Датата 28 юни е натоварена с две събития, чиито последици все още усещаме. Преди 107 години, през 1914 година, в Сараево е убит австрийския ерцхерцог Франц Фердинад и това става повод за избухването на Първата световна война. 5 години по-късно, на същата дата през 1919 година е подписан Версайският мирен договор, с който се слага край на същата война.
Европа, а и целият свят, и до днес “сърбат надробеното” от тези две събития.
“— Убили са нашия Фердинанд — рече прислужницата на господин Швейк,… господин ерцхерцога Фердинанд от Конопище, оня дебелия, набожния.”
Така започва безсмъртния роман на Ярослав Хашек за приключенията на добрия войник Швейк по време на Световната война. Войната избухва след сараевското убийство. Всъщност, тази история изобщо не би следвало да се случи. Господ я е снабдил с толкова много “бушони”, но нито един от тях не сработва.
За начало – Франц Фердинанд, племенник на император Франц Йосиф от рода на Хабсбургите, изобщо не се налага да наследява трона. Тази роля е отредена на родния син на императора – ерцхерцог Рудолф. Той обаче се самоубива, защото баща му му забранява да се ожени за любимата му жена. Фердинанд се оказва с по-силен характер – успява да удържи на своето и се жени по любов за чешката графиня София Мария Йозефина Албина Хотек. По ирония на съдбата разрешението за този брак също е получено на 28 юни 1900 година – точно 14 години преди атентата в Сараево.
После. Наследникът на престола не би трябвало да попадне в Сараево, ако през 1908 година тази бивша част от Османската империя не е анексирана от Австро-Унгария. От там и патриотично настроените местни босненци не биха имали повод за създаването на терористичната организация “Млада Босна”, която решава да оповести съществуването си именно с такъв категоричен акт, като убийството на ерцхерцога по време на визитата му в Сараево.
Дори самото покушение би могло да претърпи фиаско. Шестима от терористите пътуват от Сърбия за Босна с влак. По време на граничната проверка единият от атентаторите изгубва оръжието си и пакетчето цианкалий, който би следвало да му послужи при евентуален арест. Реално е имало опасност изгубените “вещи” да попаднат в ръцете на полицията и заговорът да бъде разкрит. Но и това не сработва.
Самият терористичен акт не се развива по план и едва не се проваля. Около 10 часа сутринта по колата, с която пътуват Франц Фердинанд и съпругата му, е хвърлена самоделна бомба, но метналият я терорист не уцелва. Охраната би следвало веднага да прекрати визитата на ерцхерцога, но и това не се случва. Автомобилът продължава пътя си по улиците на Сараево, движейки се със скоростта на костенурка. Докато преминава по улиците кортежът благополучно подминава още четирима от терористите. И остава последният – 19-годишният син на пощальон Гаврило Принцип.
Той вече почти се е примирил с мисълта, че мисията се е провалила. Оттегля се и сяда на маса в една от сладкарниците наблизо. Шофьорът на ерцхерцога, преминавайки моста над река Миляцку, завива в грешната посока и автомобилът се оказва на два метра от терориста. Докато шофьорът превключва на задна скорост, за да се върне на правилната улица, Принцип успява да стреля два пъти. Първият куршум уцелва София в чернодробната артерия. Тя почива почти веднага. Вторият куршум пробива врата на ерцхерцога и спира в гръбначния му стълб. С последни сили Франц Фердинанд прошепва “Софи, Софи, заради децата ни, не умирай…” Дори и в този момент ерцхерцогът е можело да бъде спасен, ако е била притисната артерията му. Но пречка за това става дебелата яка на генералския му мундир. Докато успеят да разкопчеят яката му, Фердинанд умира от кръвозагуба.
Днес на мястото, от където стреля Принцип, има плоча с отпечатъци от обувките му. Размерът им е впечатляващ – терористът е нисък, даже дребен на ръст и страдал от туберкулоза. Изстрелите му обаче успяват да раздвижат сложната система от военни съюзи, действащи по това време в Европа. Австро-Унгария поставя на Сърбия улитматум – смята се, че зад убийството стои разузнаването на сръбския генерален щаб. Русия, защитавайки православна Сърбия, обявява мобилизация. Германия обявява война на Русия и нахлува в съседна Белгия… Така започва Първата световна война, в която държавите-участнички дават над 10 милиона жертви, а други 30 милиона са ранени или тежко осакатени.
Самият Гаврило Принцип не доживява края на войната. Умира през април 1918 година в австрийски затвор. Браунингът, с който стреля по кралското семейство, е открит преди десетина години в една йезуитска обител в Австрия. Сега може да се види в музея по военна история във Виена. А куршумът, изваден от тялото на ерцхерцога, се пази в замъка Конопиште в Чехия, за който говори на Швейк неговата прислужница пани Мюлер.
