В наши дни американският Алкатрас може би е най-известния затвор. Кратката му история – само 29 години – не изглежда впечатляващо, ако я сравняваме с други „заведения за изтърпяване на наказания“, които имат вековни „традиции“. Славата си Алкатрас до голяма степен дължи на добрата реклама, при това не от времената, когато е изпълнявал функциите на затвор, а когато вече е превърнат в туристическа атракция.
И въпреки това, Алкатрас пази не малко тайни и загадки.
През 1775 година испанският мореплавател Хуан Мануел ди Аяла става първия европеец, влязъл в залива на Сан Франциско. На картата, която испанецът съставя на залива, са отбелязани три острова, разположени на входа му. Единият от островите е обозначен като Ла Исла де лос Алкатрасес – „Островът на пеликаните“. После обаче се намесва случайната грешка. През 1828 година английският географ и пътешественик Фредерик Уилям Бичи, докато пренася названията от испанската карта допуска грешка и преписва названието „Остров на пеликаните“ на съседния остров. Окончателно тази грешка е затвърдена топографската служба към бреговата охрана на САЩ, където островът е записан под името Алкатрас.
През 1848 година в Сан Франциско се стичат хиляди търсачи на новата „американска мечта“ – бързото забогатяване. Огромната част от тях стават жертви на Калифорнийската треска за злато. За натоварения трафик от пристигащи и заминаващи кораби се налага да се помисли за фар, който е инсталиран на Алкатрас, за да насочва съдовете към входа в залива.
Същата златна треска става причина и за строежа на форт, който да защитава залива. Градежът започва през 1850 година, а укреплението в крайния си вариант разполага със 110 далекобойни оръдия. На практика фортът на Алкатрас е смятан за непревземаем. Освен мощното въоръжение, островът е пазен и от силните течения и ледената вода в залива. Условията пречат не само на онези, които биха дръзнали да атакуват острова, но и на онези, които биха искали да го напуснат.
Точно заради това американското военно командване приема, че Алкатрас е идеалното място за задържането под стража на военнопленници. Първите такива „обитатели“ на форта са войници, пленени по време на Гражданската война. В края на XIX век „уютните условия“ на Алкатрас имат възможност да оценят испански войници, пленени в сраженията на Испано-американската война.
 |
| Остров Алкатрас 1895 година |
Що се отнася до цивилните затворници, то може да се каже, че „гражданите“ престъпници се оказват във военния затвор по воля на стихиите. През 1906 година мощно земетресение срива Сан Франциско. Градският затвор също е разрушен и властите екстрено прехвърлят стотиците затворници в Алкатрас. Увеличеният им брой налага строежа на нова сграда, която е завършена към 1912 година.
По това време Алкатрас вече се ползва с репутацията на военен затвор със строга дисциплина, бягството от който е равнозначно на неминуема смърт. И това на практика е потвърдено от загиналите в ледените води смелчаци, опитали да избягат от затвора и с плуване да стигнат до брега.
Разбира се, не всичко е чак толкова страшно и непоносимо. На затворниците е разрешавано да играят безйбол и са организирани боксови турнири, които са популярни не само сред изтърпяващите наказания, но и сред администрацията на затвора.
През 1934 година военното ведомство на САЩ решава, че издръжката на Алкатрас е твърде скъпо удоволствие. Затворът е прехвърлен на Министерството на правосъдието, което търси надеждно място, на което може да изолира заловените лидери на гангстерските синдикати от епохата на Голямата депресия. Точно от 1934 година започва периодът, прославил Алкатрас като „най-непристъпния затвор“.
Федералният затвор е оборудван с последната дума на техниката, а за началник е назначен Джеймс А. Джонстън, известен като реформатор на американската система за местата за изтърпяване на присъди. Джонстън е привърженик на хуманното отношение към лишените от свобода, но и налагането на строги изисквания към поведението им и никакви нарушения на дисциплината.
Алкатрас е приеман за специален затвор, където са изпращани хората, чиито връзки с престъпния свят властите не успяват да прекъснат никъде другаде. На това място е изпратен и Ал Капоне. Харизматичният шеф на чикагската мафия попада в обстановка, абсолютно различна от лукса, в който е свикнал да живее, а съвсем скоро губи и влиянието и авторитета си. Ръководството на затвора го изпраща да върши най-унизителната работа и мафиотския бос много скоро се превръща в аутсайдер, когото дори се налага охраната на затвора да пази от униженията, които търпи от останалите затворници.
В Алкатрас денят започва в 6:30 часа. За 25 минути затворниците трябва да подредят килията си и да се приготвят за новия ден. После идва време за проверка. След това са давани 20 минути за закуска в столовата, след което затворниците са разпределяни за работа. Твърдата дисциплина се проявява и в „политиката на тишината“ – в течение на дълги периоди на затворниците е забранявано изобщо да говорят, а нарушаването на това правило е санкционирано с тежки наказания.
