[ad_1]
Факти, че Теорията за космическия кораб Луна не е невъзможна …
През годините, учени са установили, че Луната притежава някои странни характеристики (HiddenTruth.site).
Луната е петият по големина естествен спътник в Слънчевата система. Смята се, че е създадена от гигантски удар между младата полуразтопена Земя и протопланета, голяма приблизително колкото Марс, спекулативно наречена Тея.
След изследване е забелязано, че тя очевидно е в неправилна орбита за размера си, според сегашната си предполагаема плътност. Астрономическите данни показват, че вътрешните области на спътника са по-малко плътни от външните, което поражда предположенията, че тя може да е куха.
Някои от тези твърдения идват от факта, че когато метеори удрят Луната, тя звъни като „камбана“. По-конкретно, на 20 ноември 1969 г., когато екипажът на Аполо 12 освобождава лунния модул, след завръщането си в орбитата, въздействието на модула с Луната кара тяхното сеизмично оборудване да регистрира непрекъснато отзвук като „камбана“ за повече от час.
През юли 1970 г., членовете на тогавашната съветска Академия на науките – Михаил Васин и Александър Щербаков, предлагат Теорията за космическия кораб Луна.
Теорията твърди, че спътникът всъщност е извънземен космически кораб. Тезата на Васин и Щербаков е, че Луната е издълбан планетоид, създаден от неизвестни същества, с технология, далеч по-добра от тази на Земята.
Огромни машини са били използвани за топене на скали и образуване на големи кухини в Луната. Следователно, тя се състои от подобна на корпус вътрешна обвивка и външна обвивка, направена от метална скалиста шлака.
След това „космическия кораб Луна“ е поставен в орбита около Земята. Привържениците на тази теория посочват увеличаване на докладите и снимките на НЛО, направени от НАСА при техните мисии до Луната.
Тя има десетки хиляди кратери с различни размери, покриващи повърхността. Обаче, всички кратери имат еднаква дълбочина … (!) Това предполага, че под повърхността може да има някаква метална бариера, която да я предпазва от повреда.
Четете още: Фанфарите на Апокалипсиса : мистериозните звуци,които се чуват по цялата земя (видео)
Установено е, че астероидите и метеорите не само създават плитки кратери на повърхността на Луната, но и създават изпъкнал „под“ към кратера вместо вдлъбнат, както се очаква, подкрепяйки идеята за твърдата обвивка.
Луната е далеч по-стара от очакваното. Може би дори по-стара от Земята или Слънцето. Най-старата възраст на Земята се определя на 4,6 милиарда години, докато лунните скали са датирани на 5,3 милиарда години.
Химичният състав на праха, върху който са скалите, е забележително различен от самите скали. Това показва, че лунната повърхност може да е била „преместена“ от някъде другаде и „поставена“ на Луната.
Някои от кратерите й са възникнали вътрешно, но няма индикации, че Луната някога е била достатъчно гореща, за да предизвика вулканични изригвания. Всяка година се регистрират стотици лунни трусове, които не могат да се отдадат на метеорни удари. Изглежда, че някои от земетресенията следват определен „график“.
Лунната кора е много по-твърда, отколкото се предполага първоначално. Когато екипът на НАСА пробива няколко сантиметра в повърхността на спътника се виждат метални стърготини.
Луната е единственият естествен спътник в Слънчевата система, който има стационарна, почти перфектна кръгова орбита. Как се обяснява съвпадението, че тя е точно на правилното разстояние, съчетано с точния диаметър, за да покрие напълно Слънцето по време на затъмнение?
Професионалните астрономи постепенно се обезкуражават да изследват явление, за което се съобщава в продължение на 1000 години. Това е краткотрайна светлина, цвят или други промени във външния вид на лунната повърхност, наричани „преходни лунни явления“.
Известно е също, че Луната съдържа уникална комбинация от метали. Количеството титан, което се намира на Луната, също е 10 пъти по-голямо от това на Земята. Учените наричат това съотношение „умопомрачително“.
Мистериите на Луната и Вселената далеч не са разгадани, а възможностите за това, което се намира извън атмосферата на нашата Земя, може никога да не ни бъде разкрито …
Фактите и теориите, които определят Вселената, са податливи на всяка нова мисъл, технологичен напредък и научно откритие.
Въпросът е какво следва …?
Избрано за Вас
[ad_2]
Source link