pixabay.com
Най-голямото разкритие на всички времена е фактът, че има цивилизация, която живее и се развива в центъра на Земята, името й е по-известно като „Агарта”.
Да започнем с Будистите, в тяхната теология те горещо вярват в съществуването ѝ. Те вярват, че това е раса от супер мъже и жени, които понякога идват на повърхността, за да наблюдават развитието на човешката раса. Те също вярват, че този подземен свят има милиони обитатели и много градове, а столицата им е Шамбала. Господарят на този свят се е вярвало, че давал нареждания на Далай Лама от Тибет, който е неговият земен представител. Неговите послания са били препращани през определени тайни тунели, свързващи този вътрешен свят с Тибет, пише drevnatarasa.com
Известният руски мистик Николай Рьорих, който бил канализатор на Възнесения Майстор Ел Мория, твърдял, че Лхаса, столицата на Тибет, е била свързана чрез тунел с вътрешната земя, Шамбала. Входът на този тунел е охраняван от Лами, заклели се да пазят тайна. Подобен тунел се вярва, че свързва тайните камери в основата на Великата пирамида в Гиза и Агарта.
Индийския епос, Рамаяна и Бхагавад Гита са двата най-известни текста в Индия. Рамаяна разказва историята на великия Аватар Рама. Бхагавад Гита разказва историята на Кришна. Рамаяна описва Рама като „емисар от Агарта”, който пристигна с въздушно превозно средство. Доста невероятно е, че и Будистката , и Хинди религията поотделно имат предвид Агарта.
Първото публично доказателство се появява през 1947, когато Контраадмирал Ричард Е. Бърд от Армията на САЩ излита директно към северния полюс и вместо да отиде над полюса, всъщност влиза във Вътрешната Земя. В дневника си наред с другите свидетелства, той разказва за влизането във вътрешната кухина на Земята и за изминаването на 1700 мили над планини, езера, реки, флора и фауна. Той разказва, че е видял чудовищни същества, подобни на мамутите от древността, движещи се сред растителността. Накрая открива градове и процъфтяваща цивилизация.
Самолетът му накрая бил поздравен от летателни апарати от вид, който той не бе виждал преди. Те го ескортирали до безопасно място за приземяване и той бил достойно приветстван от емисарите на Агарта. След като си починал, той и екипажа му били отведени да се срещнат с Владетеля на Агарта. Казали му, че му е било разрешено да влезе в Агарта, поради високо моралния му и етичен характер. Казали също, че откакто САЩ е пуснала атомни бомби над Хирошима и Нагасаки , те били много загрижени за своята собствена безопасност и оцеляване. Така решили, че е време да осъществят по-голям контакт с външния свят, за да се уверят, че ние не бихме унищожили тази планета и тяхната цивилизация намираща се вътре в нейните недра. Било им разрешено да изразят целта си чрез осъществяване на контакт с някой, на когото имат доверие.
За да съкратим цялата тази дълга история, ще кажем, че Адмирал Бърт и неговия екипаж, при тяхното напускане на Агарта, били направлявани от домакините си, които автоматично са насочвали самолета на адмирала обратно към външния свят, а животът на Бърт и екипажа се променил завинаги.
През януари 1956, Адмирал Бърт се отправя на друга експедиция към Антарктика и/или Южния Полюс. В тази експедиция той и екипажа му проникват отново на 2,300 мили в центъра на Земята. Адмирал Бърт твърди, че Северния и Южния полюси са всъщност два от многото портали към центъра на Земята. Не мога да не мисля за известната научно фантастична книга на Джулес Вернес „Пътуване до центъра на Земята”, която много от вас са прочели или са гледали филмовата й версия.
Адмирал Бърт твърди, че Вътрешната Земя има вътрешно Слънце
Адмирал Бърт също твърди, че Вътрешната Земя има вътрешно Слънце. Неговата теория е, че полюсите на Земята са по-скоро изпъкнали, а не вдлъбнати. Кораби и самолети всъщност могат да излитат или да влизат право навътре.
Американската преса обяви откритието на Адмирал Бърт, обаче то беше веднага „потиснато“ от нашите добри приятели, Тайното Правителство. Рей Палмър, редактор на „Списание за Летящи чинии” написа детайлна статия за откритията на Адмирал Бърт. Правителството на САЩ също купи, продаде или унищожи почти всяко копие и после унищожи цялото издание и печатницата.
Научих, че точно същото нещо по отношение на статията за Адмирал Бърт се е случило и на „Нешънъл Джиографик”. Списанието излезе и правителството на САЩ глътна почти всеки брой. Ако историята не беше истина, защо правителството се впрегна толкова много?