За особено твърдоглавите е карцерът, където провинилите се са заключвани без горна дреха и им е намалявана хранителната дажба. Тоалетна в карцера няма – просто дупка в пода, промиването на която става по решение на охранителите. А и в самото помещение липсват прозорци и затвореният в карцера се оказвал в пълна тъмнина.
През 29-те години, през които Алкатрас е използван като федерален затвор, са регистрирани 14 опита за бягство, в които участват 34 затворници. Официално се смята, че никой от тях не е успял да избяга, макар че петима от бегълците вече десетилетия се водят безследно изчезнали. Според властите те просто са се удавили във водите на залива.
Най-известният опит за бягство от Алкатрас е в края на историята на затвора. На 11 юни 1962 година Франк Морис и братята Джон и Кларънс Енглин успяват да пробият дупка в стената, която води към служебен тунел. Вместо себе си в килиите бегълците оставят кукли, които предварително са изработели от картон. Напускат затвора по служебния тунел и се опитват да преплават залива върху плот, който по-рано са изработили от гумирани наметала. Повече от половин век е изминал от това бягство, но никой не може да каже какво се случило с бегълците от този внимателно планиран опит. Властите са убедени, че тримата са се удавили. Но роднини на братята Енглин твърдят, че по-късно са получили от тях картичка, която е изпратена от Южна Америка. Но нито гибелта, нито успешното бягство са получили достатъчно факти в своя подкрепа, за да бъдат приети за доказани.
През 1946 година групов опит за бягство не е толкова добре планиран, но пък се оказва много кървав. Осъденият на 20 години затвор за грабеж на банка Бърнард Кой успява незабелязан от охраната да се добере до склада с оръжие. Взема оръжие за себе си и за другите, с които е замислил да избяга. Престъпниците успяват да заловят и да затворят в килия девет човека от охраната. Намерението им е да откраднат катер и като използват охранителите за заложници, да се доберат до Сан Франциско. Бегълците обаче не успяват веднага да открият ключа, с който се отключва крилото, където се намират, а докато изпробват ключовете, отнети от охраната, сработва блокировката на бравата.
Властите научават за възникналия проблем и към Алкатрас са изпратени веднага полицейски сили, специалните сили на морската пехота и агенти на ФБР. Взето е решение да бъде атакуван корпуса, където е избухнал бунта. В резултат на щурма загиват двама от охранителите и трима от затворниците. Други 14 човека от службите и един от затворниците са ранени. Накрая двама от участниците в бунта са осъдени на смърт.
Целият случай се развива между 2 и 4 май 1946 година и в историята е останало като „Битката за Алкатрас“.
На 21 март 1963 година правосъдното министерство на САЩ закрива затвора на остров Алкатрас. Причината е аналогична на онази, заради която 29 години по-рано от затвора се отказват военните – прекалено високата цена за поддръжката на затворниците.
След това за няколко години Алкатрас опустява и започва да се руши, понеже федералните власти не могат да решат как да се използва по-нататък острова. За известно време на Алкатрас се заселват индийци, които изобщо не се церемонят с изоставеното имущество; всичко, което става за горене, е изгорено.
В крайна сметка, през 1971 година правителството взема решение да превърне Алкатрас в част от Националната зона за отдих „Златните порти“. За вдъхването на нов живот на острова помага популярността в цяла Америка на Ал Капоне; оказва се, че десетки хиляди са желаещите да посетят мястото, където е бил затворен мафиотския бос. И така от 1973 година бившият затвор Алкатрас се превръща в туристическа атракция, която в наши дни всяка година се посещава от до един милион туристи.
Ако Александър Дюма се беше родил през ХХ век, неговият граф Монте Кристо без никакво съмнение щеше да е затворен не в замъка Ив, а в Алкатрас. Всъщност, последователите на Дюма както в литературата, така и в киното, отдавна са си харесали острова, като място за сюжетите на различни творби. Благодарение на усилията на различни творци, кой ли не се е оказвал зад стените на Алкатрас. Дори и анимационният герой чичо Скрудж в една от сериите попада зад решетките на прочутия затвор. Някои пък твърдят, че „майката“ на Хари Потър Джоан Роулинг е почерпила вдъхновение за описанието на затвора за магьосници Азкабан от Алкатрас.
През 2010 година на остров Алкатрас, който има и второ име – Скалата (The Rock), е харесан от асовете в стрийтбола. Сега на бившия плац на затвора се провежда най-големият турнир по уличен баскетбол в света Red Bull King of the Rock.
Изобщо, Алкатрас окончателно е превърнат в социокултурно явление, известно по цял свят. Вероятно преображението на бившия затвор можеше да е далеч по-лошо…