Точно пет години по-късно, на същия 28 юни 1919 година, е подписан договорът от Версай, с който се слага край на войната. Краят на бойните действия е сложен по-рано, на 11 ноември 1918 година, когато в щабния влак на командващия френските сили на гарата край френския град Компиен е подписано споразумение за прекратяване на огъня.
След подписването на Версайския мирен договор обаче, маршал Фердинанд Фош, командващ френските войски казва:“Това не е мир, а примирие за 20 години”. Мисълта за 20-годишното примирие на главнокомадващия войските на Антантата се оказва пророческа – прогнозата му се разминава само с два месеца. Наложените с Версайския мирен договор условия на претърпялата разгром във войната Германия се оказват едновременно тежки и унизителни. Договорът създава крайно неустойчива конструкция. И дори опасна. Фош, като военен теоретик и проницателен стратег, почти точно предрича мирните години. Втората световна война започва точно два месеца по-късно от предвидените от него 20 години – на 1 септември 1939 година.
А всичко уж се прави в името на доброто бъдеще на Европа и света… Президентът на САЩ Удроу Уилсън, като един от инициаторите на Парижката конференция, по време на която се подписва договора, не веднъж е заявявал, че “този документ ще стане гарант на мира по целия свят”.
Но в Европа сериозните проблеми започват именно след Версайския договор.
Преди войната старият континент е повече или по-малко единен. Или по-скоро Европа е поделена между големите империи – Германия, Русия, Франция, Австро-Унгария, Италия. При всички случаи, основните принципи, на които се опира и днес Европейския съюз – единно юридическо пространство, свободно придвижване на хора и капитали – всичко това е гарантирано и работи безпроблемно. Единствено Руската империя се унижава и продължава да поддържа системата от паспорти и визови отношения. През 1919 г. властниците на “новия свят”, победителите, съставили и подписали мирния договор от Версай, нарязват европейските граници, ръководейки си от принципа: “нека всеки народ най-сетне да си има свое национално пространство”. Принципът е добронамерен. Но в какво точно се превръща това добро намерение?
В резултат на прекрояването на границите, “водещите нации”, освободили се от “гнета на империите”, сътворяват в новопридобитите си земи нещо буквално варварско. За това малко се говори и предпочитат да мълчат. Къде обаче да се скрие геноцидът, устроен от руснаците във Финландия? Гнетът, на който са подложени немците в Елзас, Лотарингия и Рурска област? Издевателствата над украинци, белоруси и немците в Полша? Пълната бъркотия в набързо създадената Югославия, скалъпена между взаимно ненавиждащите се сърби, хървати, босненци и албанци?
Погледнато от този ъгъл, изглежда, че Версайският договор легализира едно пламенно желание на европейските народи – те са изморени да изграждат “единна Европа” и отново искат да живеят, разделени на “собствените си племена” – да бъдат пак унгарци, поляци, литовци, естонци, фини, румънци, французи… И без капка жал да потискат ония “племена”, които не се вписват в тази схема. Внезапно Европа се оказва парцелирана на държави с националистически, а на места и откровено фашистки режими. От Португалия с диктатора Антониу Салазар на запад, до Латвия с диктатора Карлис Улманис. Парадоксът е, че единствено Хитлер идва на власт по демократичен път, чрез избори. Всички останали – чрез преврат. И всички тези режими започват да подготвят новата световна месомелачка.
Големият губещ в Първата световна война е Германия. Именно на нея се пада да се разплати за цялото безумие на войната. Цената е впечатляваща – репарациите, които трябва да изплати, възлизат на 269 милиарда златни марки (приблизително се равнява на 100 000 тона чисто злато). Макар че първа официално обявява война Австро-Унгарската империя, щетите, които тя понася са “уредени” – такава държава просто спира да съществува според клаузите на Версайския договор. За немците обаче нещата не стоят така – последният транш от репарациите, наложени им преди 95 години, е изплатен съвсем наскоро – на 3 октомври 2010 година. 70 милиона евро. “Единна Европа” е строга и всички дългове се плащат без значение от изминалите години и без право на отстъпки.
Последиците от онзи набързо съставен договор от Версай се усещат и до днес. Националистите и национал-сепаратистки движения навсякъде из Стария континент отново са във възход. Дори в такива утвърдени демокрации като Англия, Франция, Испания и Германия желанието за делене и утвърждаване на “национален принцип” взема връх. Брекзит е само върха на айсберга на процесите, протичащи в обществата из цяла Европа.
Обединена Европа изглежда отново уморена от единението си. И това е повод да се запитаме, дали искаме пак да се делим на “племена”? Трябва ли отново да повтаряме грешката, за която имаме отличен урок от историята? Нали не е необходимо да играем същата игра, която вече сме играли и знаем как приключва? Преди 105 години.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>