Друг интересен факт е, че правителството на Съединените Щати не позволява на самолети да летят над полюсите. Всички полети са насочени да летят покрай полюсите, всеки пилот, летящ над тези райони може да ви потвърди това. Друг интересен феномен е, че айсбергите, които плават покрай полюсите, са съставени от сладка вода, а не от солена. Друг интересен въпрос е защо е по-топло до полюсите на около 600 мили от тях, в сравнение с 1000 мили разстояние от тях.
В книгата на Д-р Реймонд Бернард, озаглавена „ Кухата Земя” се разказва за човек, който потвърждава историята на Адмирал Бърт. Д-р Нелхи Котън от Лос Анджелис докладва, че един от пациентите му, мъж с Нордическо потекло, му е разказал следната история:
„Живеех близо до Арктическия кръг в Норвегия. Едно лято аз и един мой приятел решихме да отидем с лодка заедно, колкото можем по-далеч в Северната страна. И така, приготвихме провизии в малка рибарска лодка и се отправихме към морето.
След един месец ние бяхме далеч на север, отвъд Полюса и в странна нова страна. Ние бяхме силно удивени от времето там. Топло, и от време на време нощем, почти твърде топло, за да се заспи. И тогава видяхме нещо толкова странно, че и двамата бяхме изумени. Пред нас топлото открито море, в което бяхме, имаше нещо като огромна планина. В тази планина на определено място океанът сякаш се изпразваше в дълбока бездна. Озадачени, ние продължихме към тази посока и се намерихме плаващи в огромен каньон, водещ към вътрешността на Земята. Продължихме да плаваме и тогава видяхме това, което ни изненада… слънце, греещо вътре в Земята.
„…вътрешната повърхност на Земята е разделена, както и другата, на суша и вода. Има много слънчева светлина и изобилие от животни и растения там…“
Океанът, който ни отнесе до вътрешността на Земята постепенно стана на река. Тази река водеше, както осъзнахме по-късно, всичко през вътрешната повърхност на света от единия до другия му край. Тя може да ви отведе, ако я следваш достатъчно дълго, от Северния полюс право до Южния полюс.
Ние видяхме, че вътрешната повърхност на Земята е разделена, както и другата, на суша и вода. Има много слънчева светлина и изобилие от животни и растения там. Ние плавахме още по-далеч и по-далеч в тази фантастична земя, фантастична, защото всичко беше огромно по размер, в сравнение с нещата от външната страна. Растенията са големи, дърветата гигантски и накрая ние стигнахме до гиганти.
Те обитаваха къщи и градове, точно както ние на повърхността на Земята, използваха вид електрически превозни средства, подобни на моно-рали кола за превоз на хора. Тя може да пътува по бреговете на реката от град до град.
Няколко от обитателите на Вътрешната Земя, огромни гиганти, забелязаха лодката ни в реката, а ние бяхме напълно изумени. Те обаче бяха доста дружелюбни. Поканени бяхме да вечеряме с тях в домовете им и така, моят придружител и аз се разделихме, той отиде с единия гигант в дома му, аз с другия, в неговия дом.
Моят приятел гигант, ме заведе до дома си и семейството си, а аз бях напълно изплашен от огромните размери на всичко в дома му. Масата за вечеря беше колосална. Блюдо беше сервирано пред мен, пълно с огромно количество храна, че бих се хранил с него цяла седмица. Гигантът ми предложи чепка грозде, всяко от зърната на което беше голямо колкото наша праскова. Опитах едно и открих, че е далеч по-сладко от което и да било, което бях опитвал отвън. Във вътрешността на Земята всички плодове и зеленчуци имат далеч по-добър вкус и са по-ароматни от онези, които имаме на външната повърхност на Земята.
Ние прекарахме с гигантите една година, радвайки се на тяхната компания, както те се радваха да ни опознаят. Ние наблюдавахме много странни и необикновени неща по време на нашето посещение при тези забележителни същества, и постоянно бяхме изумявани от научния им прогрес и изобретения. През цялото това време те никога не бяха враждебни към нас и ни беше позволено да се върнем към дома си по същия начин, както дойдохме… всъщност, те вежливо предложиха тяхната защита, в случай че се нуждаехме от нея в пътуването обратно към дома”.
Друг интересен разказ за посещение в Кухата Земя е на норвежец на име Олаф Йансен, записан е в книга, наречена „Опушеният Бог”, написана от Уилис Джордж Емерсон. Терминът „Опушеният Бог” се свързва с Централното Слънце, което е вътре в Земята и е по-малко и по-малко ярко от нашето външно Слънце, разбира се, и оттук се вижда като опушено.
