на Вечния град, в империята започват онези процеси на упадък, които два века по-късно завършват с пълния крах на Рим. Историците смятат, че поражението край Абритус нанася онзи удар по авторитета на римляните, след който колапсът на могъщата империя става неизбежен.