Книгата е свързана с преживяванията на старонорвежки баща и син, които с малката си рибарска лодка искали да открият „земята отвъд северния вятър”, за която били чували. Буря очевидно ги отнася през отвора в полюса в кухата вътрешност на Земята.
Книгата е публикувана през 1908г. Разказва за преживяванията на сина. Те очевидно прекарват две години там и после се връщат през отвора в Южния полюс, бащата загива, когато айсберг се разделя на две и счупва лодката им. Синът бил спасен и разказал невероятната си история.
Той бил затворен в лудница, защото никой не му повярвал. След като бил освободен и прекарал 26 години като рибар, той заминава за Съединените Щати. На около 90 годишна възраст той се сприятелява с Уилис Джордж Емерсон и му разказва историята си. На смъртното си легло му дава също и карти, които е направил на вътрешността на Земята и ръкопис със своите преживявания. Книгата „Опушеният Бог” разказва за неговите преживявания във вътрешността на Земята.
В книгата той каза, че хората живеят от 400 до 800 години и са силно напреднали в науката. Те могат да препращат мислите си един на друг чрез определен тип излъчване и имат източници на енергия, далеч по-мощни от познатото ни електричество. Те са създателите на част от летящите чини, които се задвижват от тази мощна енергия, извлечена от електромагнетизма на атмосферата. На ръст са дванадесет и повече стъпки.
Друга интересна странична бележка е от 1942г, Нацистка Германия изпраща експедиция, съставена от някои от нейните видни учени, с намерение да открие вход към Вътрешната Земя. Гьоринг, Химлер и Хитлер с ентусиазъм одобрили проекта. Фюрерът бил убеден, че земята е куха и че хора живеят вътре в земното кълбо.
В „Кухата Земя” Реймонд Бернард също разказва за снимка, публикувана през 1960 в Торонто, Канада Глоуб и Мейл, която представя красива долина с буйни зелени хълмове. Летец твърдеше, че снимката е била направена в самолета м, докато е летял „отвъд Северния полюс”.
Когато и да правя проучване по даден въпрос обичам да взимам под внимание информацията спрямо обратната връзка на Джуал Кул. Въз основа на споделяното с Него и на това, което споделям с вас в тази книга, има да се добавят много интересни неща.
„…отворите на Полюсите са много широки и кораби и самолети могат да влизат в тях…“
Първо, той потвърди, че Адмирал Бърт наистина е пътувал до Вътрешната Земя, както е казал. Той каза, че има Слънце във Вътрешната Земя, но то е различно от нашето външно Слънце. Той каза, че Полярното сияние не е причинено от Слънцето на Вътрешната Земя, а от различен светлинен източник. Той каза, че отворите на Полюсите са много широки и кораби и самолети могат да влизат в тях, обаче са естествено защитени от някакъв вид енергийно поле. Хората могат да ги намерят ако действително ги търсят, обаче, те са леко замаскирани от това енергийно поле.
Той потвърди, че има входове към Вътрешната Земя в Египет, Тибет и Юкатан и също добави, че има други входове в Бермудския триъгълник, Русия и Африка.
Той каза, че във Вътрешната Земя има различни раси, точно както на повърхността на Земята, а някои от тях са доста високи. Също потвърди, че правителството на САЩ и други страни са наясно с Вътрешната Земя, но прикриват фактите, както и че са осъществявали връзка с НЛО и извънземни.
Цялата концепция за Кухата Земя, не може да бъде напълно оспорена и опровергана. Някои учени твърдят, че тази хипотеза е възможна, по ред причини. Не могат да бъдат доказани, нито да бъдат отречени концепциите за живот под повърхността на Земята, при условие, че тя действително е куха и че има наличните за поддържането на човешки живот условия.
Следва да си зададем въпроса, ами ако действително под нозете ни, се крие една вътрешна обитаема зона, една вътрешна Земя, която е просто част от Земята и тя е способна да поддържа живот, дали във всички планети във Вселената, е възможно да съществува подземен жив свят и ако е така, кой живее там? Дали не е това причината да не виждаме живот на повърхността на планетите, които изучават учените днес? Въпроси, които за сега остават без категоричен отговор.
източник: drevnatarasa.com
Вижте още:
Лемурия – загадката на загадките
Планината Вотоваара – „портал към друг свят“
Хиперборея – слънчевата северна страна
Съзидателната енергия на древните
Mожете да ни подкрепите като купите продукт от нашия магазин ТУК.
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook